Едно момче, което избра родното си място пред Англия
В днешния ни материал няма да ви говорим за политика и политици, а ще ви разкажем за едно сливенско момче, което се движи срещу течението. Последното е и причината, поради която искаме да ви запознаем с него. В години, в които тенденцията в града под Сините камъни е младите и кадърни хора да напускат родното си място, срещнахме Щилиян Тенчев, който реши да се завърне от чужбина и да осъществи мечтата си тук, в Сливен. Автосервизът, който отвориха със свой сътрудник, е само на година. Вече младият шеф може да се похвали с отговорен и професионален екип и постоянни клиенти в сервиза „Ентерпрайс“.
Но как започва всичко?
Оказва се, че страстта към състезателните автомобили и рали спорта повлияват избора на професия на Щилиян. Една снимка с видни сливенски състезатели ще даде ход на живота му. Още докато учи в Сливенската професионална гимназия по строителство и геодезия „Арх. Георги Козаров“, той започва работа в различни сервизи като работник. Щилиян става механик , а след това и рали пилот. Отначало се е радвал на всеки подобен шанс само и само да се върти около състезателните коли, дори вършейки дейности като бърсане на стъкла, смяна на гуми и наливане на бензин. За първи път пилотира през 2008 г. заедно със свой колега. Сега от отварянето на новия сервиз „Ентърпрайс“ по-рядко има възможност да сяда зад волана на състезателната кола.
По-нататък: Прави опит с приятел да отворят собствен сервиз. През това време той завършва след училище колежа в Сливен към ТУ-София със степен бакалавър. След множество трудности в работата тук, Щилиян заминава на 10 септември 2012 година за Кингс Лин, Англия.
„Заминах за Англия, защото ми беше дотегнало да се сблъсквам с вечните финансови невъзможности тук“, споделя Щилиян.
В Кингс Лин наш известен, настоящ общественик и голям приятел на Щилиян му подава ръка, докато си стъпи на краката.
„Език не знаех. Почти не разбирах какво ми говорят. В началото беше истински кошмар. Започнах да работя в автомивка. В даден момент човек се мобилизира и научаваш и език, и жестове, всичко“, разказва Щилиян за първите си стъпки в Англия. Записва се в местния колеж, за да научи и усъвършенства езика. След автомивката той започва работа в автосервиз.
„Всеки ден, за да отида на работа, ми се налагаше да пътувам разстояние, колкото от Сливен до Стара Загора. В един момент този начин на живот започва да ти тежи. След което си намерих работа в града, в който живеех и започнах да работя в сервиза на Киа. В Англия живях пет години“, разказва Щилиян-Едно от основните неща, които ме провокираха да се прибера обратно в Сливен, беше, че в Англия, колкото и да си добър специалист, винаги в дадения колектив ти оставаш чужд. Единствено в началото на автомивката работех с българи. След това екипите, в които работех бяха само от англичани. Разберете, че сред тях ти винаги оставаш чужд, т.е. от цялата мозайка, ако трябва едно парче да се изхвърли, това парче ще бъде българинът. Никога напълно не ставаш един от тях, колкото и да си добър. Защото всеки камък си тежи на мястото.“
Преди една година Щилиян рискува и открива автосервиз „Ентърпрайс“ на Банско шосе или последната сграда по пътя за кв.“Речица“. Неговият екип залага предимно на качеството, точността, а на Щилиян, като управител, му помага натрупания опит тук и зад граница. Заради отдалечеността на сградата, където се помещава сервиза, управителят винаги предлага на клиента готовият автомобил да му бъде закаран до мястото обратно, което клиентът посочва.
„Клиентът няма никакви задължение. Ние така работим, че в момента, в който даденият човек си остави колата, да бъде сигурен, че ще получи качествено и пълно обслужване, без да има каквито и да е притеснения. Реално така пестим от времето на клиента, така че той няма нужда да губи цял ден в търсене на майстори, на части и прочие. Ние гарантираме качество, точност и доверие. Може да ни се доверите. “, коментира шефът.
Не на последно място трябва да споделим и още една голяма радост и мечта, която споходи младият Щилиян и това е, че наскоро той стана татко за първи път и в града под Сините камъни се роди още една сливналийка.
Що се отнася до избора на Щилиян да се завърне в Сливен, може някои от четящите тези редове да осъдят постъпката му, но ние ще ви кажем следното: Да останеш тук и да се бориш срещу течението е също толкова трудно в това време, в което живеем, колкото и да заминеш зад граница. Съществуват много условности за това. Ако заминеш, може да попаднеш на хора, но може и да стане друго. Щастието не е в това къде си, а как си, как живееш и с кой. Така, че някои от нас осъждат заминалите зад граница, а други-останалите. Всъщност и двете страни са еднакво прави. Но тук съществува един въпрос и той е следният: Ако всички заминем зад граница, ще има ли някога къде да се върнем? Може би е редно точно този въпрос да зададем на някои институции и на постоянни лица, които ни гледат всеки ден от ефира.
Александра Иванова