Соня Келеведжиева, общественик, преподавател, писател, биограф и изследовател на творчеството на писателя Цончо Родев, припомня на сливенската общественост, че на 9 юни се навършват 100 години от рождението на бележития писател.

На 9 юни 1926 е роден Цончо Родев- един от любимите синове на Сливен. Роден в Провадия, но Почетен гражданин на Сливен, носител на Почетния знак „За граждански принос“ на Общински съвет- Сливен, на наградата „Д-р Иван Селимински” за краеведство, на наградата за литература и изкуство „Добри Чинтулов“ на община Сливен.

Животът му, отдаден за Отечеството, бе съизмерим единствено с любовта към корените български и земята, попила кърви и сълзи, по която още се чуват конски тропот, звън на мечове и победни викове. Благословени сме, че Цончо Родев пожела да бъде частица от сливенския космос с книгите си „Тътени”, Бурята”, „И стана ден”, че осъществи мост между миналото и настоящето на възрожденски и съвременен Сливен и издигна литературен паметник на града „под небето на Сините камъни”, че се превърна в наш учител по патриотизъм.

В битката с Живота и в името на самия Живот, Цончо Родев ден след ден вървя по своята пътека с непрекършен от бурите дух, защото тя бе осмислена от любов към България и чистото Слово! Откъсна се от своя клон и се сля с Вечността, с “жертвената Светлина”, но след него остана да пулсира кръвта и живото му българско слово в сърцето на Сливен. Ще живее в спомените ни творецът със своята мъдрост и рицарска доблест, с мъжеството и с верността си към корените, Бога и Словото на България, с щедростта си на дарител, с благоразумието и изтънчената си общителност, с чувството си за чест, с родолюбието и жаждата си по добро, с благородството и хуманността, от които ще се учат поколения българи.

Поклон пред Рицаря словото! Поклон пред човека, който като героя си Светослав Тертер целуваше буците пръст на коравата българска земя и изричаше: “Нивга, нивга не съм преставал да се чувствам частица от тебе, майко Българийо!“

 ДУХ  ПРЕЛЕТЯ /Из книгата на Соня Келеведжиева „Цончо Родев-един живот за България“, второ издание/

30.12.2011- 12,00 часа

Храм „Света София“

Склопени са очите, които гледаха в миналото и в бъдното.

Успокоена е душата на „простор научена“, сбрала в себе си и небе, и земя, и води, и планини.

Укротени са нозете, тичали по Овеч и Сините камъни, стъпвали гордо по морското дъно, обходили надлъж и шир земята.

Прибрани са крепките криле на душата, която бе отдадена на България.

Притихнали са ръцете, държали здраво перото до сетния дъх, създавали, дарявали радост, посели семената на знания и любов за земята българска.

Камбанен звън в „Света София“.

Тишина залива Храма ...

И гълъби под купола му.

Стотици припламващи свещици.

Осиротяла съпруга, покрусени приятели.

Парещи горестни сълзи.

Слово за словотвореца.

И  бял гълъб връз сухите пръсти!

Божи знак! Сам Бог, може би...

Енигма...

Тиха вълна от възхита:

„Дух прелетя!“; „Бог го целуна!“

 Поклон, Творецо!

 Поклон пред теб, поклон пред народния будител, в чийто сърце нямаше омраза, нямаше ненавист, а само любов към Родовото и Словото. Дано има светлици за душата ти, рицарю на Словото, там, „на другия бряг”! Ще те носим в сърцата си, защото те обичаме!

Соня Келеведжиева