За поредна година от 26 септември до 28 септември бившият народен представител, голям родолюбец и сърцат тракиец проф. д-р Атанас Щерев организира поход “По стъпките на тракийските мъченици през есента на 1913г.”. Той ще се проведе под патронажа и с финансовата подкрепа на фондация “Д-р Димитър Щерев”. Както и досега, в своеобразното поклонение по земите на дедите си от Беломорска Тракия ще се включат десетки участници от цялата страна, като сред участниците в групата, ще се включат и членовете на Тракийско дружество „ТРАКИЯ – СЛИВЕН“.

Самият проф. Щерев е потомък на бежанци от с. Балъкьой и често дарява средства за възстановяване на паметници и църкви в Беломорска Тракия.

Според обявената програма първият автобус с участници в похода от София и региона ще тръгне от Болница “Д-р Щерев” в София сутринта на 26 септември (четвъртък) и ще мине през Пловдив, откъдето също ще вземе участници в похода от града и региона.

Втори автобус ще очаква участниците от Стара Загора и региона, от Сливен, Варна, Бургас, Кърджали, Хасково, Харманли и др.

Първият ден, ще се състои пет километров поход пеша през Армаганската долина от с. Пишмян, а вечерта в родното място на капитан Петко войвода – Доганхисар, днес Есими, ще се състои обща вечеря на групите с патриотична програма.

През втория, ще се проведе четиричасов пеши марш през връх Шапка до Коджаеле, а третия ден 12-километров поход от с. Черничино до гр. Маджарово където похода завършва с поклонение пред паметника-костница “Тракийски пантеон”.

През 1913 г. 40 000 бежанци тръгват на мъчителен 100-километров преход от Дедеагач през Армаганската долина към българските земи. По пътя им те са били подложени на изтребление от турските войници, които уж е трябвало да ги охраняват, и от нередовни турски паравоенни формирования. До спасителната българска територия се добрали едва половината от бежанците.

На 04.10.1913 г. при Маджарово (тогава още с. Ятаджик) завършва трагичният поход в търсене на спасение на събралите се край Дедеагач българи от Беломорска Тракия. При преминаването на р. Арда край Маджарово – където е минавала границата до началото на Балканските войни през 1912 г., преследвани от башибозука на т.нар. “Гюмюрджинска автономия”, намират смъртта си над 1800 цивилни тракийски бежанци, предимно жени, деца и старци. Защитата на бежанците от безчинствата на башибозука е организирана единствено от четите на войводите Димитър Маджаров и Руси Славов, благодарение на които по-голямата част от бежанската колона успява да премине на отвъдния бряг на Арда. В близост до мястото на трагичните събития днес се издига малък мемориален парк с параклис “Св. Петка Българска” и паметник-костница “Тракийски пантеон”, в който са положени открити след години останки на загинали при преминаването на реката.