Продължаваме да ви разказваме за щедри дарители на народно читалище "Зора-1860", учредено през 1860 година от великия поет, композитор, педагог и патриот Добри Чинтулов. За това време в Сливен културната институция е основоположник за създаването на музеи, театър, опера, художествена галерия.

Един от големите дарители по данни, описани в  книгата на Борис Д. Симитчиев „ИМЕНА КОИТО ДА ПОМНИМ ПОРТРЕТИ НА 70 ВИДНИ СЛИВЕНЦИ“, е д-р Георги В. Миркович, роден 1825 година. Той оставя на читалището библиотеката си ( 472 тома), всичките си издания (около 14 000 тома) и една сума за събиране-3000 златни лева за сиропиталището.

 Първоначалното си образование получава при прочутия гръцки учител Цукала, средното си образование- в католишкото френско училище на Бабек в Цариград, а висшето- в монпелийския медицински факултет, където завършил благодарение на брат си Русчо Миркович през 1856 год. По –подробни биографични бележки са изложени в илюстрация „Светлина“, книжката за ноември и декември 1905 год.,а също и в неговите автобиографични записки, които са на съхранение в „Архива по възраждането“.Те са ценни като исторически суров материал. Още студент по медицина е награден от Наполеон III с медал за лечение на холера.

В Сливен през 1857 г. той е учител заедно с Добри Чинтулов, с който водят борбата против гърцизма. През 1858 г. е лекар в Стара Загора, а после се прехвърля в Цариград, където взема първостепенно участие с Драган Цанков в униатското движение. От 1861 до 1864 е директор на българската гимназия в Белград, през 1867-68 г. е лекар във Видин, , където го арестуват и е изпратен на заточение като опасен за държавата човек в Диарбекирско до амнистията по Освобождението. След Освобождението на България става областен лекар,директор на сливенската гимназия, градски и държавен лекар. Бива още депутат и член на БАН. Отдава се само на литературна деятелност със списанията  „ Нова Светлина“, „Здравословие“, „Виделина“ и е автор на различни книги.Георги Миркович е първият български лекар хомеопат и един от създателите на БЧК. Близък ученик да Петър Дънов, следва заветите на Учителя.Почива на 29 септември 1905, изпратен с почести на устроено всенародно тържествено погребение.

Друг голям щедър благодетел на читалището е Георги Стефанов. Роден в Сливен през 1844 година. След първокласното си образование постъпва като чирак абаджия при Тодор Пенков до 864 год., след което започва самостоятелна абаджийска работа заедно с брат си. През 1882 год. Продължава самостоятелно и става член на дружеството „Напредък“, а през 1884 основава частна текстилна фабрика заедно с други абаджии търговци.Тя става изцяло негова и на синовете му от 1890 г. като най-голямата и солидна текстилна фабрика в Сливен след Освобождението , именувана Г. Стефанов и Синове“.Неговите синове, един от които е Ст. Стефанов-финансовият министър, спасил икономиката на България по време на Голямата депресия, правят щедро дарение от 3500 лева на читалище „Зора“ в памет на своя баща.

Георги Стефанов умира на 8 ноември 1909 г. след дълго боледуване от апоплексия и парализа.

Още един щедър дарител на читалището - Русчо Иванов Желязков. Роден на 24 ноември 1870 година, той е следвал до пети клас в сливенската гимназия, а след това продължава учението си във френското калугерско училище на Кадакой в Цариград. Внук на първия индустриалец Добри Желязков, той е  член на една от първите търговски къщи в Сливен и Ямбол. Благ и симпатичен по натура, в един момент започва да страда от меланхолия и слага край на живота си на 17 декември 1907 г. Завещава 3000 лева на приюта и 3000 лева на дружеството за икономическо развитие на град Сливен за търговско-промишлен музей. Последната сума е прехвърлена на читалището за постройка в читалищната сграда на широка стая за предначертания музей.

Много са благодетелите и дарителите на читалището. Като се започне от пламенния поет Добри Чинтулов-един от основателите на читалището,чийто наследници Иван и Елена Чинтулови подаряват 341 тома от библиотеката на възрожденеца; Сава Доброплодни-български книжовник, театрален деец, общественик и учител; баща и син Гидикови, като наследникът завещава имоти и голяма част от фамилната библиотека; художникът Йордан Кювлиев и майка му Зоица Кювлиева, която през 1913 г. подарява на читалището 43 картини от сина си; Димитър Консулов-преводач и библиофил, който извежда читалищната библиотека от „хаотичното и състояние“, като съставя нейната първа библиотечна класификация; д-р Иван Селимински, който прави първото голямо дарение-предимно книги на гръцки и по-малко на руски език, но след пожара в края на XIX век оцелява само част от тя, запазена и до наши дни. Към 1860 г. Александър Екзарх е направил щедър дар-руски книги на читалището. Неговите книги са част от дарение на благотворителни организации в Стара Загора, изпратено чрез създателя на първата обществена библиотека у нас-Захарий Кнежевски.

Библиотека "Зора" е съкровищница на паметта на Сливен и неговите знайни и незнайни дейци на науката, на просветното дело, индустриалци, градоначалници и на културата във всичките и сфери на съзидание и влияние.

Осъществяването на проекта за дарителите на Сливен е благодарение на съдействието на  народно читалище „Зора-1860“.

Източниците ни на информация са предоставени от Библиотека „Зора“- книгата на Борис Д. Симитчиев „ИМЕНА КОИТО ДА ПОМНИМ ПОРТРЕТИ НА 70 ВИДНИ СЛИВЕНЦИ“ и “ и https://blog.zora-sliven.net/- Блог на библиотека „Зора“.   Други: ДА „Архиви“

Рубриката „Дарителството в града на 100-те войводи  в миналото и настоящето“ е част от проекта „Дарителството в Сливенския край – Заедно по Пътеките към Доброто“ на ОДФ – Сливен. Подкрепата за Фондация „Обществен дарителски фонд Сливен“ е осигурена по програма „Развитие на дарителството на местно ниво“ от Сдружение „Платформа АГОРА” и Фондация „Америка за България”. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на ОДФ – Сливен и не отразяват непременно вижданията на Фондация „Америка за България” или нейните партньори.

Начална снимка-НЧ ЗОРА-1860

Снимка 2:Д-р Георги Миркович

Снимка 3: Георги Стефанов

Снимка 4:Русчо Желязков

Снимка 5: Добри Чинтулов

Снимка 6: Сава Доброплодни

Снимка 7: плоча на Стефан Г. Гидиков-основател и първи председател на НЧ "ЗОРА-1860"

Снимка 8:Стефан Гидиков младши-син на Стефан Г. Гидиков

Снимка 9: Д-р Иван Селимински

Снимка 10: Йордан Кювлиев

Снимка 11: Александър Екзарх