Колко е трудно да бъдеш открит в наши дни и защо?
На днешния ден празнува д-р Георги Килограмски. Да отдадем почит и признателност към големия човек и рядко срещан ерудиран кадър в медицината! За мен е чест, докторе, че житейските ни пътища се кръстосаха! Да можеш да учиш от ГОЛЕМИТЕ е трудно, но не и непостижимо! Да се допуснете взаимно до себе си-рядък дар Свише! Благодаря ти, приятелю, че има още един рядък вид човек в този град, с който да се гордея! Бъди здрав! Поклон пред опита, мъдростта, красивия ум, всеотдайността и огромното ти сърце, д-р Килограмски! Няма да чакам години, за да засвидетелствам своята гражданска почит и позиция към теб!
За съжаление, от Община Сливен отхвърлиха номинацията ми за награда "Милосърдие" да бъде връчена на д-р Георги Килограмски, защото съм я пуснала същия ден, когато беше крайният срок, но не до 17.00 часа, а час по-късно. Номинирах двама различни представители на медицината в област Сливен. В номинацията се опитах напълно откровено във възможно най-кратък текст и за двамата доктори, предвид огромната отговорност за предизборната кампания, да опиша дейността им, защото какво точно означава и включва в себе си думата "милосърдие"? Това е безвъзмезден акт. Научих какво се е случило с номинациите ми от човек в комисията ден преди да се оповести носителят. Нямаше нужда да искам каквото и да е повече. След 10 години името на д-р Килограмски ще се помни, а на членовете на комисията-не! Мисля, че коментарите под публикацията от 6 октомври 2021 г. говорят по-добре от мен. Лошо е, когато не си в партийни зависимости, нито подмазвач и не се въртиш и пееш "Ах, партии любими...". От червен да станеш син, от син - лилав, от зелен-син, от червен-жълт и т.н. Публично отдръпвам доверието си към участниците в тази комисия, някои от които-партийни функционери и началства, с изключение на Димитър Димитров-председател на Сдружение "Онкоболни и приятели" и Веселин Василев-председател на Дружеството на инвалидите-Сливен. Този акт беше достатъчно красноречив за мен. Поклон, Докторе! Ето, какво аз написах набързо, откровено и без да бъде нагласено за д-р Килограмски и не съжалявам:
" В качеството си на гражданка и редови данъкоплатец, искам да предложа за наградата „Милосърдие“ за 2022 г. на Община Сливен двама сливенски доктори и професионалисти- д-р Георги Килограмски и д-р Емилия Симеонова Иванова. Както на всички ни е известно наградата се присъжда за дългогодишна дейност и проявен професионализъм, за научни достижения, за висока гражданска отговорност в областта на здравеопазването и социалната политика на община Сливен и не е посмъртна. За последното много се радвам, защото практиката ни е доказала, че много често за великите , но скромни личности, се говори едва след тяхната кончина. Д-р Георги Килограмски е дългогодишен практикуващ лекар, с 55-годишен стаж в Сливен и бивш преподавател по неврология и психиатрия във филиала към МУ-Варна/Медицински колеж/ . Дипломиран и фармацевт. Той публично подкрепи ваксинацията в разгара на ковид пандемията. През живота си е помагал на много хора с неврологични, психични проблеми, наркозависими от област Сливен, Стара Загора, област Бургас и много други. Трудно е да се опише тази сложно устроена личност. През дългогодишната си практика се е срещал с толкова тежки съдби, включително когато е бил във Военна болница – с опити на самоубийства при войници. Огромна е заслугата му във всички етноси как умее да изслушва и да лекува наркозависими хора. За разлика от повечето си колеги, които са само невролози, или само психиатри, той е и двете и умее да прави разлика между неврологичен и психически проблем. Много будна личност, която макар че отдавна мина 80-годишна възраст, помни и развива паметта си чрез сложни математически формули. Филантроп, който освен всичко изброено-невролог, психиатър, фармацевт, е изключителен художник и земен човек. Макар че пострада сериозно от разбит тротоар край ул. „Хаджи Димитър“ и счупване на ябълката в раменната става, той не пожела да съди Община Сливен, както направиха други, а го запази в тайна и помоли и местни медии да не го обявяват. Тогава той каза: „Аз не се почувствах като обидения доктор Килограмски, помогнал на толкова хора, а като най-излишния старец, от който светът бърза да се отърве.“ Познавам го от 13-годишна,а и по-малка, бях още в СУ „Константин Константинов“, когато майка ми се разболя и имаше проблем с вестибуларния апарат. От тогава минаха 30 години, но аз не го забравих. Много близки приятели сме и след семейството му, едва ли има човек, който толкова добре да го познава в личен и професионален план. За мен той е огромен ум, рядко срещаната сложно устроена личност, с богата обща култура и истински, всеотдаен лекар, който прекалено много „бяга“ от светлините и камерите, а толкова може да разкаже за опита си.
Втората е д-р Емилия Симеонова, която по същия начин отдаде огромна част от живота си на пациентите и на 69-годишна възраст добре познатата зъболекарка и бивш общински съветник, продължава да обгрижва пациенти, без оглед социално положение, раса, пол, етнос, религиозни възгледи. Тя в едно интервю каза следното: „Никога не съм правила разлика между хората, защото не само, че не трябва, а защото за мен всеки е пациент, който има нужда от помощ. Хората страдат еднакво, боли ги по един и същи начин и аз винаги се старая да бъда в помощ и да реагирам адекватно спрямо всички. Имам пациенти от цялата област, от чужбина, от други градове в страната ни. Не избирам пациентите си. Не съм отказала лечение на никой. Отговарям на телефонни обаждания и когато имат нужда, те сами ме намират. Може да се изненадате, но понякога най-бедните пациенти са най-точни и коректни.“
Д-р Емилия Симеонова е практикуващ стоматолог в град Сливен с 41-годишен стаж. Член е на Български Зъболекарски Съюз (БЗС). Завършила е настоящата ППМГ „Добри Чинтулов“, след което Стоматологичния факултет към Медицинския университет в град Пловдив. Омъжена, с две деца и една внучка. Когато назначиха д-р Йосифов за управител на Денталния център в Сливен, тя беше тази, която първа сред колегите му подаде ръка и застана на негова страна и го защитаваше. С д-р Йосифов и досега умеят здраво и в „отбор“ да работят заедно, но той никога не забрави кой застана плътно до него, когато започна и срещаше само мизерии от други негови колеги. Тя беше през тези години до него. Какво беше удивлението ми, когато разбрах колко дрехи, обувки, учебни пособия, играчки е раздавала на деца или родители от ромските квартали. Не знаех дори за пасторът Димитър Александров, когато каза : „Вярвате ли ми, че съм му направила всичките зъби без да поискам и един лев?“ Не знаех на колко хора изобщо не е искала години наред потребителска такса, защото не го одобрява. Не знаех на колко бедни хора от сливенските села, гастърбайтери, от най-бедните махали в Сливен и областта тя е помагала скришом, без фанфари и обяснения. Не знаех. Но това е човек на милосърдието. Тя не е онова, което „демонстрира“ във фейсбук. Тя е един толкова загрижен, достъпен, социален, милосърден и разбран дентален лекар и човек, че както каза един неин пациент: “Какво ще правим, когато Вас Ви няма?“ В това се убедих сама, когато през август д-р Симеонова и д-р Йосифов по едно и също време си бяха взели 5 дни почивка. Аз бях там и видях ужаса в очите на пациентите. Повечето от тях с болки предпочетоха да я изчакат. В четвъртък, когато разбраха, че и д-р Йосифов още не е на работа, освен д-р Симеонова, изпаднаха буквално в ужас и повечето решиха да понесат болките, но да чакат. Цялата следваща седмица вече в графика на д-р Симеонова беше претъпкана. Сега осъзнах колко държат на нея и колко любов и уважение получава от най-бедните! В кабинета и има едно стихотворение написано от дете. Добре би било някой да посети кабинета и в Денталния център на 4 етаж, за да го прочете сам и да се убеди с очите си. Тя също пострада на стълбите , които не бяха опесъчени през зимния сезон на ДКЦ-2. За съжаление, тя има седем стари операции от млада възраст на единия крак. Сега пострада другият и се оказа, че никога няма да се оправи, но и д-р Симеонова, като д-р Килограмски, не тръгна да съди никого. Напротив, продължават и единият, и другият да се грижат за пациентите си-първият с увредена ръка, вторият-с увреден втори крак стои стоически права до стола и до пациентите си часове наред ден след ден, месец след месец, докато още има дух на истински доктор, положила Хипократовата клетва. Поклон пред професионализма, човечността, липсата на безхаберие и стоическия им труд на д-р Килограмски и д-р Симеонова, въпреки техните физически болки. Да не говорим тези хора какъв пример биха били за онези, които с дръзновение ще положат един ден Хипократовата клетва.
С уважение и признателност към най-хуманната професия и техните представители на достопочтена възраст-едни от строителите на нашето съвремие, пиша без капка омраза, свян, страх или срам:
Ваша Александра Иванова
06.10.2022 г.
Номинации от 16.09.2022 г., град Сливен от адрес : e-mail: nabludatel8800@ mail.bg