Добри Бояджиев оставя трайна следа в паметта на сливналии като един от най-крупните дарители и виден общественик, избиран три пъти за кмет на Сливен - 1894-1899 г. /два мандата/ и 1911-1912 г. 

Добри Петров Бояджиев (1860–1933 г.) ,роден в Сливен, получава завидно образование. Завършва Военното училище в София (1879 г.) и Военната юридическа академия в Санкт Петербург, Русия. Служител на Военното министерство до 1894 г. Освен кмет на Сливен, бива и народен представител в IX Обикновено народно събрание/1896-1899 г./. Участва в Балканските войни (1912–1913 г.). Умира в Сливен.

Той прави своето тайно завещание на 5 октомври 1912 г. като командир на дружина в Балканската война. За изпълнители на завещанието определя брат си инж. Стефан Бояджиев или Юрдан X. Данчев, и сливенския митрополит Геврасий. За сътрудници на изпълнителя на завещанието с право на глас посочва „Изпълнителен комитет“ в състав: сливенският кмет, околийският началник, един съдия, член на Сливенския окръжен съд, или председателят на същия съд, и енорийският свещеник. По-късно Добри Бояджиев допълва завещанието си, но най-големите си дарения прави, докато е жив.

Като кмет проявява изключителна преданост към каузата на града. По негово време се изгражда мост на река Коруча /Асеновска/ между централната част и кв. „Клуцохор“, ветеринарна лечебница, болница за холерно болни. На Сливенските минерални бани започва строеж на нов хотел и нови сгради с басейни-1898 г. За нуждите на културния и духовния живот на града през 1897-1898 г. се изгражда комплекс от сгради на читалище Зора“; театрален салон, библиотека с читалня, хотел, кафене, като основната сума от 15 000 лева осигурява общината, а останалата част е събрана от дарения.

Богат, твърде умен, с благороден характер, обичащ силно родния си град и привързан към родовата си принадлежност, Добри Бояджиев прави завещание, което възлиза на около 8 000 000 лева и включва почти цялото си имущество за обществени нужди и цели. Основното дарение е къщата в махала „Кафтанджийска“/ на ъгъла между улиците „Георги С. Раковски“ и „Макгахан“- GPS Координати:42.68179063, 26.31674856 / на доживотно ползване на съпругата му Екатерина /дъщеря на първия кмет на Сливен Димитър Боев/, а след нейната смърт пише в завещанието „да бъде предадена в пълна собственост на Сливенската община и употребена за градска библиотека и музей. "Всичките му останали имоти- движими и недвижими да бъдат продадени и обърнати в пари, които да се разпределят на фондове, кръстени на негово име -  при читалище „Зора“ в града и при Сливенската община. Отделя в завещанието 30 000 лв. за съпругата си, 50 000 лева за стипендия „Добри Бояджиев“, която да се дава всяка година на  най-силния от Сливенската мъжка гимназия от рода Бояджиеви или Боеви, за да следва като студент, а ако няма такъв- на беден ученик със същото намерение. На село Артакларе, сега Крушаре, дарява 3 декара място и 30 000 лева  за построяване на стопанско училище .

На общината дава още 2 000 лв. за образуването на фонд за „изпълнение духовните обязаности на покойния Д. Бояджиев“. Огромна сума пари и ценни книжа дарителят завещава за създаване на фонд „Добри и Екатерина Бояджиеви“.

Волята на завещателя е сумата да остане неприкосновена до сто години, считано от 24 март 1933 г. След като сумата нарасне, общината се задължава да купи място в Сливен и на него да построи висше техническо училище. Желанието му е предметите, които ще се преподават в това училище да бъдат определени на референдум от граждани, а в сградата в негова памет и тази на жена му да се поставят портретите им. На 17 март 1949 г. Комитетът по изпълнение на завещанието предоставя влогова книжка със сумата 1 481 751 лв. на името на Градския съвет.

Като последен изпълнител на завещанието е посочен Сливенския митрополит Геврасий, на когото дарителят завещава 20 000 лв., но митрополитът почива през 1919 г.

Д. Бояджиев завещава всичките си недвижими имоти, които след неговата смърт да се продадат на търг и добитите капитали, както и останалите капитали в ценни книжа, да се употребят за благотворителни цели.

Делото му винаги ще се помни от будните сливенски граждани, но тук възниква въпросът спазено ли е завещанието.

За публикацията са използвани следните източници: www.daritelite.bg;  статия „Сливенски кмет-крупен дарител“ с автор Чавдар Тодоров във в. Сливенско дело, “Завещанието на Добри Бояджиевъ“ във. в. Сливенска поща от дата 26 април 1933 г, брой 230, предоставени ни от НЧ „Зора“.

Снимка 1 : Добри Бояджиев със съпругата си Екатерина-1897 г.-от в. Сливенско дело

Снимка 2: Къщата на Добри Бояджиев- През втората половина на 30-те години там живеят под наем известни сливенски персони, между които офицерите Мартинов и Лисицов, висши командири от Сливенският гарнизон. Сградата е надстроена с днешния трети етаж, стилово различен, но удачно архитектурно комбиниран с основните.
През 70-те години там се настанява "Балканбас" - предприятие за експлоатация на Балканския каменовъглен басейн. Сега в сградата има офиси на адвокати и фирми. Къщата е добавена от Румяна Павлова в Опознай.bg

Рубриката „Дарителството в града на 100-те войводи – в миналото и настоящето“ е част от проекта „Дарителството в Сливенския край – Заедно по Пътеките към Доброто“ на ОДФ – Сливен. Подкрепата за Фондация „Обществен дарителски фонд Сливен“ е осигурена по програма „Развитие на дарителството на местно ниво“ от Сдружение „Платформа АГОРА” и Фондация „Америка за България”. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на ОДФ – Сливен и не отразяват непременно вижданията на Фондация „Америка за България” или нейните партньори.