Дистанционното обучение, което скъси дистанциите помежду ни

Електронно обучение. Спешно! В нашия образователен свят настъпи истински смут. Всички млъкнаха за малко и изведнъж заговориха едновременно. Иди, че разбери нещо!

После нещата се поподредиха. Учителите бързо разбраха къде се намират и започнаха отговорно да товарят със задачи децата. Учениците малко се поослушваха, но после осъзнаха, че няма мърдане. От едната им страна е преподавателят, разполагащ с множество електронни очи и уши, а от друга страна, физически близо, изнервеният и втренчил се в теб родител, който е вкъщи и вече ще ти обърне много внимание.

Последва кратък момент, в който сякаш зазвуча хубава електронно-дистанционна песен, но започнаха нови бъркотии. Учителите се усъмниха в себе си – правилно ли действаме? Учениците заплакаха, че си искат обратно реалността и училищния социален свят. Родителите гледаха скептично. На кого да вярват, като в социалните мрежи има безброй умове и съветници. Всички започнаха да търсят вина в някого...

И тъкмо малките и големи хора си приготвиха камъни за хвърляне... то, обучението, си заживя нормално. Сериозно. Не всички, но много от участниците в процеса се стараят. И научават нови и нови, и нови неща, методи, пътища... Триадата учител – ученик – родител се повъзстанови като общуване. Администрациите дават караул в училищата. Работи се смело и старателно. Виртуалните класни стаи са почти пълни. Класните ръководители възпитават, а учителите по физическо възпитание дори показват упражнения.

Но понякога си зает пред компютъра 10-12 часа на ден. Виждаш образи и чуваш гласове, но те не могат да заменят реалните. На хартиен лист записваш електронните си тревоги. Новите знания са тъга по старите истини. Искаш синхронно и асинхронно плуване в морето, а не обучение. Вглеждаш се в себе си. Разбираш какво ти е било нужно и какво ти липсва. Умът ти е зает с уроци, проекти, иновации, но...

... но – вече е ясно. Хората се справят с електронното обучение, но си липсват. Дистанционните пътеки на образованието всъщност скъсяват дистанциите помежду ни и ние искаме един ден, под слънцето, до дърветата, стъпили на земята, да сме заедно.

Димитър Добрев, директор на ПГИ "Д-р Димитър Табаков" - Сливен