На 18 март 2021 година - пищно и с голям концерт Русия отбелязва годишнина от анексирането на Крим. Тържествата идват на фона на все по-тежки западни санкции за Москва заради незаконното анексиране. Украйна е категорична, че никога няма да признае полуострова за руска територия.

Два дни по-късно - на 20 март, Русия започва мащабни военни учения в Крим. В началото на април украинският президент - Володимир Зеленски, посещава Източна Украйна, Киев вече алармира за струпване на руски военни и техника по границата си.

През април западни медии започват да обръщат внимание на сериозното раздвижване около руско-украинската граница. Според свидетелства на жители в района от руска страна се строят цели военни градчета - с щабове, полеви кухни, и огромно количество бойна техника. До лятото броят на военнослужещите под руски пагон до украинската полоса вече са между 40 000 и 50 000. Западът става все по-неспокоен.

"Съюзниците напълно подкрепят суверенитета и териториалната цялост на Украйна, и ние призоваваме Русия незабавно да деескалира напрежението, незабавно да спре агресивните провокации и да спазва международните си ангажименти", каза през април Йенс Столтенберг, генерален секретар на НАТО.

Русия е в правото си да прехвърля военни части вътре в страната както намери за добре, контрира Кремъл. Въпреки че мнозина експерти отбелязват, че традиционно Русия провежда мащабни военни учения през септември. Месеците минават, а новините от руско-украинската граница стават все по-тревожни.

Руският президент Владимир Путин обвинява Украйна, че нарушава Минските спогодби и не търси мирно решение на конфликта в Източна Украйна. А през ноември 2021 година казва, че непланирани учения на НАТО в Черно море са сериозно предизвикателство за Москва. Руски военни продължават да се трупат по украинската граница - към декември миналата година те вече са между 95 000 и 100 000.

Срещите в различни формати, посветени на "украинската криза", както вече я наричат медиите, стават все по-интензивни. НАТО и редица западни държави настояват Русия да прекрати военната си дейност в граничния с Украйна район. Русия иска гаранции за сигурността си - иска ги от Алианса и по оста Вашингтон - Москва. Кремъл настоява архитектурата на НАТО да се върне във формата си от 1997 година - т.е. преди приемането на източноевропейски държави.

"Ако Украйна се присъедини към НАТО, и ако се опита да си върне Крим чрез военна сила, европейските държави автоматично ще бъдат въвлечени във военен конфликт с Русия. Разбира се, военният потенциал на НАТО и Русия е несъпоставим. Наясно сме с това. Но също така знаем, че Русия е сред водещите ядрени държави. А по някои елементи - по отношение на актуалност, дори сме по-напред от мнозина. Победители няма да има", каза в началото на февруари Владимир Путин.

И продължава да твърди, че движението на танкове, бронетранспортьори и пехота край граничната полоса е част от военни учения. И че не възнамерява да напада Украйна. Думата "война" обаче се чува все по-често.

"Ако това зависи от Руската федерация, война няма да има. Ние не искаме войни. Но - да се потъпкват грубо и да се игнорират нашите интереси - също няма да позволим", каза Сергей Лавров, министър на външните работи на Русия.

Активната дипломация не спира - среща след среща, на ниво президенти, външни министри, военни министри, и всичко те остават без резултат. Кремъл иска правни гаранции за сигурността си, НАТО и Вашингтон не са в състояние да изпълнят исканията.

"Нашият отговор към Русия отразява това, което казах в Киев, Берлин и Женева миналата седмица: ние сме отворени за диалог, предпочитаме дипломацията и сме готови да продължим напред, където има възможност за комуникация и сътрудничество. Ако Русия намали агресията към Украйна, прекрати враждебната реторика и подхожда към дискусията за бъдещето на сигурността в Европа в дух на реципрочност", заяви Антъни Блинкен, държавен секретар на САЩ.

Междувременно ескалира напрежението по линията на съприкосновение между самоопределилите се републики Донецк и Луганск и Украйна. Обвиненията в нарушаване на примирието са взаимни. Официален Киев твърди, че всичко е руски сценарии. Сепаратистите смятат, че Киев е готов да реши конфликта със сила.

"Знаем за потенциалната заплаха, готови сме за нея, но правим всичко възможно, да не не наложи да покажем колко сме готови. Правим всичко необходимо за намирането на дипломатическо решение. Какво трябва да направите вие - само едно нещо - не изпадайте в паника!", каза президентът на Украйна Володимир Зеленски.

След изпълнението на задачите си, военни и техника се връщат в базите си - това обявиха от руското министерство на отбраната след средата на февруари 2022. Западът обаче не повярва, и обвини Москва в опити да изфабрикува повод за атака, като използва сепаратистите. В Донецк и Луганск беше обявена обща мобилизация. Започна евакуация на цивилни граждани.

"Единственото, в което съм убеден, е че решението ще бъде взето единствено и само от Путин. Никой друг няма да вземе това решение, и няма да му повлияе - той взема решенията", каза американският президент Джо Байдън на 19 януари. Месец по-късно заяви: "Към момента, аз съм убеден, че той е взел решение. Имаме причини да вярваме в това".

Изказванията на президента Байдън са направени с точно месец разлика.

"Никой не иска война - твърди Вашингтон, Москва, Киев, но въпреки това украинската криза продължава - това означава, че някой от нас лъже", казва президентът Володимир Зеленски на Мюнхенската конференция през февруари. Напрежението в региона е толкова нагнетено, че по-малко от искра е необходима, за да лумне нещо, което Европа не помни от 1945 година.

Източник: БНТ

Снимки:БГНЕС

Минските споразумения:

Минските договорености нямат характера на документ, който да положи основите на траен мир – това е оценката още към момента на подписването през февруари 2015 година в столицата на Беларус. Но политиката е изкуство на възможното, а тогава това е сделката, която може да бъде финализирана, за да настъпи успокояване в Източна Украйна.

Така наречената Нормандска четворка – лидерите на Германия и Франция Ангела Меркел и Франсоа Оланд, заедно с президентите на Русия и Украйна Владимир Путин и Петро Порошенко се споразумяват за списък от 13 условия, които да бъдат изпълнени. Те са договорени предварително от ОССЕ, Киев и проруските сепаратисти на изток и в същия момент Киев получава от МВФ финансова помощ от 17 милиарда долара.

На 6.02.2015 г. в Минск Валтер Щайнмайер, външен министър на Германия казва:

"Беше тежка нощ на преговори, 17 часа преговори с тежки сблъсъци. Постигнахме споразумение, страните го приеха отговорно. Но опитът от миналото ни учи да сме предпазливи с оценките. Често поети обещания са били нарушавани".

Маратонските преговори се провеждат след едно провалено споразумение, останало само на хартия и след месеци на сражения, в които тогава загиналите са няколко хиляди.

След анексирането на Крим през март 2014 година, започва военен конфликт в Донбас – между сепаратистки настроени военни формирования, подкрепяни от Москва и украинската армия.

Самопровъзгласяват се две "народни републики" – Донецка и Луганска. След ожесточени боеве, продължили дни, на 21 януари сепаратистите превземат летището на Донецк, последната останала точка под контрола на украинските сили. Следва и тежко поражения за украинската армия в Дебалцево.

На този фон залогът на преговорите в Минск е огромен. Първата точка в споразумението е незабавно прекратяване на огъня, като спазването на примирието се наблюдава от ОССЕ.

Договорено е незабавно изтегляне на тежкото въоръжение от фронтовата линия и създаване на буферна зона. Както и помилване на лица, които може да са замесени във военни престъпления, освобождаване и размяна на всички военнопленници, достъп до хуманитарна помощ за нуждаещите се в Източна Украйна, възстановяване на икономическите връзки между Киев и Донбас.

В споразумението е записано, че Киев трябва да приеме промени в конституцията до края на 2015 година, за децентрализация на самообявилите се Донецка и Луганска република и даването им на специален статут.

Формулировките от Минск се тълкуват напълно различно от Москва и Киев. Според някои оценки, заради военното надмощие на терен, споразумението дава преднина на Русия и принуждава Украйна да се съгласи на неизгодни условия. Москва е записана като гарант на споразумението, наравно с Германия и Франция, а не като страна в конфликта. То няма правно обвързващ характер, а представлява рамка за по-нататъшно решаване на конфликта.

Външният министър Сергей Лавров го нарича „кукичка, на която е закачен Киев“. Москва настоява Киев чрез промени в Конституцията да даде политическа автономия на двете непризнати републики. Това би дало лост на Русия да оказва сериозно влияние чрез подкрепяните от нея власти в Донецк и Луганск върху определянето на политиката на цялата страна.

Например да налага вето върху курса към присъединяване към НАТО и Евросъюза. Киев държи на тезата, че по-широките правомощия изключват възможности за определяне на външната политика на Украйна. Властите в Украйна открито изразяват опасенията си, че Москва се стреми към контрол върху решенията за съдбата на страната и до унищожаване на украинската държавност.

Промените в конституцията така и не са приети, но Киев дава определени правомощия на властите в Донецк и Луганск. Според Украйна, също така, е необходимо да бъдат изпълнени определени условия преди да бъдат организирани местни избори в тези райони. В средата на февруари 2022 г. генералният секретар на НАТО предупреждава относно евентуално признаване на двете сепаратистки републики от Москва.

"Ако това се случи, това ще е крещящо нарушаване на териториалната цялост и суверенитета на Украйна още веднъж. Защото няма съмнение, че Донецк и Луганск са част от Украйна в рамките на международно признатите ѝ граници. Подобно признаване ще е нарушаване на международното право и териториалната цялост и суверенитет на Украйна", казва Йенс Столтенберг.

Минските споразумения са одобрени с Резолюция на Съвета за сигурност на ООН на 17 февруари 2015 година.

"Минските споразумения остават единствената рамка одобрена от Съвета за сигурност с резолюция 2202 за договорено чрез преговори мирно уреждане на конфликта в Източна Украйна. Отбелязваме с тревога докладите за нови нарушения на примирието по линията на съприкосновение. Призоваваме всички страни към възможно най-голяма въздържаност", казва Роузмари Ди Карло, зам. генерален секретар на ООН по въпросите на изграждането на мира.

Путин многократно обвинява Украйна в неизпълнение на договореното и приканва за преговори със сепаратистките лидери - нещо, което Киев отказва. Париж и Берлин повтарят, че именно договореното в Минск е основата за постигане на трайно решение и мир. Но до този момент то не дава признаци за жизнеспособност.

В последните осем години примирието се спазва с променлив успех, обстрелите, макар и спорадични, не спират. Дори се засилват. Взаимните обвинения - също. Мирът и спокойствието така и не идват. За хората в района на линията на разделението усещането за надвиснала война не е ново, те живеят с него от години.