На 8 ноември 2022 г. ОУ „Димитър Петров“ празнува своите 80 години!

Началото се поставя през 1939 г. когато роденият в Сливен Димитър Петров завещава на Сливенската градска община 1,5 милиона лв. за построяването на общинско място на едно училище, което да носи неговото име.

Но кой всъщност е Димитър Петров? Какво се знае и помни за него? Кой е този сливналия, който не жали средства, за да увековечи името си?

По данни разказани лично от него на приятеля му г-н Кирил Филчев, адвокат от София и изпълнител на завещанието му, Димитър Петров е роден в Сливен около далечната 1854 г. в Сливенската махала Клуцохор. Кръстен е от войводата Хаджи Димитър, заради което турците са го преследвали и  той едва 16 годишен е избягал в Плоещ, Румъния. По време на Освободителната война, когато руските войски минават през Румъния на път за България, Димитър  се прехвърля в България с българското опълчение. Служил е като куриер в руската главна квартира, като за проявена съобразителност е бил награден. След Освобождението се установява в София, където работи като надзирател в „Черната джамия“, а по-късно е директор на същия затвор. Дълги години работи като пощенски служител, където се пенсионира и взема малка пенсия. Бил е общински съветник в София по времето на управлението на Ст. Стамболов (1887-1894).

Женен е за българка родена в Маджарско, чиито родители са преселници от Търновско. Нейната сестра е емигрирала в Америка, където се замогва и след смъртта си остава всичко на сестра си, поради факта, че няма други наследници. След смъртта на съпругата му единствен наследник е Димитър Петров.  

Няколко дни преди смъртта си в присъствието на свидетели и нотариус, в дома си, той прави завещание, в което разпределя своето състояние. Завещава по 300 хил. лева на всичките си племенници и на двете си живи сестри. Дарява немалки суми на църквите „Свети Св. Седмочисленици“ и „Преображение Господне“ в София, на приюта на глухонемите в София, на приюта на слепите в София, на Софийското опълченско дружество. Но най-голямо и най-значимо е дарението направено на Сливенската градска община. Макар, че 60 години не е посещавал родния Сливен, той не го е забравил. Както сам казва на г-н Филчев: „Аз там нямам никой и никой не ме познава, но завещавам на Сливенската градска община един и половина милиона лева, с която сума общината да построи едно основно училище на общинско място и което училище да носи моето име“. Желанието на Димитър Петров не спира до тук. След изплащане на посочените суми от наличните средства и продажбата на имотите му, желанието му е сумата която остава, да се предаде на Министерството на народната просвета, за да се образува фонд „Димитър Петров Димитров – родом от гр. Сливен“, от лихвите на който да се издържат бедни ученици. Фондът да бъде вечен.

Почива на 7 декември 1939 г. в София.

С протокол № 35 от 13 дек. 1939 г. Сливенската градска община приема завещаната на общината от Димитър Петров Димитров сума от 1500000 лв. за постройка, на общинско място, едно основно училище, което да носи неговото име. Освен това приема в знак на благодарност и признателност да се наименува на неговото име една близка до училището улица.

На 16 дек. 1939 г. Бургаската областна училищна инспекция издава Заповед № 870, с която се назначава комисия, която да избере място за новото училище.

След избора на място в квартал № 380 парцел № 1 и част от парцел № 12, на гр. Сливен с протоколно решение от 30 дек. 1939 г. се поставя началото на строителството на новото училище.

Завършено е  през 1941-1942 г. и през тази учебна година за пръв път приема своите ученици. Училището има само 8 класни стаи, в които учат шест прогимназиални и четири начални паралелки на две смени с десет учители.

Открито е тържествено през 1942/1943 г. с директор Трифон Петров, който умира на 25 дек. същата год. и на негово място е назначен учителя Георги Тошев.

Освен учебно-възпитателна дейност в училището дейност развиват въздържателното и туристическото дружество. Организират се училищни пиеси, литературно-музикални забави и излети сред природата.

От учебната 1943/1944 г. училището е заето от военните за казарма и учениците учат в сградата на Втора прогимназия през следващите учебни години. Животът в училището е интересен и изпълнен с емоции, за което допринасят и изявите на хора на училището. Изнасят се множество концерти пред градския микрофон, ходи се по участия в съседните на Сливен села.  През учебната 1947/1948 г. е възстановен учебния процес в сградата на училището, като за превеждането му във вид помагат родителите на учениците, женското дружество почиства и подготвя училищната трапезария за нормално функциониране. През 1948 г. на заседание на учителския съвет проведено на 25 декември 1948 г. се взема решение училището да се преименува на Четвърто училище „Димитър Благоев“. През същата година училищната сграда отново е отнета този път  за болницата. Учениците от Четвърто основно училище, „Димитър Благоев", учат в сградата на III ОУ "Д-р Иван Селимински". Цели осем години Четвърто основно училище не съществува.

От учебната 1956/1957 г. училището отново е открито като първо в града осмокласно политехническо училище. Сградата и дворът са в ужасно състояние. Педагогическият съвет начело с директора Димитър Кожухаров се заемат да създадат елементарни условия за работа. Със завръщането на учениците в класните стаи животът в училището започва отново от там където е спрял преди осем години. Възраждат се всички извън класни дейности.

През годините училището е многократно награждавано за постигнати успехи в училищна и извънучилищна дейност.

На 5 юли 1984 г. основно училище „Димитър Благоев“ е закрито за втори път  и сградата е предоставена на Спортно училище - Сливен. Учениците са преместени в други училища по местоживеене.

От м. септември 1990 г. Четвърто основно училище е възстановено, като се съвместява в една сграда със Спортното училище и носи името на дарителя Димитър Петров.

През годините директори на училището са били:

Трифон Петров – 1941-1942 г.

Георги Тошев - 1942-1943 г.

Трифон Петров - 1943-1944 г.

Гано Милков - 1947-1948 г.

Димитър Кожухаров - 1956-1966 г.

Стойчо Начев - 1966-1978 г.

Елена Маркова - 1978-1981 г.

Пенчо Денев - 1981-1984 г.

Маринка Костова - 1990-1993 г.

Димитър Войводов - 1993 –