Според данни на Националния статистически институт (НСИ), всеки четвърти (25,5%) в България е бил висшист към септември миналата година, или общо 1,560 млн. души са били лицата с висше образование. В сравнение с предходното преброяване относителният дял на лицата с висше образование се увеличава с 5,9 процентни пункта. Увеличава се и разликата между завършилите висше образование по пол. Относителният дял на жените с висше образование достига 29,3%, а на мъжете – 21,5%, пише investor.bg.

В НСИ констатират значителни различия в образователната структура на лицата по местоживеене. Докато относителният дял на лицата с висше образование в градовете е 31,2%, то в селата е 10,2%, или три пъти по-малко.

В регионален аспект най-висок е относителният дял на висшистите в област София (столица) – 43,6%, следвана от областите Варна (30,7%) и Пловдив (25,2%), а най-нисък е в областите Кърджали (14%), Търговище (15,5%) и Разград (15,7%).

В регионален аспект най-нисък е делът на лицата с начално и по-ниско образование в областите Габрово (7,4%), Перник (8%) и София (столица) (8,1%), а най-висок е в областите Сливен (20,4%), Кърджали (14,6%) и Силистра (14,3%).

На база грамотност, делът на неграмотното население е по-висок в селата (2,3%) отколкото в градовете (0,9%). Най-висок е относителният дял на неграмотните в областите Сливен (5%), Кърджали и Ямбол с по 2,6%, а най-нисък е в София (столица) - 0,4%.

Икономически характеристики

С най-висок коефициент на икономическа активност е област София – 78,6%, следвана от Габрово – 73,5%, и Перник – 72,1%. Най-нисък е този показател в областите Кърджали – 54,1%, Силистра – 60,6%, и Сливен – 61,1%.

Заетост

От общия брой икономически активни лица на възраст 15-64 години над 2,549 милиона са заети. Жените са 1,248 милиона, или 49%, а мъжете – 1,301 милиона, или 51%.

Коефициентът на заетост, изчислен като отношение на броя на заетите лица към населението във възрастовата група 15-64 навършени години, е 62,6%. Коефициентът на заетост при мъжете е по-висок от този при жените, съответно 63,3% и 62%.

Разпределението по възрастови коефициенти на заетост показват, че участието в пазара на труда е най-ниско във възрастовата група 15-24 навършени години (26,4%). С повишаване на възрастта показателят се увеличава, като най-висока е стойността му при лицата на възраст 35-44 навършени години (74%). Коефициентът на заетост е по-нисък в селата, отколкото в градовете във всички възрастови групи.

В регионален аспект най-висок е коефициентът на заетост в областите София (столица) - 75%, Габрово - 68%, и Варна – 65,3%, а най-нисък е в областите Видин – 50,9%, Силистра – 49,6%, и Кърджали – 46,8%. Общо в 21 области този показател е по-нисък от средния за страната.

Безработни лица 

През наблюдавания период безработните лица на възраст 15-64 навършени години са 287 хиляди. Жените са 131 хиляди, или 45,6%, а мъжете 156 хиляди, или 54,4%.

Коефициентът на безработица, изчислен като отношение на броя на безработните лица към икономически активното население във възрастовата група 15-64 навършени години, е 10,1% общо за страната, съответно 10,7% за мъжете и 9,5% за жените.

Разпределението по възрастовите коефициенти на безработица показват, че най-висок е делът на безработните във възрастовата група 15-19 години (36,1%). С нарастване на възрастта стойността на показателя намалява. Коефициентът на безработица е по-нисък в градовете, отколкото в селата във всички възрастови групи.

Най-висок е делът на безработните със средно образование – 50,6% от всички безработни, следван от тези с основно (24,1%), висше (15,9%) и начално и по-ниско (9,4%). Най-висок е делът на безработните жени сред висшистите - 57%, а най нисък при лицата със средно образование (40,2%).

Коефициентът на безработица за лицата на възраст 15-64 години със завършено висше образование е 4,4%, като при мъжете е 4,6%, а при жените 4,2%. За лица с начално и по-ниско образование коефициентът на безработица е 43,6%, съответно 39,4% за мъжете и 47,7% за жените.

Коефициентът на безработица е най-нисък в областите София (столица) – 4,6%, Габрово – 7,4%, и Пловдив – 8,1%, а най-висок е във Видин – 20,1%, Силистра – 18,1%, и Търговище – 17,7%. В седем области този показател е по-нисък от средния за страната.

Икономически неактивното българско население на възраст 15-64 години е 1,234 милиона души, или 30,3% от населението в тази възрастова група. От тях 307 хиляди са учащи, 313 хил. - пенсионери, 18 хиляди - лица, получаващи доходи от собственост, и 595 хил. са „други“.

Най-висок е делът на икономически неактивното население със средно образование – 53,8%. Следват лицата с основно (24,6%) и с висше образование (14,4%).

В регионален аспект Кърджали е областта с най-висок относителен дял на икономически неактивното население – 45,9%, следват Силистра – 39,4%, и Сливен – 38,9%. Най-нисък е делът на икономически неактивното население в София (столица) – 21,4%.

Извън пазара на труда и училище

През наблюдавания период незаетите и тези, които не участват в образование и обучение от населението на възраст 15-29 навършени години са 185 хиляди души, или 21,7% от населението на същата възраст. От общият брой незаети и неучащи 44,1% са на възраст 25-29 години, 37,5% на възраст 20-24 години и 18,4% на възраст 15-19 навършени години.

В НСИ отчитат, че преобладават лицата със завършено средно (48,2%) и основно образование (25,4%). Завършилите висше образование сред незаетите и тези, които не участват в образование и обучение са 14,3%.

* Всички данни за икономическите характеристики на населението се отнасят до положението на лицата на пазара на труда през седмицата, предхождаща критичния момент на преброяването – 31 август – 6 септември 2021 година. Икономически активното население обхваща всички лица на 15 и повече навършени години, които са заети или безработни през наблюдавания период.

Снимка: pixabay.com