Преди години бяхме публикували една история, разказана от Цвети Цанева в сайта HERA. BG. За съжаление видеото вече го няма. Нямаме представа защо. Сега отново ще припомним статията и, защото смятаме, че завинаги ще си остане актуална, но не само по Коледа или Рождество Христово и без значение кой каква религия има, когато се проповядва и говори за състрадание, любов към ближния, прошка, добротворство тук и по целия свят. Изводите оставяме на читателите. Само сме сменили заглавието. Ето и публикацията на Цвети Цанева:

                                                                          Любовта побеждава всичко. Или за коледното примирие на 1914 г.

На Коледа се случват чудеса. Едва ли има по-голямо клише от това, но ето още едно – любовта побеждава всичко. Обединете тези две клишета и ще получите един безспорен прецедент в човешката история, който ще промени мнението ви за клишетата.

Казват, че в историята на войните Първата световна война е най-страшната. Тя за пръв път показва целия ужас на глобалната война. Западналото вече буржоазно общество е втрещено колко далеч може да се стигне във войната – обезобразените войници, гладът, жертвите, далечните фронтове. Обезверени за какво въобще се бият, без знанието, досега какво е възможно изобщо на война – Европа никога не е срещала такова отчаяние до този момент.

На 7 декември 1914 гр. току-що избраният папа Бенедикт XV призовава за временно спиране на военните действия, докато трае Коледа. За това си дело и за приноса си в сключването на мира по-късно, той е наричан „Проповедника за мир”. Естествено, никой не се вслушва в думите му. Войниците продължават да гинат в окопите, далеч от дома и семейството и да тънат в отчаяние, тази война най-сетне да свърши. И когато настъпва Коледа на 1914 г. това е най-тъжната Коледа, която хората са преживявали.

Едва ли можем да си представим какво е на фронта – студ на открито, който отдавна се е пропил не само в костите, но и в душите. Глад, който надминава, не само липсата на вечеря, а достига границите на човешките възможности за оцеляване. Това положение е навсякъде на Западния фронт. В тази коледна вечер над окопите в в областта Ипр, около Сен Ивон, между Франция и Белгия се разнася коледна песен. "Oh, Tannenbaum" пеят немските войници, в началото несигурно, но като чуват "Oh, Christmas tree" (която е същата песен, преведена на английски) стават по-уверени. В края на песента от двете страни с окопи, над Ничията земя между тях, се чуват възгласи: „Весела Коледа!”, „Весели празници!”. Войниците окичват със свещи барикадите и постепенно излизат от окопите. На Ничията земя се срещат довчера избиващите се страни, ръкостискат и дори се прегръщат. Разменят сувенири като копчета, емблеми, фуражки, разменят търсени стоки – алкохол, тютюн, шоколад и показват снимки на близките си.

На Коледа през деня тази странна случка се повтаря. Без страх и като стари приятели войниците общуват помежду си, някои без да знаят езика на другия. Помагат си да погребат другари дори. Новината се разчува и са дадени заповеди това странно примирие да спре и да се върне старото положение. На някои фронтове се вслушват, но на други – примирието трае до първия ден на 1915 г. А тогава се случва нещо също така велико – войници на Англия и Германия изиграват напълно миролюбив футболен мач, с което записват златни редове в историята на футбола и спорта изобщо.

Уморени от войната, обезсилени от убийства и достигнали до този момент, когато всичко ти става напълно безразлично и не знаеш защо си там – същите тези обезверени момчета намират спасение, макар за малко, в този заразителен порив на душата – човечността. На Коледа се случват чудеса – спонтанен мир между воюващите, дух на веселие сред най-голямото нещастие, търпимост и великодушие в най-тъмните дни на човечеството – войната.

В момента на много места продължават да се водят военни конфликти, които да вадят най-лошото у нас, хората, но Слава Богу, има и Коледа, която да изважда и най-доброто.

Снимки също на HERA.BG