PISA (Programme for International Student Assessment – Програма за международно оценяване на учениците) е едно от най-авторитетните международни изследвания на качеството на образованието, провеждано от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). На всеки три години то проверява не толкова какво са запомнили 15-годишните ученици от учебниците, а доколко могат да използват наученото в реални ситуации – да разбират информация, да мислят критично, да решават проблеми и да прилагат знанията си. В PISA 2025 участват 91 държави и икономики.

Затова резултатите не са просто международна класация. Те са важен критерий доколко училището подготвя децата за живота извън класната стая.

И точно затова последните резултати за България трябва сериозно да ни тревожат.

Българските ученици постигат средно 421 точки по природни науки, 405 по математика и 387 по четене – значително под средните резултати за ОИСР. Под базовото ниво остават близо 48% по природни науки, 57% по математика и 58% по четене. Резултатите по математика и четене са по-ниски и спрямо 2022 г., а в сравнение с 2015 г. спад има и в трите области.

„Тези числа не са присъда над българските деца. Те са оценка за системата, която сме изградили около тях. Когато почти шест от десет 15-годишни не достигат базовото ниво по четене, трябва да се запитаме защо след години в училище системата не е успяла да ги научи достатъчно добре да разбират, анализират и използват информацията.“

Тук е и един от големите ни системни проблеми. Българското училище все още твърде често поставя акцент върху обема от учебно съдържание и възпроизвеждането му, вместо върху разбирането, практическото приложение, аргументацията и решаването на проблеми.

„Не можем да измерваме качеството на образованието с броя преподадени страници. Важният въпрос е какво може детето след края на часа – може ли да мисли, да задава въпроси, да прави връзки и да намира решения“, споделя Татяна Султанова.

Неравенството остава една от най-тежките диагнози

PISA 2025 показва и нещо особено тревожно – резултатът на българското дете продължава в голяма степен да зависи от средата, в която расте.

Разликата по природни науки между учениците от най-благоприятната и най-неблагоприятната социално-икономическа среда у нас е 101 точки, при средно 85 точки за ОИСР. И за десет години тази пропаст практически не се е свила.

За област като Сливен този въпрос има особена тежест. Националната статистика трябва да бъде последвана от много по-прецизна диагностика по региони и училища, за да знаем къде са най-сериозните дефицити и къде трябва да бъде насочена допълнителна подкрепа.

„Добрата образователна система не е тази, която създава няколко великолепни училища. Тя е тази, която не позволява бъдещето на едно дете да бъде предварително определено от доходите на семейството му или от мястото, на което е родено. Равният достъп до качествено образование трябва да бъде измерим резултат, а не само политическо обещание“, категорична е Султанова.

PISA дава и други сигнали – за намаляваща мотивация и постоянство при част от учениците, за разсейването от дигитални устройства и за навлизането на изкуствения интелект в ежедневното учене. В България 41% от учениците заявяват, че използват AI чатботове за учене поне веднъж седмично.

Технологиите вече са в класната стая. Въпросът е дали образователната система ще научи децата да ги използват критично, разумно и отговорно.

Добре замислена на хартия реформа с лош времеви сценарий

Управленската програма на правителството в сектор „Образование“ съдържа на пръв поглед немалко правилно формулирани цели. Самото правителство заявява преход от заучаване и възпроизвеждане към функционална грамотност, умения и мотивация за учене. Предвидени са промени в учебните програми, ново оценяване, повече проектна работа, критично мислене, STEM, дигитална и AI грамотност и мерки срещу образователните неравенства. Сред очакваните резултати изрично са посочени и по-добри резултати от PISA.

На хартия реформата е „красива“. Времевият ѝ сценарий обаче до голяма степен обезсилва добрите намерения.

Промяната на общообразователните програми и цялостното обновяване на учебното съдържание са със срок декември 2029 г. Новото оценяване, което трябва да измерва житейски значими умения и компетентности – януари 2030 г. Проектната работа, научноизследователските подходи и критичното мислене – отново декември 2029 г.

А следващият цикъл е PISA 2029.

„Като опозиция нашата работа не е да аплодираме добре написани намерения, а да изискваме резултат. Между добра идея и добра политика има една съществена разлика и това е изпълнението. Когато основните решения за проблеми, които PISA измерва днес, се оставят за края на мандата, основателният въпрос е дали виждаме реформа или удобно отлагане на политическата отговорност.“

Образованието трябва да бъде защитено от партийно кадруване и политическа употреба. Но деполитизирането на системата не означава освобождаване на управляващите от отговорност за решенията им. Напротив – задължение на опозицията е да изисква конкретни срокове, измерими цели и отчетност.

Необходим е план още за 2027 и 2028 година – с колко трябва да намалее делът на учениците под базовото ниво, как ще се измерва напредъкът между отделните региони, каква допълнителна подкрепа ще получат училищата с най-тежки дефицити и кога промените ще стигнат реално до класната стая.

„След PISA 2025 управляващите вече разполагат и с диагнозата, и с данните, и с времето да действат. Оттук нататък отговорността е тяхна. През 2029 година няма да е достатъчно да покажат изпълнени срокове в една управленска програма. Ще трябва да покажат по-добре подготвени български деца. Това е истинската мярка за успеха на една образователна политика.“, убедена е Татяна Султанова, Народен представител от 52-рото Народно събрание и член на Комисията по образованието и науката.