Образцово народно читалище "Зора-1860" е учредено през 1860 година от големия възрожденец Добри Чинтулов. Интересно за отбелязване е, че създаването на библиотеката при ОНЧ "Зора" предхожда учредяването му. Много популярни са били организираните сказки. С помощта на родолюбиви българи читалище "Зора" подпомага финансово училища, бедни ученици, изпраща способни младежи в чужбина, оказва помощ на Македонската дружина при Цариградското читалище.

Читалище "Зора" като единствен културен институт за това време в Сливен е основоположник за създаването на музеи, театър, опера, художествена галерия.

В настоящия момент читалище "Зора" работи в три основни структурни звена:

І. Библиотека "Зора" вече е на повече от век половина и е общообразователна и общодостъпна. Във фонда й се съхраняват ценни книги от 16 век до наши дни. Библиотеката успя да премине разделителната линия между традиционния и модерния подход.

ІІ. Обединена школа по изкуствата "Мишо Тодоров" предлага обучение за деца по английски език, пиано, цигулка, акордеон, класическа китара, литературно творчество, куклено актьорско майсторство. От 1970 година е учреден конкурс за цигулари и пианисти, който се провежда на всеки две години. На 1 юни се провеждат концерти на Сливенския симфоничен оркестър със солисти, възпитаници на школата.

ІІІ. Смесен хор "Добри Чинтулов" е самодейна формация, но с изключителни постижения в певческото изкуство. Съставът е носител на престижни награди, участвал е в "Панорама на хоровото изкуство" и "Нова българска музика", концертирал многократно зад граница.

Върхово постижение на хора са трите международни награди: на ХІХ Международен фестивал на хоровата песен в Мйендзиздройе – Полша, Международен фестивал за сакрална музика в Превеза – Гърция – ІІ награда и ІІІ награда в категория за византийско църковно пеене.

Читалище "Зора" е и организатор на различни културни събития в града – концерти, театрални гастроли от други градове, общоградски чествания и др.

Всяка година институцията отбелязва своя патронен празник на деня на Свети Дух.

В две поредни публикации ще ви разкажем за най-щедрите дарители и негови благодетели.

Интересна е биографията на Иван Добровски, дарил на сливенското читалище сумата от 2800 лева по данни на М.П. Икономов, описани в книгата на Борис Д. Симитчиев „ИМЕНА КОИТО ДА ПОМНИМ ПОРТРЕТИ НА 70 ВИДНИ СЛИВЕНЦИ“.

Роден през 1812 г,учителят е преподавал в различни градове в епохата на Българското Възраждане и е бил първи проповедник на словенската нравствена взаимност и на един общословенски език. Първо се учил като младеж в родното си място, след което в Атина заедно с Иларион Макариополски, с д-р Стоян Чомаков и други, при прочутия гръцки учен Кайри на остов Андрос. Преподавал е 20 години в Сливен,Котел,Браила( Влашко),в остов Самос и др.През септември 1850 г. той е започнал да редактира във Виена „Мирозрение“-ежемесечно списание,от коео има издадени само пет броя. С „Мирозрение“ Добровски става известен не само между българите, а и между първите словенски политици и литератори в Австрия. Тогавашни корифеи на чешкия народ-Шафарик,Ригер,Палацки, Йосиф Иречек( бащата на К. Иречек) и други, потърсили по-силна близост и общуване с талантливия сливналия. Покрай приятелството си с него, започнали да се интересуват живо за състоянието на българския народ. Неизвестно остава за нас какво са си казали и дали следващите стъпки на Добровски не са повлияни от разговорите му с изброените чешки големци за онова време. След това Добровски е ходил в Русия и, през Петербург,Берлин, Хамбург,Ливърпул, е отишъл в Америка. Целта остава неизвестна, защото не е споделил на никого от приближените си. След 1861-1862 г. той заминава пак за Букурещ, където след няколко години издава още два броя от своето списание „Мирозрение“ (1870 г.) От Букурещ отива в Петербург с целта да навие русите да освободят България. С подобна цел е и подавал мемоари до разни правителства. От Петербург се връща в Сливен през 1872 г. Добровски е писал и в цариградските вестници и е работил и по черковния въпрос.Сливен го изпраща като свой представител в първия български събор в Цариград-съборът, който изработва уставът на новосъздадената екзархия.По черковния въпрос в Цариград,е бил най-твърдият,упорит и непреклонен представител, който е постоянствал до край в искането си да извоюва български патрик  или…нищо.Данните, за които съобщава М.П. Икономов са в по-голямата си част от Енциклопедическиятъ речник на г. Л. Кацаровъ. Изпада в материално затруднение, но за заслугите си е подпомаган финансово от Българската екзархия.

След Освобождението на България, Иван Добровски живее още десетина години в Пловдив,когато напуска този свят през 1896 г. на 84 г.В последния му път са го изпратили писатели,учители и граждани.Цялата му библиотека се съхранява в Пловдивската Народна Библиотека, в която е работил като уредник.

Първият български живописец Димитър Добрович Пехливанов- „Романтикът“ оставя на читалище „Зора“ дванадесет от най-добрите си копия на знаменити картини,преди да се спомине в родния си град Сливен през 1904 г.

 Няма да говорим за неговата смърт, а как е живял големият творец.Той се ражда през 1816 г. и получава първоначалното си образование в Сливен по гръцки при даскал Димитър Кишиша. Останал преждевременно сираче,отива в Цариград да събира бащин запис от 5000 гроша, с които, по съветите на настойника си Васил Минчев, влиза в тогавашната гръцка гимназия на Куру-Чешме,Истанбул.Пет години се учи там в сътрудничество с Гавраил Кръстевич, Сава Доброплодни и Георги Сава Раковски. След това, насърчен от съветите на учителите си и въпреки тези на настойника си, заминава с препоръчителни писма за Атина и постъпва в  на художествата. В Атина престоява единадесет години и се препитава с изработване на икони по византийски стил. Освен студиите си в академията, изработва и множество оригинални картини за продан, а четири големи картини, за които е получил богати премии, и досега красят Атинския музей. Добрович започнал да мечтае за по-широк простор и така се преселва в Рим, където също следва в академията на живопиството. В свободното си време ходи във Ватикана и палата Фариезина, за да копира знаменитите картини на Рафаел, Микеланджело и други художници по един свой собствен копирен метод, наречен елеофотография. Много от тези опия са продадени на Атинския музей

Намислил да се завърне в България, той снема копията на повече от 150 картини и на 10 януари 1892 г.,т.е. 60 години след заминаването си, се завръща в родния си град Сливен.През 1893 год. той продава на българското правителство 53 елеофотографии и 11 оригинални свои картини. По същото време прави изложба в София в Народното събрание на свои картини, от които една е купена от тогавашната княгиня.

Димитър Добрович до дълбока старост запазва своята бодрост и неуморна работливост. Не работи, за да забогатее, а за да принесе полза на другите, затова приживе прекарва оскъдните си старини в Сливен като весел философ.

Наследниците на родолюбивия сливналия Русчо Вълков Миркович даряват в негова памет на читалището 3000 лева за направа на галерия-балкон.

Роден през 1815 год. в семейство от средно заможни родители,започнал като по-буден младеж с търговия с аби и шаяци, първо при баща си, а после сам. Слаб физически, но надарен с  твърда воля и постоянство,самоук във всичко, но кален в борбата в живота, той си пробива път само благодарение на голямата си работливост и енергия. Става един от най-първите търговци на колониални стоки и основател на фирмата Р.В.Мирковичь и С-ие. Печели голямо уважение между турци и българи, той  става душата на бълг. черковна община и заедно с Михалаки Гюлмезов и други граждани, един от ония родолюбиви чорбаджии, с които са дружили тайно българските революционери, за да вземат пари и съвети.Левски в Сливен се среща и разговаря тайно с него.През 1877 заедно с още сливенски първенци го заточават в Мала Азия.След Освобождението на България известно време е окръжен съветник.Отива си навеки от този свят на 12 декември 1896 год. всред всеобщо уважение, като високо честен,справедлив и родолюбив гражданин.

Много са дарителите на читалище „Зора“. Невъзможно е да изброим всички благодетели, но в следващата част ще ви разкажем за още видни големци-щедри дарители.

Осъществяването на проекта за дарителите на Сливен е благодарение на съдействието на  народно читалище „Зора-1860“.

Източниците ни на информация са предоставени от Библиотека „Зора“: Книга „ИМЕНА КОИТО ДА ПОМНИМ ПОРТРЕТИ НА 70 ВИДНИ СЛИВЕНЦИ“ на Борис Симитчиев и https://blog.zora-sliven.net/ Още източници: Община Сливен и ДА „Архиви“.

Рубриката „Дарителството в града на 100-те войводи – в миналото и настоящето“ е част от проекта „Дарителството в Сливенския край – Заедно по Пътеките към Доброто“ на ОДФ – Сливен. Подкрепата за Фондация „Обществен дарителски фонд Сливен“ е осигурена по програма „Развитие на дарителството на местно ниво“ от Сдружение „Платформа АГОРА” и Фондация „Америка за България”. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на ОДФ – Сливен и не отразяват непременно вижданията на Фондация „Америка за България” или нейните партньори.

Начална снимка-НЧ „Зора-1860“

Снимка 2: Иван Добровски

Снимка 3: Димитър Добрович Пехливанов

Снимка 4: Русчо Миркович-портретът му е дело на Д. Добрович

Снимка 5: Автопортрет на Димитър Добрович