Изобилие от зеленчуци и вкусове

През 1759 г. в кулинарни записки от Месина, Сицилия, за първи път се появява думата "капоната" - рецепта, описана като "ястие от разнообразни продукти". Малко по-късно в подобни ръкописи капонатата е открита и в Палермо - своеобразната столица на Сицилия.

Както много други италиански рецепти с богата история, и тази произлиза от cucina povera - кухнята на бедните, в която нищо не се изхвърля и всяка изостанала храна се претворява в ново ястие.

В случая когато е имало изостанал доматен сос, в него са се слагали току-що опържени зеленчуци, които хем го затоплят, хем отпускат вкуса и мазнините си в соса.

Капоната до голяма степен напомня балканския гювеч или на деконструиран имамбаялдъ.

Най-важната съставка са патладжаните и оттам нататък зеленчуците са повече според вкуса и наличностите, отколкото по строг канон. Според някои специалисти по италианската кухня капонатата възниква в таверните на Сицилия, след като моряците носят със себе си изобилие от позастоял доматен сос.

На корабите те го овкусявали със захар, зехтин и оцет и топели в него къшеи препечен хляб или сухи солени бисквити, за да ги преглъщат по-лесно.

В таверните пък измислили хитър и вкусен начин доматеният сос отново да бъде използван, освен на паста, разбира се.

Постепенно се появяват и различни варианти на ястието - ако риболовът е изобилен, в капонатата се озовавали и риба и морски дарове. Ако пък реколтата била щедра, се слагали и тиквички, чушки, боб, пресни домати. В наши дни има поне 40 документирани рецепти за капоната. 

Снимка: iStock

Източник: webcafe.bg