За изкуството да живееш щастливо са написани стотици книги. А думата щастие за всеки от нас има различен смисъл. И все пак - дали няма някои универсални умения, които е добре да притежаваме, за да се чувстваме удовлетворени? Всъщност, за да вземем онова, което искаме от този живот, на първо време трябва да се научим да даваме. Но какво друго ни трябва?

Да умееш да чакаш

Търпението е едно от най-трудно постижимите умения. Гледайки повечето хора около себе си, оставам с впечатлението, че или трябва да си се родил с него, или е почти непосилно да го възпиташ в себе си. Умението да чакаме може да ни бъде от голяма полза както в личния ни живот, така и в работата. Не можем да постигнем нищо на мига. Зад всяко постижение, зад всеки връх, който катерим, се крие път, който трябва да изминем. За да имаш хубава работа, трябва да минеш през няколко лоши. За да намериш подходящия човек, трябва да срещнеш неколцина неподходящи. Често не срещаме този, който трябва, не защото нямаме късмет, а защото самите ние не сме готови. На 22 си един. На 32 доста по-различен, като виждания и усещания за хората около теб. Не случайно връзките, които подхващаме, когато сме твърде млади, приключват точно, когато узреем. Докато тези, които започваме на по-късна възраст, е по-вероятно да са за цял живот. Затова е добре да си го повтаряме често - „ще дойде и моят момент, трябва просто още малко време“.

Да не си позволяваш да живееш в неудовлетворение

Колко от вас биха казали, че живеят живота, който наистина искат да имат? Колко от вас са истински щастливи с това, което правят или с човека, до когото си лягат всяка вечер? Нима не познавате хора, които не биха се развели, защото е късно вече, защото децата ги има или защото не вярват, че могат да срещнат някой, който да им дава това, от което наистина имат нужда? Ами такива, които цял живот работят нещо само, за да се прехранват, макар и с мъка да отиват на работа всеки Божи ден? Да, познавате. И сигурно ще си кажете, че животът не е розов и че не можем да имаме всичко. Да, и това е вярно. Но още по-вярно е, че когато се примириш с нещо, то те спъва да направиш каквото и да било, за да промениш живота си към по-добро? Нима не е по-добре да опитваме повече нови неща и да срещаме повече възможности? Как да се случи това, ако от десет години работим на едно и също място, срещаме едни и същи колеги и вкъщи с мъжа си продължаваме да се разправяме за едни и същи неща?

Да оставиш нещата да се случват, когато не ти притежаваш проблема

Има непреодолими събития в живота ни. Ако той е решил, че не ни обича вече и иска да си тръгне, ние няма какво да направим. Ако са ни уволнили от работа, защото са намерили по-способен наш заместник, ние не можем да променим ситуацията. Ако наш близък се разболее тежко и си отиде от този свят, отново сме поставени пред свършен факт. Затова е хубаво в такива ситуации да се научим просто да приемаме и в някои случаи - да се примиряваме. Общо взето всички преминаваме през едни и същи проблеми в този живот. Всеки от нас рано или късно се разделя с любим човек. Всеки погребва някой. Има съдба, която не можем да избегнем. Но можем без страх да се изправим очи в очи с нея.

Да знаеш (и да можеш) с 2 и с 200

Парите са много важна част от живота ни. Без тях е немислимо съществуването ни. Затова едно от най-важните умения е да не им ставаме роби. Тук ще дам за пример една позната, която срещнах случайно наскоро. Беше останала с 20 лева за три дни, а е майка, отглеждаща сама две деца. Разплака се, че нямало да има какво да ядат децата два дни. Помислих съвсем трезво и си дадох сметка, че с 20 лева спокойно можеш да сготвиш поне две неща и да направиш сандвичи, например. Просто тя беше свикнала да живее по друг начин. Не знаеше, че реално не и трябват повече пари за тези три дни и че никой няма да умре от глад. Ако не умеем да живеем с малко, няма да можем и с много. Да продължа историята - същата тази жена беше останала с 20 лева, защото предния ден си беше позволила да купи супер скъпа играчка на дъщеря си (която има безброй такива). Ако парите ни правят изцяло зависими, е време да помислим защо се случва така. Умението да харчим правилно и да не правим личното си щастие зависимо от чисто материални придобивки, е една от най-трудните задачи. Добре е да си повтаряме често, че повече не винаги означава по-добре. Материалното щастие е най-повърхностното и най-краткото. Тук бих добавила, че най-лесно можем да придобием това умение, когато спрем да се сравняваме с другите.

Да благодариш и да обичаш безрезервно. Всеки ден.

Казано по друг начин - умението сам да правиш живота си прекрасен. Това е най-лесното умение и същевременно най-важното, за да бъдем щастливи. Няма нищо по-просто от това всеки ден да намираш по едно нещо, за което да благодариш. Знаете ли колко много хора мечтаят за топлото яке, което имате вие? И за това, че всяка вечер се прибирате в собствения си дом. Ако имате покрив над главите си, храна в чинията си и поне един човек, който просто да ви поздрави и да ви се усмихне днес, общо взето имате абсолютно всичко. Това не означава, че трябва да спрете до тук, разбира се. Постигайте още и още, но без да забравяте да благодарите. Без да искате на всяка цена. Без да се определяте като нещастни, ако не изкачите и ей онова стъпало. Докато имате здравето си и някой, който истински да ви обича, вие имате всичко. Това е всичко. Останалото е за забавление, за да разнообразим живота си, но не и за да го направим смислен. Придавайте смисъл чрез делата, които вършите. Чрез хората, на които помагате. Грижете се за останалите. Обичайте! Всяко добро дело ни зарежда с топлина, сърдечност и човечност. Носи на нас самите истински душевен уют. Можете да направите всеки свой ден щастлив, дарявайки щастие на другите. Дори да не получавате достатъчно благодарност и разбиране сега от тях, ще получите каквото ви се полага един ден от Вселената. Всичко се връща. Най-вече доброто. Повярвайте!

Автор:

Мая Петрова