Библиотека "ЗОРА"- Сливен организира на 15 януари 2025 г. от 17.30 часа представяне на двете стихосбирки "Часът на славея" и "Със симпатично мастило" на познатия на много сливналии Стефан Стоянов. Представянето ще направи писателката и общественичка Соня Келеведжиева. Мероприятието ще ръководи Валентина Димитрова.

Събитието е отворено за широк кръг от любители не само на поезията, но и на словото по принцип. Малко преди „Часът на Славея“, чието издателство е „Обнова“, авторът проявява една завидна смелост в средностатистически град да разкрие поривите и устрема на своите душевни търсения, намирания, споделяния. Те обикновено са на върха на перото или четката, на клавишите или струните на цигулката и китарата, без дори и да подозираме за тях. Да разкриваш толкова много от собствената си, истинската, скрита харизма и душевност е нещо дръзко и смело, което почти в настоящето остава невидимо за хората. Онези скрити светлинки дълбоко заровени в човешката памет, живот и душевност.

Тази стихосбирка се отваря и докосва единствено и само с фини пръсти. Той пише малко преди „Часът на Славея“:

„Когато тази книжка беше почти готова си зададох въпроса, който и ти читателю, сигурно си задаваш: Защо? И откъде идват тези стихове? Страхувам се, че не зная отговора им. Само преди година не подозирах, че ще я има въпреки, че тя се е раждала много пъти. Неуспешно, за съжаление… Тук има стихотворения, които поместих в няколко стихосбирки от типа „самиздат“, които съм подарявал на най-близките си приятели. Никога не съм писал по някаква причина. В повечето случаи единственият читател си бях сам. А и сам съм се учудвал на стиховете си- правя нещо съвсем различно, например копая с мотиката и едно стихче идва като изморена пчела и каца на рамото ми. По-често след кратката си почивка пчеличката отлита и аз дори забравям за нея, но понякога споделям на лист думичките, които тя ми е казала… Да, така е било откакто се помня. Имам чувството, че пиша поезия отпреди да се науча да пиша. А се научих доста преди да тръгна на училище. Да кажа и две думи за художника- Стефан Кънев. С него сме приятели от деца. Връстници сме и съученици от VII училище „Панайот Хитов“ – Сливен. Приятелството ни продължава… Дано нашата съвместна работа ви хареса!“

Любопитни са „Арлекин“, „Бащината къща“, “Юни“…Всъщност няма едно излишно стихотворение, една излишна точка или запетая. Когато прочетеш стохосбирката, определена от самият автор просто „книжка“, на края няма точка, а единствено многоточие. Следва "Със симпатично мастило"...

 Александра Иванова