Може би си се изморил, да сменяш маските по своето лице. Толкова често го правиш, и вече с такава рутина, че всъщност, отдавна си забравил кой си. Чрез множеството маски, се опитваш да прикриеш грозният си образ. Как се обезобрази така? Как извърши това предателство спрямо Своя Небесен Отец? Защо замени царската багреница, дадена ти от Него, с мръсните дрипи на безчесния живот. Може би си сторил всичко това, с помоща на безкрайните си лъжи, огромното си коварството, разпаленият си егоизъм и огромната си жажда за власт. Как ти мина през ума, че с инструментите на злото, можеш да извършваш велики добрини. А сега, какво? Не намираш сили, за да се погледнеш в огледалото на своята собствена съвест. Чрез маски се опитваш да се харесаш на човека, а Бога си захвърлил някъде в страни. Стремиш се да се харесаш на оня, който, също като теб, се страхува да бъде себе си. Оня, който също като теб, замени господството, дарено му от Бога, с робството на различните ниски страсти. Оня, който поради своето безумие, замени всичкото си злато за желязо и сметна, че е забогатял. Опитваш се с всички сили да бъдеш някой друг, а не себе си.

А всъщност Бог те е създал, с толкова много любов. Създал те е, за да бъдеш уникален в този свят. Неповторим. Отпечатал е Своя Божествен образ в теб, като най-ценна светиня, а ти без никакъв срам Го захвърли в тинята на човешката самозаблуда. Но знай, че всеки филм, има своето начало и своят край. Винаги идва оня неизбежен момент, в който всички маски падат. За това бързай. Чрез сълзите на своето покаяние, върни отново блясъкът на своя собствен образ, защото той е уникален. Велик дар, подарен ти от Бога. Бъди винаги себе си, защото друг е невъзможно да бъдеш....

Свещеник Йоан Петров