По време на Преброяване 2021 е получена информация за три основни характеристики на здравния статус на населението: самооценка на здравето, наличие на ограничения в ежедневните дейности поради здравословен проблем (лица с ограничение) и хора с увреждания.

Съгласно националното законодателство и методологията на преброяването въпросите по темата за здравния статус са доброволни. Тъй като част от населението на страната не беше обхванато по време на преброяването, и за нея бяха добавени данни от административни източници, структурите и съответните коефициенти, характеризиращи здравния статус на населението са изчислени към общия брой на отговорилите лица, а не към цялото население.

Изследователите приемат, че хората оценяват комплексно наличието или отсъствието на заболявания, функционалните ограничения и ограничаването на дейностите в ежедневния живот, дължащи се на причини, свързани със здравето. Зададеният въпрос „Как най-общо оценявате Вашето здраве?“ е субективна оценка на лицата с петстепенна скала за отговор и се отнася за здравето като цяло, а не за моментното здравословно състояние.

Към 7 септември 2021 г. най-големи са броят и относителният дял на лицата, които самоопределят здравето си като добро – 70 642 (46.4%), следвани от много добро – 42 172 (27.7%), и задоволително – 27 309 (17.9%). Като лошо и много лошо оценяват здравето си съответно 5 474 и 1 092 души, или 3.6 и 0.7% . Лицата, които са посочили, че не могат да определят, са 1 806 (1.2%). Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 3 776, или 2.5% от отговорилите лица.

Самооценката на здравето в голяма степен зависи от пола и възрастта на лицата. Мъжете са по-позитивни и по-често определят здравето си като много добро и добро (76.9%) в сравнение с жените (71.5%). Няма съществена разлика по пол при разпределението на лицата, които не могат да определят здравето си - 1.1% от мъжете и 1.3% от жените, както и при лицата, които не желаят да отговорят на въпроса - съответно  2.6% за мъжете и 2.4% за жените.

Възрастта оказва съществено влияние при даваната самооценка на здравето. За децата на възраст 0 - 14 години като много добро или добро е оценено здравето на 95.0% от момчетата и  от момичетата.

С повишаването на възрастта намалява броят и съответно делът на населението с добро или много добро здраве, а се увеличават лицата, които оценяват здравето си като задоволително, лошо и много лошо. Сред най-възрастните, на 65 и повече години, като много добро и добро оценяват здравето си 44.2% от мъжете и 38.2% от жените. Задоволително е то за 40.0% от мъжете и 43.7% от жените. В тази възрастова група най-голям е делът на лицата, които оценят своето здраве като много лошо - 1.7% от мъжете и 2.4% от жените, отговорили на доброволния въпрос.

Самооценката на здравето е обобщаваща характеристика, която може да бъде допълнена с информация за лицата с ограничения поради здравословен проблем през последните шест и повече месеца. Двата въпроса трябва да се разглеждат независимо един от друг, тъй като невинаги наличието на ограничение води до отрицателна самооценка на здравето, особено в младите възрасти.

Към 7 септември 2021 г. в област Сливен 3 500 души, или 2.3% от лицата, отговорили на доброволния въпрос, са били силно ограничени при извършване на обичайните за хората дейности поради здравословен проблем през последните шест и повече месеца. Ограничени, но не толкова силно, са били 8 509, или 5.6%. Не са били ограничени  128 106 души, или 84.1%. Не могат да определят 5 133 души, или 3.4%, а 7 026, или 4.6% от лицата не желаят да отговорят на въпроса.

Хора с увреждания са лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, освидетелствани от ТЕЛК/НЕЛК. Съгласно националното законодателство степента на трайно намалена работоспособност, съответно видът и степента на увреждане се определят в проценти спрямо възможностите на здравия човек.

Към 7 септември 2021 г. призната трайно намалена работоспособност или степен на увреждане имат 15 084 лица. От тях 537 са деца, а 14 547 са лицата на възраст 16 и повече навършени години.

Сред лицата на възраст 16 и повече години в структурата по степен на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане най-голям е броят и съответно относителният дял на лицата в групата от 50 до 70% - 5 160, или 35.5% от лицата с увреждания, за които има налична информация по този въпрос. Следва групата от 71 до 90%, в която се отнасят 4 456 лица, или 30.6%. Групата с най-тежки увреждания - над 90%, включва 2 831 лица на възраст 16 и повече години, или 19.5% от лицата с увреждания в тази възрастова група. Най-малък е делът на лицата с до 50% трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане - 2 100, или 14.4%.

Разпределението на децата по степен на увреждане показва, че най-многобройна е групата на тези с 50 до 70% вид и степен на увреждане - 192, или 35.8% от децата с увреждания. Следва групата от 71 до 90% - 145 деца, или 27.0%. С най-тежки увреждания - над 90%, са 143 деца, или 26.6%, а най-малобройна е групата на децата с до 50% вид и степен на увреждане - 57, или 10.6%.

Разпределението на лицата по възраст е съгласно националното законодателство.

За анализ на броя на хората с увреждания по различни социално-демографски характеристики се изчисляват коефициенти на интензитет. Показателят представлява отношение на броя на лицата с увреждания на 1 000 души от съответното население, отговорили на въпроса.

Към 7 септември 2021 г. на всеки 1 000 души на възраст 16 и повече години 114 са с увреждания. При лицата до 16 години на 1 000 души 21 са с увреждания, а с нарастване на възрастта се увеличава броят на лицата с увреждания и сред възрастното население на 80 и повече години показателят е 232 на 1 000.

Най-голям е абсолютният брой на лицата с трайно намалена работоспособност или степен на увреждане във възрастовата група 60 - 69 години – 4 014 лица. На 1 000 души от населението в тази възрастова група 178 са с увреждания.

С нарастването на възрастта се променя и структурата на хората с увреждания в зависимост от степента на увреждане. В почти всички възрастови групи с най-малки относителни дялове са лицата, за които е установена най-ниска степен (до 50%) на намалена работоспособност. С увеличаването на възрастта намалява делът на хората, които имат до 50% трайно намалена работоспособност или степен на увреждане, като сред най-възрастните - на 80 и повече години, този дял е 8.4%.

Лицата с трайно намалена работоспособност от 50 до 70% са с най-голям относителен дял във възрастите 50 - 59 години (41.2%) и 60 - 69 години (41.1%).

Групата с най-висок процент трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане (над 90%) общо за областта съставлява 19.7% от всички лица с увреждания. Най-нисък е делът ѝ във възрастовата група 50 - 59 години (14.2%), а най-голям - от 16 до 19 години (40.0%).

Графикът за публикуване на данните може да намерите на следния линк: Календар за публикуване на данните от Преброяване 2021 | Национален статистически институт (nsi.bg). Основни данни от преброяването ще бъдат публикувани в Информационна система ИНФОСТАТ, както и ще бъдат предоставяни по заявки на потребители в съответствие със Списъка на стандартните статистически показатели и Правилника за предоставяне на статистически продукти и услуги.