Текстът е на Патрик Бюканън - известен американски консервативен политик, коментатор и автор. Коментар за CNSNews.

Струва ли си териториалната цялост на Украйна да бъде причина, заради която Америка да води война с Русия? Не, не си струва. Ето защо президентът Джо Байдън заяви, че САЩ няма да участват във военни действия, ако Русия нахлуе в Украйна.

Байдън каза: "Независимо от нашите чувства, нашите жизнени интереси налагат да не участваме във война между Русия и Украйна".

Но защо тогава държавният секретар Антъни Блинкен продължава да настоява, че "вратите са отворени" за членство на Украйна в НАТО - след като това ще изисква от нас да направим това, което жизнените интереси на САЩ ни диктуват да не правим: да водим война с Русия за Украйна?

Политиката на НАТО за "отворени врати" се основава на член 10, който гласи, че членовете на НАТО "могат, с единодушно съгласие, да поканят всяка друга европейска държава ... да се присъедини към този договор". Освен това членството е отворено за "всяка друга европейска държава, която е в състояние да подкрепи принципите на този договор и да допринесе за сигурността на северноатлантическата зона".

Обърнете внимание, че приемането в НАТО изисква "единодушното" съгласие на всички 30 настоящи членове.

Блинкен често е заявявал това като политика на САЩ: "От наша гледна точка вратите на НАТО са отворени и остават отворени, и това е нашият ангажимент."

Това, което казва Блинкен, е следното: Въпреки че Америка няма да се бие за Украйна днес, тя остава отворена за присъединяването на Украйна към НАТО, в който случай ще трябва да се бием за Украйна утре, ако тя бъде нападната от Русия.

Това, което САЩ трябва да направят, е да кажат ясно, че макар Украйна да е свободна да подаде молба за членство в НАТО, НАТО е свободна да наложи вето на тази молба, а с разширяването на НАТО отвъд сегашните му източни граници е приключено, свършено.

В тази криза трябва да си припомним как и защо беше създадена НАТО.

През 1949 г., годината, в която Китай падна под властта на Мао Дзедун, а Йосиф Сталин взриви атомна бомба, ние създадохме НАТО като отбранителен съюз, за да предотвратим руския поход на запад, от Елба до Рейн и Ламанша. От първоначалните 12 членове на НАТО САЩ и Канада се намираха от западната страна на Атлантическия океан. Исландия и Великобритания бяха острови в Атлантическия океан. Франция и Португалия бяха на източния бряг на Атлантическия океан.

Дания, Белгия, Холандия и Люксембург се намираха на пътя на атаката, по който Червената армия трябваше да достигне Ламанша. Норвегия беше единствената първоначална държава от НАТО, която имаше обща граница със самия СССР. Италия беше 12-ият член. Ясно бе, че това е отбранителен съюз, който трябваше да предотврати съветска инвазия в Западна Европа, каквато Хитлер извърши през пролетта на 1940 г., когато нацистка Германия превзе Дания, Норвегия, Белгия, Холандия, Люксембург и Франция и изхвърли британците от континента при Дюнкерк.

Държавите, които се присъединяват към НАТО по време на Студената война, са Гърция и Турция през 1952 г., Германия през 1955 г. и Испания през 1982 г.

Но с края на Студената война, разпадането на Варшавския договор, свалянето на съветския комунизъм и разпадането на СССР на 15 държави до 1991 г., НАТО, чиято цел - защитата на Централна и Западна Европа - бе постигната, работата му бе свършена.

Вместо това НАТО добави 14 нови членове и се премести на почти 1000 мили на изток, в предния двор на Русия, а след това и на нейната веранда. Чешката република, Унгария и Полша се присъединиха през 1999 г. България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения станаха членки на НАТО през 2004 г. Албания и Хърватия се присъединиха през 2009 г., Черна гора - през 2017 г., а Северна Македония - през 2020 г.

Разбираемо, руският президент Владимир Путин си зададе въпроса: С каква благотворна цел беше удвоен размерът на алианса, който беше създаден, за да ни сдържа и, ако е необходимо, да води война срещу майка Русия?

Съюзите, които включват военни гаранции, ангажименти за водене на бойни действия в защита на съюзените държави, неизменно носят разходи и рискове, както и награди и ползи по отношение на засилената сигурност.

Но когато въведохме Литва, Латвия и Естония в НАТО, какви ползи от допълнителната сила получихме, за да оправдаем провокацията, която това би било за Русия, и риска, който можем да понесем, ако Москва се противопостави и един прекрасен ден се върне в тези балтийски държави?

Ако няма да се борим за независимостта и териториалната цялост на Украйна, втората по големина държава в Европа с население от над 40 милиона души, защо ще воюваме с ядрено въоръжената Русия за Естония, малка и почти незащитима държава с население от 1,3 милиона души?

Освен Украйна още две държави обмислят членство в НАТО: Финландия и Грузия. Присъединяването на всяка от тях би поставило НАТО на още една граница с Русия, с обичайните бази и сили на САЩ. Това би разгневило Русия, но как ще ни направи по-силни?

Може би, вместо да добавяме нови държави, от чието име ще воюваме с велика сила като Русия, е по-добре да обмислим да намалим списъка на НАТО и да ограничим броя на държавите, за които трябва да воюваме, до тези, които са жизненоважни за нашата сигурност и дават допълнителна сила на алианса.

Източници: www.dnews.bg и  БГНЕС

 Снимка: БГНЕС