• Класически комедийни сюжети с животни от Басните на Жан Батист дьо Лафонтен оживяват в новата постановка на Сливенския драматичен театър „Всички живи хора и животни“ с режисьор Димитър Марков. Премиерата е на 15 април

      След Великденските празници Сливенският драматичен театър ще представи поредната си постановка за подрастващи – и пораснали – деца. Тя е драматизация по басните на най-великия  баснописец след Езоп – Жан Батист дьо Лафонтен. В репертоара на театъра с образователни и семейни спектакли, под заглавието „Всички живи хора и животни“, сценичната интерпретация на басните на Лафонтен носи непреходната мъдрост на древния му учител Езоп. Лафонтен е майстор на сбития изказ, който предлага бързо действие и ясни послания. В творческата лаборатория на Сливенския театър, характерните за класицизма басни се превръщат в динамични сценични произведения с акцент върху морала – „душата“ на Лафонтеновите произведения. През образите на животни се провиждат образите на хора, а в постъпките в животинския свят се припознават постъпки от човешкия.

      Жан дьо Лафонтен пише истории за животни, в които се казват много истини за човешките недостатъци и честолюбиви желания, и за глупавите положения, в които нерядко изпадат хората. Повече от три века басните на Лафонтен ни учат как … не трябва да постъпваме в живота.

      Постановчик на представлението на Сливенския драматичен театър е актьорът и режисьор Димитър Марков. Участват и артистите Марио Топалов и Самуела-Ивана Церовска. Тримата се превъплъщават в различни образи, включително и в ролята на разказвачи в стила на Брехтовия театър, който повдига завесата, за да разкаже поредната история. В един  колективен разказ в рамките на 50 минути, със средствата на „театъра на представянето“, актьорите разиграват 19 басни на Лафонтен. Сред тях има и повече, и по-малко познати притчи, има и басни, в които героите не са животни, а хора. Представените басни са в кратка стихотворна форма, разкрива част от замисъла режисьорът Димитър Марков.

      „Запазили сме оригиналния текст. Преводачите са трима. Преобладаващата част от басните са в превод на Атанас Сугарев, една – в превод на Бойко Ламбовски и единствената басня в немерена реч е превод и преработка на Веска Маринова.“

• Г-н Марков, какво е интересното в света на Лафонтен?
• Светът на Лафонтен е много ярък като изразни средства, но събран в една много кратка форма. Всеки негов разказ е като един фойерверк – гръмва и изгасва, и след това гръмва следващият. И в това е неговата прелест – че в една съвсем кратка форма, можеш да кажеш много неща. Това е голямо майсторство, но и голямо предизвикателство за артистите.
• Някои от басните, които ще видим на сцена?
• За да има изненади за зрителя, няма да разказвам всичко. „Лисицата и гроздето“, „Щурец и мравка“, „Лисицата и гарванът“ са някои от познатите. От по-непознатите публиката ще види „Вълци и овце“, „Овчар и море“. От басните с хора ще спомена „Пияницата и жена му“. Една много интересна басня, почти като интелектуален анекдот, калабмур и логическа задача, е „Завещанието, разтълкувано от Езоп“.
• Как обединявате отделните басни? Каква е идейната линия на цялостния спектакъл?
• Избрахме с директорката Радост Костова заглавието „Всички живи хора и животни“, като основният акцент е върху човека. Централната тема, която ни занимава, са човешките пороци – сребролюбие, алчност, пиянство. Тази тема е винаги актуална. Животните малко по малко започват да приличат на хора – и обратно. Оттам влизаме в един животински комплекс с лисици, грозде, щурци и мравки. Следват две-три тематични и доста поучителни басни, които не са само за деца, а имат дори нюанси от света на политиката. Голяма част от басните на Лафонтен имат такъв социално-политически привкус. И накрая, завършваме с идеята да погледнем към себе си – ние, които се смеем на героите, по-различни ли сме от тях? – Ние сме не по-малко грешни от героите, които осмиваме. Основната поука е да не гледаме треската в чуждото око, а да видим гредата в собственото, преди да сочим с пръст.

      Езикът на баснята – Езоповият език, открай време се използва, за да могат индиректно да се кажат нелицеприятни истини за човека и обществото. Както в любимата на Димитър Марков притча „Кокошката със златните яйца“, в която ненаситният сребролюбец заклал кокошката, която му снасяла всеки ден по едно златно яйце, за да види колко злато може да изкара от нея. В корема й алчният човек не намерил нито злато, нито яйца и заради лакомията си … пил една студена вода…

… В кратка скечова форма, с остроумния, поетичен и цветущ език на  Лафонтен, тримата актьори ще разходят зрителите в един екзотичен и мъдър свят. Жанрът е разбира се комедиен, с чувството за хумор представлението иска да внесе и много настроение сред публиката. Но: няма  ли стихотворната форма на басните да затрудни зрителя?

• Дали сме всичко от себе си като артисти, така че мерената реч да не затруднява зрителя, а напротив – спектакълът да има ритъм, а стихотворната форма да подпомага атмосферата, изразните средства и цялостно внушение.
• На какви актьорски похвати и на каква театрална стилистика залагате?
• В сценичната интерпретация на Лафонтеновите басни съм се опитал да приложа онова, което зная за епическия театър на Бертолд Брехт. В него има разказвач и една завеса, която се отваря, за да се изиграе действието. Бягаме от опасността да звучим назидателно. Не искаме да размахваме пръст поучително, а да разкажем едни забавни анекдоти за човека и за неговите слабости. В Брехтовия театър е много важно посланието, което се изпраща от сцената към салона. Неговата цел не е да разкрие вътрешния свят на героя, а онова, което иска да предаде като идея, съждение, подтекст.
• Къде е кулминацията на спектакъла?
• Може би около басните „Вълци и овце“ и „Жабите, които искаха цар“. Те са много актуални. Добрата стара литература е винаги актуална. Да видим какво можем да вземем от нея като поука в днешния ден.
• По-трудно ли е или по-лесно да си едновременно и режисьор, и актьор в едно представление?
• Да си и режисьор, и актьор е по-приятно, защото ми става скучно в салона, когато съм само режисьор. Все си търся повод как да се кача на сцената. Режисьорската ми работа сега се свежда до това да създам ситуация, в която да има „капани“ за актьорите и заедно с колегите, да скочим в тях.

… Колективната работа на екипа на Сливенския драматичен театър над басните на Лафонтен е увлекателна и забавна, какъвто е и замисълът да бъде театралният разказ по Лафонтен. Костюмите са дело на Радост Костова, музиката е на Динко Марков. Създателите на представлението канят публиката в Камерната зала на Драматичния театър на 15 април, на един забавен и поучителен, хем смешен, хем мъдър спектакъл. Защото в театъра най-сериозно е смешното.

Щилияна ВАСИЛЕВА