Сливенският театър има печален опит с откритата сцена
Драматичен театър „Стефан Киров“ – Сливен
НЕПРИЕМЛИВА И ВРЕДНА ТЕЗА В ТРУДНА СИТУАЦИЯ. СЛИВЕНСКИЯТ ТЕАТЪР ИМА ПЕЧАЛЕН ОПИТ С ОТКРИТАТА СЦЕНА
В подкрепа на изявлението на Съюза на артистите в България по повод идеите, лансирани на инициираната от независимия сектор в културата среща с държавните и общинските власти в София
Уважаеми колеги,
Изключително сме изненадани и възмутени от внушенията, направени от директора на фондация "ЕДНО за култура и изкуства" Асен Асенов след проведена онлайн среща на независимия сектор в културата с държавните и общинските власти в София. В коментара си за резултатите от срещата във в. „Дневник“, той абсолютно подвеждащо и неаргументирано поставя под съмнение дейността на държавните и общинските културни институти в България, като свързва продължаването на реформите в културния сектор и финансирането на проекти на свободните артисти от Европейската комисия със закриването на театри и трупи. Според него съществуващите все още у нас 50 държавни театъра със свой репертоар и трупи ограничават публиката да гледа европейско изкуство. Съвсем користно, г-н Асенов всъщност пледира за завръщането на откритите сцени, които преди 20 години съсипаха културните институти в страната и лишиха публиката от възможността за директно съприкосновение с професионалното изкуство. Особено извън столицата, а и в нея, нововъведението открита сцена бе равносилно на убийство. И то действително уби редица театрални и оперни трупи. Това безумие не трябва да се повтаря, то категорично не е приложимо в условията на българския културен пазар.
Като изхождаме от преживяния печален опит на Сливенския драматичен театър като открита сцена, който още не може да се съвземе от „европейските“ й резултати, заявяваме категорично своето несъгласие с тезата на г-н Асен Асенов, чиито компетенции и експертиза са със съмнително качество и може да имат опасни последици.
Искаме да ви уверим, колеги, че във времето между 1997 и 2000 г., само за няколкото години, съкращаването на артистичната трупа и въвеждането на откритата сцена в Сливен не само че нанесе огромни щети на театъра, но и нищо стойностно не роди. Областният град остана без трупа, а театралната му сцена – мъртва и без собствен живот. Европейско изкуство на откритата сцена не се появи, а гостуващото българско беше с преобладаващо комерчески характер и успя да насади у публиката само съмнителен художествен вкус... А малко преди създаването на откритата сцена и лишаването на театъра от субсидия, Сливенският театър преживяваше годините на своя пореден възход, печелеше национални награди, възпитаваше театрална публика с изрядни критерии за изкуство. След продължителни протести на обществеността, в Сливенския театър бе върната, макар и в намален състав, щатната актьорска трупа. Предвид обстоятелството, че тази трупа беше разпръсната и унищожена, театърът започна да се изправя постепенно и оживя, като създаде абсолютно нова трупа и собствен репертоар. Нещо повече – негови спектакли са селекционирани и наградени на национални и международни фестивали на театралното изкуство. В тези години театърът създаде и своя Есенен театрален салон, в който всяка година публиката може да гледа най-добрите представления от столичния и националния театрален афиш. Към най-нашумелите и награждавани театрални представления в страната зрителите в Сливен проявяват голям интерес и пълнят салоните. Сцената на сливенския театър е отворена през целия сезон и за гостуващи представления от столицата и страната.
…Вероятно печалният опит на Сливенския театър с откритата сцена преди година е преживян от много театри в страната. Едва ли театралната гилдия би понесла нов такъв удар. А практиката показва, че именно субсидираните от държавата културни институти останаха стожери на професионализма, на качествената класическа или нова и авангардна театрална естетика, с която просветеният зрител трябва да бъде запознат. В тези представления участват активно и нашите колеги и приятели – артисти на свободна практика и нашата позиция съвсем не търси противопоставяне в колегията.
Съмняваме се дали въпросният г-н Асенов е упълномощен да бъде говорител на целия независим културен сектор. Припомняме, че сцените на държавните културни институти не са просто място за показване на култура, а те са място за създаване на качествен културен продукт. Заставаме твърдо в подкрепа на позицията на Съюза на артистите в България по повод предложенията на Асен Асенов, които са крайно неприемливи и вредни в трудната ситуация на съобразяване на живота на културните институти с последствията от COVID 19.
Екипът на Драматичен театър „Стефан Киров“ – Сливен