В днешния ни материал ще ви разкажем за един спор, в който трябва да се реши съдбата на едно бездомно куче. Може би читателите е най- добре да решат този спор. Но се питаме какво е да си толкова уязвим, че шепа хора да решават трябва или не трябва да живееш, къде и с кого, как? Изглежда, че в този така устроен свят по човешки правила, да се родиш с четири крака и без способността да говориш и да се защитиш, си е истинско изпитание. Единствено можеш да разчиташ на хуманността на хората и тяхното благоразположение.

От години зад ДКЦ-2,до задния вход на сградата на бившата Трета поликлиника, си е намерило място, където да пребивава едно куче. Казва се Луиза. Зиме и лете тя оцеляваше благодарение на грижите на медицински работници от всички специалности, които и носеха редовно храна и вода. Кучето се привърза към територията си, към хората. По поведението на Луиза се разбираше, че тя приема това място за свой дом, за своя територия. Виждали сме с очите си как маха радостно с опашка и добронамерено посреща сутрин работещи в сградата. Охраната на ДКЦ-2 често е споделяла, че е забелязала как кучето пази паркинга и от както то живее там, не се навъртат съмнителни лица зад сградата.

Нямаше да пишем този текст, ако нещо не ни беше провокирало, а именно постъпили жалби от две докторки до управителя на ДКЦ-то д-р Илиев. Оказа се, че на двете докторки Луиза им пречила да работят, когато лаела. Техни колеги недоумяват как един кучешки лай може да ти попречи на работата, когато си концентриран върху това, което правиш и нямаш време да мислиш за нищо друго. По думите им тя не проявява агресия, дори напротив. Медици, които са се грижили за нейното оцеляване, в отговор на жалбите са започнали подписка в подкрепа на животинчето. Но въпросът тук е принципен. До къде можем да стигнем в действията си, подчинени на жестокост, безхаберие и липса на всякаква милост. Чували сме, че едно общество може да се самоопредели на базата на отношението му към най- уязвимите –животните, децата и възрастните хора. Дано в тези трудни за всички ни времена, в които ни се налага да живеем, подхождаме с повече разум и с повече разбиране в подобни ситуации. Дали ще изгониш едно животно от място, където намира покой и подкрепа или ще оставиш възрастен човек на улицата без дом и без помощ не са ли идентични ситуации?

Случаи като този с Луиза има много. Но пренебрегвайки подобни случаи, правим грешка. Така допускаме качества в жестоката понякога човешка природа да вземат връх и ръководят действията ни. Как тогава и по какви критерии искаме да живеем в по-добър свят, да градим по-добро общество, което да се превърне в благодатна почва за развитието на децата ни? Нали това общество го създаваме всички ние с действията си, с отношението си към другите, особено към онези, които изцяло зависят от нас. В дадения случай една Луиза зависи от това как ще се произнесат работещите в ДКЦ-2, задният паркинг на който тя е приела за свой дом. Дано милостта на медиците там, които практикуват една от най-тежките, всеотдайни и благородни професии, надделее над безпочвените капризи на други.

Или както каза санитарката, която най-много полага грижи за Луиза:"Това куче дойде с мисия, да разберем кой има милост, кой умее да обича, даде ни урок по милосърдие и ни раздели, отсяни като зърно от плевел."

01.07.2020 г.

Гр.Сливен