Рубрика "Дарителството в града на 100-те войводи - в миналото и настоящето"

Знайни и незнайни дарители на Художествена галерия „Димитър Добрович“ Сливен - пазител на времето /ЧАСТ 2/

Узунова къща

В първата част ви разказахме, благодарение на съдействието на уредник Каролин Капитанова, за дарителите на две от сградите към Художествена галерия „Димитър Добрович“ и началото на съществуването на културната институция, която е повод за гордост за сливенската общественост.

Във втората част ще ви запознаем с по-крупните дарения и и част от хората, които са били предоставили на галерията творби, както и и нейното богатство от произведения на изкуството. Фондът на ХГ „Димитър Добрович“ включва над 7000 творби.

Многобройни са дарителите, както самите автори, които приживе решават да предоставят свои творби на галерията, така и техни родственици, наследници и колекционери. Целта е била обикновено културното им наследство да бъде общодостъпно и съхранено по най-добрия възможен начин. Дарявани са и творби от различни институции, които са били откупувани от изложби и частни лица. Други картини са били откупени и от самата галерия.

Едно от най-големите дарения е направено през 2019 година. Съпругата Евгения Николова на един от най-известните български сценографи, родом от Сливен, Николай Николов, решава да предостави на институцията негови творби, творби на други български художници от тяхната лична сбирка и специализирани издания за приложни и изящни изкуства. Това е най-големият дарителски акт до момента-  близо 800 живописни и графични творби, проекти за костюми (игрални филми, театър и опера) и сценографски решения за театрални и оперни постановки, проекти за стенописи, както и близо 200 специализирани издания за приложно и декоративно изкуство. Игралните филми, за които проектира художникът костюми, са „Юлия Вревска“, „Време разделно“, „Глутницата“, „Цар Иван Шишман“ и „Борис I“. Тези проекти се пазят в Художествена галерия „Димитър Добрович“.С неговия иновативен подход, Николов е отговорен за развитието и интеграцията на учебния процес в специалността с театрите в България, Българската национална опера, оперета, Национална академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) и Българската национална телевизия до 1993 г.Николай Николов е работил в театрите и/или оперите в Дупница, Силистра, Враца, Разград, Пловдив, Сливен, Кюстендил, Стара Загора, Плевен, Видин, Габрово, София, Москва и много други. Създава декори и костюми за новосъздадения български телевизионен театър в продължение на 6 години. Участва редовно в Квадриналето на сценографията в Прага, Братислава и Сао Пауло. Носител на наградата на Съюза на българските артисти за сценография и костюм за постановката „По Земята“ и на Съюза на българските художници за костюм на Фестивала на българското кино във Варна за филма „Борис I“. Участник във всички Общи сценографски изложби. Той е първият български сценограф, изложил действителни филмови костюми в изложбеното пространство.

Друго голямо дарение, което е направено през 80-те години на XX век, е „Западноевропейска графика XIX – XX век”, направено от известният български писател Богомил Райнов, чийто романи като „Голямата скука“, “Само за мъже“, “Господин никой“, „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ и много други негови творби са в почти всяка семейна библиотека. Дарението от собствената му колекция съдържа 303 графични творби, дело на световно известни майстори на живописта и графиката, творили през посочените две столетия. Събирана е в продължение на три десетилетия. Началото й е поставено по време на пребиваването му като културно аташе в българското посолство в Париж, в периода 1953 – 1960 г. Целта на сбирката е да очертае достатъчно пълно развитието на западноевропейската графика от началото на XIX до средата на изминалото столетие. Задачата е трудно изпълнима, поради тази причина решава чрез конкретни автори да представи всички по-значими течения, стилове и направления от посочения период. Сред тях са класицизъм, романтизъм, реализъм, импресионизъм, фовизъм, ар нуво и други. Министърът на културата Георги Йорданов, родом от Сливен, го е посъветвал къде да направи дарението си писателят. Част от колекцията „Западноевропейска графика XIX – XX век” е постоянна експозиция, която всеки посетител може да види в „Узунова къща“. Тази колекция е един изключителен комплимент към сливенската културна институция, която привлича през летните месеци български и чуждестранни туристи. Изключително малко галерии в България могат да се похвалят с подобно културно богатство, затова е и много грижливо пазено.

Освен писател Богомил Райнов е университетски преподавател по естетика и изкуствовед, автор на стихове, разкази, повести, новели, пътеписи, пиеси, сценарии за филми. В периода 1947 – 1950 г. е зам. главен редактор на в. „Стършел“, главен редактор на сп. „Художник“ (1949 – 1950), зам. главен редактор на сп. „Септември“ (1950 – 19530, главен редактор на сп. „Изкуство“ (1952 – 1953), зам. главен редактор (1960 – 1963) и главен редактор (1966 – 1970) на в. „Литературен фронт“. Работи като преподавател по естетика в Националната художествена академия  в периода 1947 – 1980 г. Сред по-значителните му трудове, посветени на изобразителните изкуства, са : Стилът в изобразителните изкуства. Увод в стилознанието, С., 1948; Проблеми на изобразителните изкуства, С., 1950 г.; Естетика, С., 1951 г.; Против изкуството на империализма, С., 1952 г.; Илия Бешков. Албум, Париж, 1956 г.; Александър Стайнлейн, С., 1962 г.; Франс Мазерел, С., 1962 г.; Художественото майсторство, С., 1969 г.; Светлин Русев. Албум, С., 1970 г.; Масовата култура, С., 1974 г.; Николай Рьорих, С., 1978 г.; Магичен фенер, С., 1982 г. и др. Син на художника и писател Николай Райнов и брат на скулптора Боян Райнов.

Следващото значимо дарение е направено от адвокат Борис Аврамов, който е бил близък на писателя Константин Константинов и неговата сестра художничката Донка Константинова. След смъртта на Донка и Константин, изпълнявайки тяхното желание приживе, той предоставя на сливенската галерия над 300  нейни творби- от различни нейни периоди - рисунки ( вкл. подготвителни) и живописни творби, изпълнени в техниките на сухия пастел, акварела и маслените бои Дарението е направено през 1974 г. Донка Константинова е малко позната за широката публика, но е сред най-модерните наши творци между двете световни войни.                                                                                                                                                                                                                                                       

Родена е на 27 декември 1894 г. в Сливен, в семейството на гимназиалните учители Илия и Ганка Константинови. През 1909 г.  постъпва в Художествената академия в класа по живопис. Учи при професорите Иван Мърквичка, Стефан Иванов и Цено Тодоров.  Заминава за Франция и постъпва в Свободната академия „Гранд Шомиер“ в Париж (1925 - 1926). Прекарва дълго време в Гърция (1937–1943), по късно живее в София заедно със своя брат  Константин Константинов, писател и преводач.

Творческият ѝ път е белязан от участия в изложби на Дружеството на независимите художници, в което членува от 1920 година, в изложбите на жените-художнички, в общите художествени изложби. Илюстрира първото издание на „Приказки за тебе” (1924) от Константин Константинов. 

Малко са творбите на художничката, застъпени във фондовете на галериите в страната - само няколко нейни произведения се пазят в НХГ и СГХГ, ХГ-Русе, ХГ Казанлък, а цялото ѝ творческо наследство, съгласно нейното завещание, се намира в ХГ “Димитър Добрович”- Сливен. Умира през 1973 г. в София. От съществено значение е, че Донка Константинова е сред първите дами художнички в България. Често, по различни поводи, част от колекцията с нейни творби биват експонирани в Сливенската галерия.

Има и по-малки като обем дарения, но също толкова значими като съдържание.

Братът на художника Карл Йорданов – Борислав Йорданов също предоставя негови произведение безвъзмездно на галерия „Димитър Добрович“-Сливен.. Има откупувани творби сред тях и други, заведени в Научно-спомагателен фонд на галерията - дарението включва живописни творби - 116 бр. и графични - 289 бр. Карл Йорданов е значим български художник и реставратор. Малко познат на широката публика, но високо ценен в професионалните среди. 

Роден е на 15 декември 1905 г. в София.  През 1927 г. завършва живопис в Художествената академия, София,  при проф. Цено Тодоров и графика при проф. В. Захариев. Специализира реставрация на фрески и картини в Германия (1939-1940) и в Италия (1940). Твори в областта на портрета, натюрморта и пейзажа.

Работи като реставратор към Археологическия музей в София (1939-1949).  След 1949 г. Карл Йорданов участва в изписването на много църкви: „Св. Богородица“ във Варна, „Св. Никола“ и „Св. Неделя“ в София, църкви в Бургас, Поморие, Чепеларе, Смолян, а също в реставрирането на Боянската църква, Казанлъшката гробница и др. храмове и паметници. Умира през 1976 г. в Пловдив.

Легендарният за Сливен градоначалник Георги Данчев дарява на галерията 19 творби на художника Феодор Молибоженко, а самият творец 132 негови произведения от областта на графиката – изпълнени са в различни графични техники (гравюра върху дърво, офорт, акватинта и др.). Феодор Молибоженко е роден през 1927 г. в село Первомайски, Саратовска област, в селско семейство в бившата СССР.  През 1936 г. семейството се премества в Кубан, където Федор ходи на училище през военните години и работи. По-късно постъпва в Краснодарското художествено училище, което завършва след служба в армията. В периода 1959-1965 се обучава в Харковския институт за изкуство и индустрия към Графичния факултет в работилницата на М. З. Фрадкин. Основните години от дейността му преминават в Новоросийск, където живее със семейството си. Тук той създава повече от сто стативни листа в техниките офорт,  дърворезба и линогравюра, занимава се с акварел и маслена живопис. Негови творби са излагани на всесъюзни и международни изложби в Англия, Германия, Финландия, Белгия, Чехословакия, България. През 1977 г. е удостоен със званието „Почетен гражданин на град Сливен” (България).

Художникът Евгений Тиханович дарява 106  свои графични творби, а 62 от неговото творчество са дарени от Митко Бакалов. Всички произведения са екслибриси, изпълнени в техниката офорт.

Евгений Тиханович  е роден в с. Джусали, Казахстан, през 1911 г., СССР. Завършва Витебско художествено училище. Художник, скулптор, график. Участва в изложби от 1935 г. Специализира в жанрови картини и портрети. Живял и работил в Минск, Беларус.

Известната сред културните и образователни среди Надя Неделина също прави особено ценно дарение на галерията, като предоставя над 80 броя рисунки на един от най-забележителните български творци от първата половина на 20 век-Илия Бешков.

Надя Неделина (псевдоним на Надежда Атанасова Драганова) е родена на 25.02. 1916 г. в Сливен. Нейна прапрабаба е първата българска учителка Неделя Петкова. Израства в бедност. Завършва Девическа гимназия „Мария Луиза” в Сливен (1935) в института за прогимназиални учители в Пловдив (1937), учителства. През 1940 г. се омъжва за Александър Гетов-Гетман, по-късно генерал, заместник-председател на Комитета за култура и директор на Националната опера и Народния театър. Участничка в антифашистката съпротива. Завършва славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. После е учител, училищен инспектор, програмен ръководител на радиоуредбата в Кремиковци, редактор в списания „Лада” и „Читалище”. Член на СБЖ (1945), на СНБП (1990) и СБП. Пише за възрастни и деца. Автор на книгите с поезия „Спасени цветя” (1968), „Път към свободата”, „Синият вятър”, „Хайдушки корени”, „Върху жаравата на времето”, „Трябва някой да дойде” (1980), „А исках да обичам” (1987), „Родени от самота” (1993), „Белези от пътя” (1995), „Човек ли съм?” (2000), „Калина” (2002), „Сълза в окото на всемира” (2004), „Върни ми лятото” (2004), „Звездни песни” (2005), „Копнеж по роден край” (2006), „Река без брегове” (2008), „Боли ме нераздадената обич” (2008), „Глад за нежност” (2009), „Орис” (2009), „Повиках те в съня си” (любовна лирика), „От небе в небе” (2011), „Жажда за горене”. „Поезия и музика”, „Небето се завръща”, „Само духът не отслабва”, Книги за деца: „Приказка за добрите животни и вълка” (1956), „Звездичка”, „Бели цветя”, „Те изграждаха комбинат”, „Как Васката стана партизанин”, „Избрани песни за деца и юноши”, „Така видях Сливен, когато бях дете” (разкази, 1999), „Непослушното мече. Несговорна дружина” (2000), „Калина” (2002), „Клончето се смее” (2004), „Пейте ми, птички” (2009), както и „Лицето на залеза” (есета, 2000), „Спомени за писатели” (мемоари, 2011), „По евкалиптови пътища вървях”, впечатления от Тунис (пътеписи и публицистика, 2012). Носител на много награди, ордени и медали, сред които медал за участие в антифашистката борба, медал за участие в Отечествената война, орден „Кирил и Методий”, златен настолен медал на СНБП, Националната награда за литература и изкуство „Добри Чинтулов” (2002) и др. Почетен гражданин на Сливен (2002). Умира на 17.10. 2012 г. в София на 96 г. Погребана в родния си град.

Художникът и колекционер Георги Пенчев прави три дарения на Художествена галерия „Димитър Добрович“. Първото е от 1985 г. и съдържа графични, живописни и скулптурни творби. Второто е направено през 1987 г. и е от графични и живописни творби. Третото е направено през първото десетилетие на настоящия век и съдържа  предимно графични творби.  Общият брой на дарените творби е 164. Произведенията са дело на няколко поколения български художници. Сред тях са Златка Дъбова, Борис Ангелушев, Иван Кирков, Амада Леви, Бинка Вазова, Любен Зидаров, Вежди Рашидов, Пенчо Кулеков, Богдан Бенев и др. Творческата биография на Георги Пенчев е свързана преди всичко с графиката. Той се увлича по металната гравюра и гравюра на дърво. Творецът е особено впечатлен от попивността на дървото, неговата топлота и смекчаване на острата граница.

Други български художници, дарили по-скромен брой художествени творби на галерията: Светлин Русев, Димитър Киров - ДиКиро, Георги Божилов - Слона, Калина Тасева, Георги Баев, Дечко Узунов, Йордан Кацамунски, Найден Петков, Атанас Яранов, Енчо Пиронков, Давид Перец, Преслав Кършовски, сливенските автори Стефка Аройо, Иван Кънев, Евгени Курдов, Атанас Парушев, Веселин Дамянов – Вес, Борислава Захариева и др.

Селектираните произведения от постоянната експозиция „Старият Сливен“ в Къща-музей „Миркович“ с творби на известния художник Добри Добрев са откупувани и дарявани от физически (родственици на художника и други) и юридически лица.

А в зала „Сирак Скитник“ включените в постоянната изложба „Българско изкуство XIX – XXI век“  творби са откупувани и дарявани. Включените в другата постоянна изложба „Християнско изкуство“ творби са откупувани от частни лица, дарени или преотстъпени от Сливенска Митрополия за временно ползване. По-голям е обемът на вторите (от Сливенска Митрополия) – те произхождат от различни църкви от Сливен и региона.

Сливен може да се похвали с редица талантливи художници, чиито картини намират особено място в галерия „Димитър Добрович“, но уредниците далновидно са помислили за пространство за временни експозиции, както на български, така и на чуждестранни артисти.

„Произведенията на изкуството са отражение на времето, в което са създадени. Това свидетелство, създадено от художниците, остава за следващите поколения. Културата е послание не само на един народ, но и на цяла цивилизация. Изхождам от това, че за миналото знаем, благодарение на запазените артефакти и монументи - архитектурни сгради, произведения на изкуството – изящни и приложни, както и писмени източници. Освен това изкуството си остава един от „инструментите“ за общуване с духовното. Мисля, че всеки човек изпитва подобна потребност. Културните институции и тяхната дейност, макар и малко недооценявани днес, си остават важни за идните поколения, защото сме пазители на времето“, коментира уредник Каролин Капитанова в Художествена галерия „Димитър Добрович“-Сливен.

По публикацията работи

Александра Иванова

Осъществяването на проекта за дарителите на Художествена галерия „Димитър Добрович“, за които ви разказваме в две статии, е благодарение на съдействието на директора Маргарита Пенева и служителите на културната институция. Специални благодарности от ОДФ-Сливен на уредник Каролин Капитанова.

Рубриката „Дарителството в града на 100-те войводи – в миналото и настоящето“ е част от проекта „Дарителството в Сливенския край – Заедно по Пътеките към Доброто“ на ОДФ – Сливен. Подкрепата за Фондация „Обществен дарителски фонд Сливен“ е осигурена по програма „Развитие на дарителството на местно ниво“ от Сдружение „Платформа АГОРА” и Фондация „Америка за България”. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на ОДФ – Сливен и не отразяват непременно вижданията на Фондация „Америка за България” или нейните партньори.

 

Начална снимка: Узуновата къща

Снимка2:Дарение на Богомил Райнов-плоча

Снимка 3: Богомил Райнов

От снимка 4 до снимка 12 са дарения от Богомил Райнов -Западноевропейска графика XIX-XX век.

Снимка 13: Николай Николов

Снимка 14: Дарителката Евгения Николова с директорката на галерията Маргарита Пенева

От снимка 15 до снимка 20- дарението на Евгения Николова

Снимка 21: Георги Пенчев

От снимка 22 до 27-дарени творби на чужди автори от Георги Пенчев

От снимка 28 до 32-дарени творби на Донка Константинова от адвокат Борис Аврамов, който изпълнява желанието приживе на Константин Константинов и Донка Константинова,на снимка-28- автопортрет на художничката

Снимка 33 и 34-автопортрети на художника Карл Йорданов, до снимка 41-негови творби

Снимка 44-Надя Неделина от "Литературен свят", до снимка 49-дарени от нея творби на Илия Бешков

Снимка 50: Феодор Молибоженко-автопортрет дарява свои картини

Снимки от 51 до 54-негови творби

Снимка 55 : Един от дарителите на картини на Феодор Молибоженко- градоначалникът на Сливен Георги Данчев

Снимка 56: Евгений Тиханович дарява свои творби на галерията

Снимки от 57 до 63 негови дарени творби на Галерия Сливен

Следващита снимки са на една част от български художници, дарили по-скромен брой художествени творби на галерията: Светлин Русев, Димитър Киров - ДиКиро, Георги Божилов - Слона, Калина Тасева, Димитър Вълканов, Георги Баев, Дечко Узунов, Йордан Кацамунски, Найден Петков, Атанас Яранов, Енчо Пиронков, Давид Перец, Преслав Кършовски, Петър Чуклев, сливенските автори Стефка Аройо, Иван Кънев, Евгени Курдов, Атанас Парушев, Митко Бакалов, Веселин Дамянов – Вес, Борислава Захариева и др.