На 19 март 2020 г. популярният за сливенската общественост театър „Класика“ към ПГПЗЕ “Захарий Стоянов“, с режисьор и сценарист Соня Келеведжиева, ще постави на сцена най- новия си спектакъл.

В интервю за „Наблюдател“, известната на всички ни авторка на „Цончо Родев – един живот за България“, ще представи спектакъла „Чудомирци“ / по разкази на Чудомир и С.Келеведжиева/.

За тези, които не знаят Соня Келеведжиева е родена в Сливен. Завършва гимназия „Добри Чинтулов" в града под Сините камъни и българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски". Старши учител е по български език и литература в ПГПЗЕ „Захарий Стоянов" от 30 години, дългогодишен общински съветник.

Тя е сценарист и режисьор на младежки театър „Класика" вече 29 години, била е автор и водещ на телевизионните предавания „Литературен автограф" и „Клуб Парнас", в които е изградила над двеста и петдесет портрета на творци от всички сфери на духовността. Редактор е на десетки книги, автор на разкази, новели, пътеписи, фейлетони, научни изследвания и критически материали. Автор е на 11 книги, сред които монографичните: „Орис"(1996), „Душата на словото"(1998); Цончо Родев – един живот за България(2000), „Наричаха го Софроний"(2004); „Весталка на надежда"(2008); на мемоарната книга „Театър, любов моя"(2006), на двуезичната „Фрида" (2009), на сборниците с разкази и новели „Нечути женски гласове" и „Мъжки разпятия“ , на книгата с драми „Пътеки на вярата“/2019/др.

Въпрос: Г-жо Келеведжиева, на 19 март ще поставите на сливенска сцена новата постановка на театър „Класика“. Какво е новото предизвикателство пред сливенската публика? Какво да очакваме?

-Преди да ви отговоря, нека уточним, че имаше фиксирана дата за премиерния спектакъл, но вероятно той ще се отложи във времето, предвид сложната епидемиологична обстановка и в зависимост от разпоредбите на Министерството на здравеопазването.

Знаете ли, госпожо Иванова, Антон Страшимиров в далечната 1901 е казал: “Вървете простичко, ръка за ръка с народа. Дайте му книги и празници докато не сте му дали закони; дайте му оная форма на образование, която съставя всичката слава на античното възпитание- театър чисто народен. В този театър вие му показвайте неговите собствени легенди, неговите исторически подвизи, всичко онова, което сам той върши. Хранете народа с народа... Как бих аз желал преди смъртта си да видя народното побратимяване поне в театралното дело!...” Е, това е моето верую в театралната работа: възпитание чрез театър и „побратимяване поне в театралното дело“.

Съзнавам, че родолюбието се възпитава и затова се стремя да разпалвам патриотизма и чрез театър. Опитвам се да превърна и часовете по литература в гимназията, и работата в театъра в територия на духа, от която младите да черпят вдъхновение. И го правя вече 29 години, без прекъсване. Благодаря на Бога. 29 постановки по български автори. 29 спектакъла, в които създавам „театър чисто народен“, в духа на Стефан Изворски, Джинот, Доброплодни и Войников, и показвам на зрителите собствения ни български легендарен свят, историческите ни подвизи, „всичко онова, което народът сам той върши“. И тази година ще е така. След 5 тежки драми в пет последователни години/ „Последното лято на Индже“, „Самодивска любов“, „Отвъд мечтаното“, „Има един народ“ и „Пътеки на вярата“/, малко отдих и разнообразие в емоциите за 2019 и 2020. Скоро очаквайте „Чудомирци“- много български спектакъл, чийто герои бих нарекла с Вазовото определение „домашни“ чичовци и стринки, или просто нашенци, герои, носещи типичните черти на българина. Спектакълът носи колорита на българското, една особена завладяваща духовност. Жанрът на спектакъла е комедия, но с елементи на мюзикъл. И се надяваме да се хареса на публиката. И понеже говорим за очаквания, позволете да споделя, че очаквам през април да видя реализирана драмата ми „Самодивска любов“ на сцената на Американския университет в Благоевград. Спектакълът е дело на ФК „Самодива“, които пожелаха да поставят драмата на сцена. Във формацията участват актьори и танцьори студенти, бъдещи бизнесмени, икономисти, журналисти, компютърни специалисти, обединени от любовта към българското и словото. Вълнувам се и за тях, и за моята „Самодивска любов“, която поставих с „Класика“ през 2014.

Въпрос: Бихте ли ни запознали с основната сюжетна линия в „Чудомирци“ и как се роди идеята за спектакъла?

-Действието се развива в малко градче- Чудомирци. Движеща сила има клюката. Тя събира като във фокус съдбите на хората. Чрез нея се постарах да уловя живота в провинциалния български град- женски сплетни, любов, измами, мъжки „грешки“ от любов, специалното отношение на българина към училището и даскала, към попа. Знаете ли, Чудомир е изключително сложен и многопластов творец. Опитах се да го допълня с мои текстове. Героите му излъчват доброта, те са остроумни, но и глуповати, и хитреци са, но и лековерни, някои са трезвомислещи, но винаги жизнелюбиви. Опитала съм да пресъздам живота на нашите предци, да изградя пълнокръвни характери чрез текста на сценария. Питате ме за идеята. Не е нова, изпитана е във времето и на сцената. Вече съм поставяла „Чудомирци“ преди 9 години/2011/ с „Класика“. По моя сценарий читалище „Неофит Рилски- 1872“- гр. Тръстеник, обл. Плевен спечели за две години/2015,2016/ много награди от фестивали с „Чудомирци“.През лятото на 2019 поставих същия спектакъл с театралната трупа „МИТ“ към читалище „Зора-1872“ в с. Ичера, чийто ръководител и режисьор съм. А сега и за втори път с „класиците“. Разбира се, всяка трупа има свой цвят, носи своя емоция, красота, всеки герой придава на ролята си от своя натюрел, така че спектакълът винаги е различен. Променя се и режисьорската гледна точка, разбира се.

Въпрос: Колко време ви отнеха репетициите? Срещнахте ли трудности по време на работа?

-Трупата ми е млада- 96%-97% са нови актьори, без опит на сцена. През май миналата година „Класика“ си взе довиждане с актьорите абитуриенти, които отдадоха сърцата и умовете си в съвместната ни петгодишна работа. Трудно ми е , но сами ще се убедите- макар и много млади, актьорите носят такъв заряд, че ще покорят публиката. Репетираме от октомври 2019 всяка неделя, а сега и през седмицата. Наближава премиерата. Имаме подкрепата на ръководството на училището, на колегите, на родители, на читалище „Зора“, на Общински съвет- Сливен- благодаря на всички, които са безотказно до нас.

Въпрос: Вие сте много заета жена-преподавате, общински съветник, председател на СНЦ “Демократичен съюз на жените“, автор сте на редица книги. Как ви остават време и за театър? От къде черпите вдъхновение и сили?

-Да, права сте, делниците ми не са леки. В краткото време за почивка се опитвам да избягам от динамиката, за да хармонизирам духа си. Но често превръщам и нощите в дни, за да творя, за да проверявам класни и контролни работи, за да се подготвя за работата си в Общинския съвет или да работя по програмата на СНЦ “Демократичен съюз на жените“, в името на благородните ни каузи. Благодарна съм на семейството ми, че ме подкрепя. Без опората на моите близки, без тяхното разбиране, не бих могла да напиша нито 11-те си книги, нито 29 години да правя театър в почивните дни, нито да бъда качествен учител и общественик. А театърът е моята ученическа любов, запалена от дядо ми- Стайко Мирчев, изиграл Левски, от Цена Славова- моята учителка по литература, от Жарко Павлович и Юрий Асенов/Ангелов/. Театърът е моята Обетована земя. Осъществявам мечтите си чрез театър „Класика“- Слово и Изкуство в едно. Театърът е магия.

Какво ми дава сили? Може би мисълта, че всеки човек има мисия на тази земя и трябва да живее така, че да я изпълни докрай. Моята мисия, мисля, е да паля сърцата на младите, да поддържам родолюбивия им плам, да ги уча и възпитавам, да правя себап за другите.

09.03.2020г.