Сливен

Размисли, породени от един дочут разговор

263357835_2996767960586638_875374436976443428_n.jpg
Като уважавана обществена личност, отдадена на образованието, учениците си от ПГПЗЕ "Захарий Стоянов", респектиращ не един мандат общински съветник с богат опит от БСП, отдаден творец, майка, дъщеря, съпруга, приятел и не на последно място и председател на Демократичния съюз на жените в Сливен, лице на културата и опитен местен политик Соня Келеведжиева сподели в своя фейсбук профил „Размисли, породени от един дочут разговор“. Актуалното им звучене ме провокира да ги споделя:
Страшно и тъжно е да забравиш подадена ръка. Да забравиш доброто е като да удариш хляба.
Страшно и тъжно е да забиеш нож в гърба на човек, още повече, ако е бил до теб, когато е трябвало. Удариш ли го, раняваш доброто.
Благодарността е деликатна тема, но е Божествено благословение, а неблагодарността- грозна, недостойно човешко поведение.
Лесно е да изречеш обидна дума, невъзможно е да заздравее болката от нея. Мисли преди да срежеш конеца и хвърлиш думите. Вятърът може и да не ги отнесе в небитието.
Страшно е да си равнодушен- преддверието на Ада те чака. Но още по- страшно е да живееш заслепен от собственото си его. Няма безгрешни- и ти не си от тях. Бог е един.
Недостойно е да си публичен обвинител, ако не си прокурор. Кажи, покажи грешката по човешки, покажи пътя на ближния си- достойно е.
Да подадеш ръка на сгрешилия е себап. Да направиш неискано добро е да измъкнеш сгрешилия от морето, в което се дави. Подадената ръка е да построиш чешма за жадните, мост да направиш над бурна река за давещия се, път да посочиш към светлото за човека, оставен от другите в мрака.
/СК/
П.С. "Размисъл"- Петър Чуклев
1. Снимка на Соня Келеведжиева
2. Графики на Петър Чуклев