Президентът прие почетния строй на представителните части на Българската армия.

Тази година отбелязваме националния празник, когато родината ни приема бежанци, а войната бушува близо до нас. Воюват синовете на два братски народа, чиито деди са положили кости на нашата земя, сражавайки се рамо до рамо за нашата свобода в армията на Цар Александър Втори, съкрушила Османската империя, започна речта си президентът Румен Радев.

За нас българите тази братоубийствена война е много болезнена. Първият ми призив днес е да не се поддаваме, да не допускаме ожесточението, което опостушава земите в Украйна да се всели в нашите сърца, да влезе в нашия дом.

Нека и днес отворим обятия към всички бедстващи, тъй както преди години нашите предци намираха закрила от робството в Бесарабия, Таврия и Запорожието, в Киев, Одеса, Моква и Петербург. Нека бъдем хора.

Надигнаха се гласове да не отбелязване днешния празник, но разрива с паметта и ревизия на историята са причина за много трагедии.

Ние сме тук, за да почетем имената на нашите възрожденци, на нашите четници, на Пайсий, Раковски, Левски и Ботев, на всички, които с делото и саможертвата напредваха и приближаваха възкресението на България.

Никоя памет не означава да бъде хвърлена на политическите бесове.

Наш дълг е да пазим историята си от домогванията на безродници и осквернители, защото народ, който допусне да изгуби своята памет е обречен да изгуби своята свобода.

Днес по-рано вицепрезидентът Илияна Йотова в Казанлък заяви, че „престъпление ще е, ако днес превърнем Вазовата „Епопея на забравените“ в нашата „епопея на отречените“.

„3 март роди надеждата, че е възможно национално единение, роди мечтата всички българи да живеят в една държава достойно и справедливо. 3 март роди Българското съединение и Българската независимост! Днес някои „родолюбци“, наши и чужди, се опитват да редактират историята и да пренапишат нашата памет.“ Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова в словото си в Казанлък на тържеството отбелязване на 144-годишнината от Освобождението на България от турско робство.

„Оцелелите бунтовници и опълченци имат историческото право да отсъдят какво е Освобождението и да определят деня на неговото общонародно празнуване. А 3 март се отбелязва от първия ден на свободата“, каза Йотова, като изтъкна, че би било престъпление, ако „превърнем Вазовата „Епопея на забравените“ в нашата „епопея на отречените“. „Няма да допуснем поругаване на собствената ни история“, категорична е вицепрезидентът.

В словото си Илияна Йотова подчерта, че свободата не е подарена, за нея е заплатена най-висока цена с живота на най-свидни чеда. „Събуждането започна преди 260 години с малката книжка на Паисий. Пътят към свободата тръгна от духовното възраждане на българския народ, от силата на православната вяра. От хайдушките пътеки премина като огън през революционните комитети на Левски, узря в пламъците и саможертвата на Априлското въстание, изкачи стръмните сипеи на Ботевия връх, за да стигне до Освободителната война, в която смесиха завинаги кръвта си руси, българи, украинци, румънци, финландци, литовци и други“, посочи вицепрезидентът.

Йотова определи Шипка като върха, с който измерваме свободата. „Вярвам, че сме изкачили нашия връх, дълбоко в душите си, като народ! Днес като свободни хора в умовете и сърцата си се противопоставяме на войната и в един глас трябва да кажем – прекратете безумието, спрете разрушенията и безразсъдството. Не са достатъчни декларациите на институциите, трябва общият глас като народ. Няма по-голяма присъда от тази на хората, но и няма по-голяма сила от силата на народа да променя. Няма аргумент, няма оправдание за унищожените домове, прокудените хора, изпепелените училища и смъртта на невинните“, подчерта вицепрезидентът. „Нашето послание в навечерието на нашия Национален празник е, че всеки народ има правото на свобода, самоопределение и суверенитет“, заяви Йотова.

„Наш дълг е да оставим мир на децата си така, както нашите родители оставиха на нас. Това е и клетвата ни пред паметта на героите за свободата на България“, призова вицепрезидентът.