Общество

Нежеланата поща и нейното влияние

viber_image_2023-08-16_14-57-18-244.jpg

В събота се проведе финалната пресконференция, на която бяха представени резултатите от демонстрационния проект “Без нежелана поща, моля!”. Инициативата е финансирана от ОПОС и е заимствана от гр. Барселона като подобни проекти са реализирани успешно в Париж и други големи европейски градове.

Целите на организаторите от сдружение “Коалиция Природа България” бяха две - да се предотврати образуването на 10 тона отпадъци от рекламни брошури и да бъде получена задълбочена информация за вида и начините на разпространение на нежеланата поща.

В рамките на проекта над 2000 домакинства от шест града (София, Пловдив, Варна, Бургас, Плевен и Русе) поставиха стикери с надпис “Без нежелана поща, моля!” върху пощенските си кутии, а 400 от тях се включиха в редовното измерване на количеството рекламни брошури, които попада в тях. Проведени бяха и седем социологически проучвания.

 КАКВО УСТАНОВИХМЕ?

Средното количество нежелана поща на домакинство за шестте града, включени в проучването, възлиза на 1050 гр. на месец. То е най-високо за столицата /1120 гр./ и най-ниско за Плевен /885 гр./.

Проучването показва, че обикновено 100% от нежеланата поща е с търговски характер. Това се променя в периодите на предизборна кампания, когато агитационните материали увеличават значително количеството на получените брошури.

 Изследването показва също, че основният дял от нежеланата поща се дължи на търговците на хранителни стоки - около 78,50% от цялото количество. Забелязва се висока концентрация на нежелана поща в малък брой източници – близо 50% от теглото на всички листовки произлизат от едва три търговски вериги за хранителни стоки.

 Голямата концентрация на нежелана поща в тези търговски вериги се дължи на три фактора – често издаване на рекламната брошура /всяка седмица/, голям обем на брошурата /повече страници означава по-голямо тегло/ и национално покритие /брошурите им се разпространяват в цялата страна/.

 ИЗВОДИ от социологическите проучвания

  • Над 90% от респондентите са на мнение, че рекламните брошури не са носители на полезна информация, а 83% ги смятат за ненужен разход на ресурси;
  • Повечето рекламни брошури се изхвърлят още преди да бъдат погледнати;
  • Нежеланата поща влошава значително чистотата в етажните собствености;
  • Няма изградена система за подходящо събиране и изхвърляне на ненужните рекламни брошури;
  • Нежеланата поща се събира разделно, но не се изхвърля разделно;
  • Едва 5,9% от респондентите желаят да получават рекламни брошури;
  • Количеството рекламни брошури в пощенските кутии значително се е увеличило в сравнение с първите ни замервания, които направихме през 2018г.

 КАКВО Е ВЛИЯНИЕТО НА РЕКЛАМНИТЕ БРОШУРИ ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА?

 В българските градове има повече от 2,5 млн. жилища. Ако всеки месец в пощенските им кутии се пускат по 1 кг. брошури, това означава, че всяка година в тях влизат около 30 000 тона хартия.

 Ако приемем, че от едно дърво се правят 100 кг. хартия, това означава, че за листовките в пощенските ни кутии всяка година се отсичат 300 000 дървета.

 Като към всичко това прибавим още: вредното въздействие от транспорта, липсата на рециклиране и нуждата от депониране, отпечатъкът върху природата става наистина голям.

 КАКВО МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ?

 Значими, видими и бързи резултати могат да бъдат постигнати само, ако се предприемат действия за ограничаване на разпространението на нежелана поща от самия източник на нейното образуване – търговците на дребно.

 Данните от проучването показват, че нежеланата поща може да бъде намалена с цели 50%, ако бъде изпълнено дори само едно от долните три условия:

  • Ако всички търговци на дребно увеличат двойно периода на разпространение на рекламните си материали /т.е. тези, които разпространяват брошурите си ежеседмично, започнат да го правят на период от две седмици, а тези, които ги разпространяват всеки месец, започнат да го правят веднъж на два месеца/.
  • Ако търговците намалят наполовина големината на своята брошура.
  • Ако трите най-големи източника на нежелана поща се откажат от разпространението на брошури в пощенските кутии и се насочат към други, по-ефективни методи за реклама.

 Държавна политика

 Държавната политика за ограничаването на нежеланата поща може да бъде базирана на стимули или санкции.

 Примери за държавна политика базирана на стимули:

  • Стартиране на програми за финансиране на друг вид маркетингова дейност на търговците на дребно /например онлайн кампании/, в случай на отказ от разпространение на брошури по пощенските кутии;
  • Финансиране на масирани кампании за поставяне на стикери по пощенските кутии, които обозначават, че съответното домакинство не желае да получава рекламни материали;
  • Финансиране на кампании за монтирането на поставки за листовки във или извън входовете на етажните собствености. Тук изключително полезни могат да бъдат фирмите, които се занимават с управление на етажната собственост;
  • Финансиране на изграждането на стелажи за рекламни материали на оживени обществени места и край спирките на градския транспорт.

 Примери за рестриктивни мерки:

  • Въвеждане на високи еко такси върху разпространението на листовки, което да направи дейността значително по-непривлекателна за търговците;
  • Забрана за разпространение на непоискана поща и определяне на публични места, където търговците могат да разпространяват брошурите си, чрез поставянето им в поставки или стелажи – търговски обекти, спирки на градския транспорт и т.н.
  • Прилагането на горната мярка следва да бъде комбинирано с налагането на глоби за разпространението на брошури на нерегламентирани места и за нея да важат същите правила, които са в сила при лепенето на плакати и афиши.

 Важно! За да бъде успешна, държавната политика по ограничаване на нежеланата поща следва да бъде провеждана съвместно с общинските администрации и да бъде добре комуникирана с обществото и всички заинтересовани страни.