Ако има нещо, което коронавирусът със сигурност уби, това е предвидимостта. Пет седмици преди началото на учебната година въпросите как ще се върнат децата в училище и какво ще последва от това все още нямат категоричен отговор. Преди няколко дни в парламентарната образователна комисия министърът на образованието Красимир Вълчев обяви, че на 15 септември децата ще влязат на живо в училищата, но това се случи на фона на силното нарастване на заразените с коронавирус през юли. Решението дойде, без да е подкрепено от доказателства, че присъственото обучение ще е безопасно, без министерството на образованието да комуникира ясно всички варианти, които обмисля, и без разпространението на коронавируса в страната да е овладяно. Стана ясно обаче, че държавата си представя вариант на превключване - започване присъствено и преминаване към дистанционно обучение където и когато има ръст на епидемията, или навсякъде, ако се влоши цялостната епидемична ситуация в страната.

Въпросът за това как ще се учи е важен в няколко различни посоки:

-Завръщане на всички без никакви мерки носи рискове за здравето на децата и учителите

-Избухването на епидемия в училищата може да засили разпространението на коронавируса сред всички, така че да се наложат пак ограничения и от това да пострада икономиката

-Преминаването към дистанционно обучение също има недостатъци, тъй като изважда много родители от активна работа

Решението на министъра на образованието учебната година да започне присъствено обаче не дойде в най-подходящия момент. По това време двуседмичният ръст на потвърдените случаи беше 52%, а оттогава високият брой всекидневни случаи само се е стабилизирал, но не е овладян. Месец юли се оказа най-лошият месец за България от началото на пандемията. Дори сегашната ситуация да се запази, връщането на 700 000 ученици в затворените помещения на училищата за часове наред създава сериозен епидемичен риск. "Поради безсимптомното протичане на инфекцияте при децата, това по дефиниция ще бъдат епидемиологични огнища, които ще бъдат особено трудни за откриване. Те като правило най-вероятно ще бъдат установявани с голямо закъснение чак в резултат на симптоми на вторично заразени възрастни в семействата на учениците, т.е. не с един, а с почти два инкубационни периода закъснение. Това ще прави често невъзможно издирването на контактни навреме, преди те самите да са станали заразни и да са предали инфекцията нататък", смята епидемиологът от Оксфордския университет д-р Петър Маркoв.

В тази сложна ситуация се изисква гъвкавост и индивидуални решения, които служат на интересите на родители, учители и деца с най-различни проблеми, а и училищата в страната са много различни едно от друго. Въпреки че МОН обяви, че обучението ще бъде присъствено, изглежда и в министерството са готови на известна гъвкавост. "Вървим към това да дадем на училищата единни здравни правила, а що се отнася до организационните решения - да им дадем свобода. Училишата са различни, като физическа среда, брой ученици, класове, смени и т.н. Затова ще препоръчаме варианти за организация с относително отделяне на паралелките, а те ще решат кой е възможен за тях," обясни пред "Капитал" министърът на образованието Красимир Вълчев. Важно е обаче тази свобода да се разшири не само към организацията на присъственото обучение, ами и до други форми на обучение, ако родителите ги изискват и училищата могат да ги предложат.

Двете крайности

Рисковете от присъственото обучение са училищата бързо да се превърнат в огнища на зараза, което да доведе рязко до затварянето на образователната система и на минаване към дистанционно обучение. Подобен сценарий се случва в момента в Израел. Повторното отваряне на училищата там съвпадна с масивната втора вълна на COVID-19. Впоследствие там решиха, че наесен училищата ще се отварят само на места, където разпространението на болестта е слабо.

Ако епидемичният риск може да бъде някак си избегнат, присъственото обучение носи най-ясните положителни за образованието и социализацията на децата. Много родители също го изискват, тъй като не искат повторение на извънредното положение и на дистанционното обучение. "Трите месеца докараха голяма част от родителите до прага на силите - не могат да работят, да се грижат за децата си и да ги образоват, защото родителят се превърна в учител през тези три месеца. Тук не говорим за рисковите родители и рискови групи, говорим за всички родители, които са изчерпали отпуските си, които имат работни ангажименти или са загубили работата си, но са в процес да намерят следващата", разказва изпълнителният директор на Асоциация "Родители" Яна Алексиева.

Дистанционно обучение избягва рисковете от заразяване заради струпване на едно място, които носи със себе си присъственото, но все още не е ясно доколко ефективно беше то в българската система. "Обществото остана с впечатлението, че дистанционното обучение представлява видеовръзка в някаква платформа. Това е много далеч от истината, даже е много лошо, ако дублираме учебния процес в класните стаи във видеовръзка - това е катастрофално и унищожава всички устои и на класическото образование, и на модерното", смята зам.-кметът на Пловдив по образованието Стефан Стоянов. В извънредната ситуация през март дистанционното обучение беше много по-добър вариант от нищо, но то рязко увеличава социалните неравенства в образованието - все пак по констатация на МОН около 10-11% от децата в системата останаха необхванати от дистанционното обучение. Обучението в електронна среда натоварва учениците и психически, с най-много вреда за най-малките, на които им липсва социализацията на присъственото обучение най-много. "На децата им липсват социалните контакти, а аз не мога да си представя и как учат азбуката онлайн, още повече че родителите ще бъдат страшно затруднени, особено на учениците от първи до четвърти клас", смята директорката на 22 СЕУ "Георги С. Раковски" Елена Кърпачева. Следователно изцяло дистанционното обучение в досегашния му вариант е по-скоро последна стъпка за системата.

Източник: www.capital.bg