В академичните среди могат да правят докторантури на тема как ще се разпадне Еврозоната, но това са академични хипотези, които служат за развитието на финансовата наука. Те не са за споделяне с полуграмотното простолюдие. Съжалявам, просто има разлика. В държавата милион и половина са функционално неграмотни, което означава, че не могат да осмислят прочетеното. Такива хора не може да решават дали да сме в Еврозоната или не.

Това заяви в студиото на Euronews Bulgaria банкерът Левон Хампарцумян. По неговите думи към днешна дата влизането на България в Еврозоната е придобило и особен геополитически смисъл.

„Ние искаме да сме членове на ЕС и НАТО. Искаме да принадлежим към европейската цивилизация, а не към някакви азиатски военнолюбиви орди“, категоричен е банкерът.

Чуваме аргументи против еврото от хора, които са били начело на държавата в катастрофални събития за българската икономика и сега ни дават акъл какво да правим оттук нататък. Те имат два проблема – първо, че техният жизнен цикъл е към края си и второ, че са били на високи изпълнителни позиции в правителството при катастрофалното рухване на България през 1997 г.

Хампарцумян посочи, че тенденцията е да плащаме по-високи лихви по държавните дългове, когато сме по-нестабилни и по-трудно предсказуеми, защото възможните рискове за българската икономика са увеличават. Банкерът не смята, че има опасност да сме в състояние да не можем да погасим държавните си дългове.

Относно повишаването на лихвените проценти от ЕЦП, Хампарцумян коментира, че ефектите от решението няма да бъдат видими в следващите седмици.

„75 базисни точки не е много плавно, но пък всички са обезпокоени от увеличаващата се инфлация. Това повишение не е достатъчно, но ще забави темпа на нарастване на инфлацията. Целта е инфлацията да падне до 2-3%, което може да отнеме повече от година“, анализира банкерът.

Той прогнозира по-дълъг период с относително високи лихви.

Инфлацията е неизбежна, за да могат да се балансират нещата в икономиката. Тя означава, че на пазара има повече парични средства, отколкото стоки и услуги, които някой иска да купи с тези парични средства.

„Обикновено в инфлационен период губят хората с фиксирани доходи. По принцип заплатите също растат, макар и с известно закъснение. Инфлацията за икономически активните хора е по-малко опасна, отколкото за хората с фиксирани доходи“, отбеляза банкерът.

Енергийната криза, войната в Украйна, нарушените вериги за доставки заради Ковид ускоряват инфлационни процеси и тенденции, които иначе биха протичали години, а сега се случват в рамките на месеци, смята Хампарцумян.

Биография

Роден е на 26 декември 1953 г. в гр. София. Дипломира се като инженер-химик. През социалистическите години работи в „Кремиковци“ АД и в Централния институт по изчислителна техника. Има 6 патента в сферата на производствените технологии.

Левон Хампарцумян е от пионерите в консултантско-одиторския бранш в България. През 1992 г. с Мартин Заимов създават „Българска одиторска компания“ – консултантска фирма, асоциирана в интернационалната мрежа на Coopers&Lybrand. След две години продават компанията си на Coopers&Lybrand. В средата на 1990-те год. оглавява департамент „Бизнес развитие“ на компанията Pricewaterhouse-Coopers, а после се премества в българския офис на Ernst&Young. Прекарва 5 години в Канада, работейки като консултант по проекти с Русия.

Кариера
През 1997 г. е избран за почетен консул на Канада в София като заема позицията и по-късно, с изключение на периодите, през които е на длъжности в държавната администрация. В кабинета на Иван Костов, Хампарцумян е заместник-министър на икономиката, а от 2000 г. и изпълнителен директор на Агенцията за приватизация.

През 2001 г. става главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на „УниКредит Булбанк“. Той е и заместник–председател на Управителния съвет на БОРИКА и председател на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България.

Понастоящем е и член на Управителния съвет на Института за пазарна икономика, председател на Настоятелството на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Настоятелството на Висшето училище по застраховане и финанси и член на Настоятелството на City University of Seattle в България.

Неотдавна става заместник-председател на Управителния съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

Награди
През 2007 г. фондация „Атанас Буров” му присъжда наградата „Буров” за банково управление. Хампарцумян е обявяван 2 пъти за „банкер на годината“ – от списание Finance Central Europe през 2005 г. и от вестник „Банкеръ“ през 2007 г. През 2006 г. списание „Мениджър“ му връчва приза „мениджър на годината“.

Банкерът е носител на Ордена на звездата на италианската солидарност (Ordine della Stella della Solidarietà Italiana) и получава титлата „комендаторе“ от президента на Република Италия Джорджо Наполитано през 2008 г. През 2012 г. получава наградата „Мениджър на годината“.