Общество

На 4 декември отбелязваме света Варвара, a на следващата дата- Савинден

1123.w625.jpg

На 4 декември отбелязваме света Варвара. Родена в знатно семейство, тя приема християнската вяра. Това ядосало баща й езичник, който я предал на градоначалника и лично я обезглавил. На този ден християните си припомнят за мъченицата. В Православието св. Варвара се счита за покровителка на починалите от внезапна смърт - които са нямали време да се покаят и причестят.

В българските вярвания света Варвара покровителства плодородието, децата, домашните птици, болестите и най-вече шарката. Народът смята, че тя, заедно със св. Сава, е сестра на сев. Никола и казват: “Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава.”

Празникът е наричан още Женска Коледа - на този ден млади девойки "варварки" с нови премени, обикаляли по къщите и орисвали хората на щастие и берекет. Стопаните ги дарявали за благодарност с боб, сушени плодове, ябълки и брашно.

Жените изпичали питка, която вечерта оставяли край огнището - за да може баба Шарка да дойде "да си хапне и отиде". Върху обредния хляб се палела голяма "варварска свещ", после стопанката на къщата разчупвала питата високо над главата си да пораснат класовете и децата. Смятали, че свещта има магически свойства и я пазели през цялата година. Вярвали, че, ако я запалят при буря или градушка, тя ще се разпръсне и че ще помогне, ако трудно ражда добитъка. На трапезата се слага пита с мед, ошав, пълнен пипер, пшеница, боб и други постни ястия, които се прекадяват. Свещта се пали и през другите две кадени вечери - срещу Коледа и срещу Сурва.

На този ден домакинята приготвяла пшеница, варива или царевица - от нея всеки хапвал в къщата, за да не се "запече полето". Раздавала и на комшиите. Децата пък прескачали накладен огън на кръстопът, за да бъдат здрави през цялата година и "да не ги завари Варвара".

На места се извършва обредното гадаене по първия гост, "полазник", влязъл в къщата - по това, дали е добър човек, пълни ли са му ръцете, гадаели каква ще е следващата година.

На този ден се извършвал и магически ритуал на кокошките. Стопанката им хвърляла в ограден с въже кръг зърна царевица и казвала: "Яжте, съберете се, да не ходите по чужди дворове да се губите.". 

На 5 декември посрещаме празника Савинден.

5 декември Източноправославната църква посвещава на светеца св. Сава Освещени, построил в края на живота си множество манастири и болници.

В българските предания обаче най-често Сава е представена като светица - покровителка на чумата. Българинът смята, че тя е сестра на Варвара, а неин брат е св. Никола, чиито празник се отбелязва ден по-късно - на 6 декември. В някои места честват празника като на светец - мъж, покровител на вълците (вълчи пастир).

Обредните практики са сходни като тези за св. Варвара, защото двете сестри подготвят всичко за деня на брат им Никола. “Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава.” - казва народната приказка.

Сава е свързан/а и с плодовитостта, затова на този ден бездетните булки изпълнявали ритуал заедно с най-старата жена в дома.

Жената, която искала дете, правела обреден хляб. Започвала да пресява брашно със сито, обърнато наопаки, а най-старата жена й казвала "Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема".

Предците ни изпитвали страхопочитание към св. Сава защото вярвали, че "засява" болестите по хората, от там идва и израза "Варвара заварява болестите, а Сава ги разсява."

На Савинден се подготвя Никулденската трапеза, а на някои места приготвят в чест на мъртвите варено жито и го раздават на гробищата за помен, за да посрещнем специалия християнски празник на 6 декември- Никулден.

Имен ден имат Сава, Савка, Савина, Владислава, Владислава, Славка, Славчо, Съби, Десислава, Десислав./HERA.bg