“Мила ми Венето, Димитре и Иванке!

Простете ме, че аз ви не казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме кара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са много скъпи за мене!

Венето, ти си моя жена и трябва да ме слушаш и вярваш в сичко. Аз се моля на приятелите си да те не оставят, и те трябва да те поддържат. Бог ще да ме запази, а ако оживея, то ние ще да бъдем най-честити на тоя свят.

Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те.

Христа

17 мая 1876

"Радецки"”

Писано на борда на "Радецки"

На гърба на писмото, пазено от Д. Рашев, Ботев саморъчно е отбелязал:

Това писмо да се предаде на жена ми Венета Х. Ботйова, в Букурещ. 1882