Четирима сливналии успешно изкачиха връх Арарат (Агри Даг), който е най-високият в Турция -5165 метра надморска височина. Това са парамедикът и планински спасител Милен Анастасов, д-р Евгени Тенчев също планински спасител, който работи и в ЦСМП Сливен, Даниела Димитрова от Райфайзен банк Сливен и Силвяна Иванова от учебен център за водачи на МПС. Пътят им към Арарат става повод да завържат истински приятелства като с Румен Рачев-представител на Райфайзен банк Бургас.Преди да разкаже пред „Наблюдател“ за трудностите, предизвикателствата и преживяванията по пътя към Арарат Милен Анастасов сподели опита си в покоряването на върхове:

„От 2017 година, когато беше трекинга ни на вр. Анапурна в Хималаите, най - високата точка превала Торунг Ла- 5462 м.н.в, не бях успявал да достигна до крайна точка. 2018г. на път за масива Монте Роса Италия вр. Дюфур шпитце, кемперът проби бутало. 2019г.Кавказ вр. Елбрус успях до 5200 метра,но лошото време и силният вятър с – 25 градуса бяха причина да се върна.“

Агри Даг е в Североизточна провинция Агръ Турция на 16 км западно от Иран и на 32 км южно от Армения. Върхът всъщност е спящ вулкан, последно изригнал през 1840г.Склоновете му са голи- не само от вулканичната дейност, а и от суровия климат. На височина 4900 метра е началото на целогодишния ледник. Според историята на това място се е спрял Ноевият ковчег след Големия потоп. В последните години много експедиции обикалят района в търсене на останки от ковчега.

На 23 юли т.г. четиримата са тръгнали от Сливен, с една нощувка на следващия ден са били в Догубоязит хотел Гранд Ага, започна да разказва Милен Анастасов.

„ С бусове достигнахме до 2200 м. н. в., а от там с 35 л. раници на гърба до първи лагер на 3200 м. н. в. Другият ни багаж беше транспортиран с коне. На следващият ден стигнахме до лагер II 4200 метра. С цел климатизация стояхме там около 3 часа. Слязохме отново на 3200 за още една нощувка. На следващия ден поехме пак към 4200 метра,за да изградим палатков лагер върху площадки, които бяха заобиколени от вулканични камъни. Тези камъни са много леки и нестабилни. Укрепихме, доколкото успяхме тези над нашия лагер, за да не стане инцидент, понеже прогнозата беше за дъжд, който измива по-дребните от тях и песъчинките и се получава едно размърдване и търкаляне по склона. След вечеря си приговихме багажа и легнахме в очакване дъждът да спре. Спря около 01.00 часа. Палатката леко прогизна понеже имаше и вятър, който набиваше допълнително. С Д-р Евгени Тенчев бяхме в една палатка,а в другата - Силвяна и Даниела от планинари Сливен,а в третата беше Румен от Бургас. В 02.15 часа тръгнахме за върха. Предстоеше ни едно изкачване около 4-5 часа. Темпото беше бавно, все пак бяхме над 4000 м.н.в. В тъмнината на челници и по пътеката от множеството мераклии за върха се образува едно страхотно светлинно шоу. Тук там някой се провикваше, че пада камък или да се спре за почивка. Крачка след крачка на около 4800 метра преваля слаб сняг. На 4900 започна Ледникът. Обухме алпийските котки. Върхът вече се виждаше, но имаше доста до него, а и склонът беше доста стръмен. В такъв момент, както винаги преди да стъпя на върха ми се иска да извикам: “Успяхме!“‘,сподели Анастасов, опитвайки се да сдържи вълнението си.

Миг на триумф от преживяното и достигнатото, няколко сълзи на радост и развят български трибагреник за четиримата сливналии.

9 август 2021 г.

Снимки: Милен Анастасов