Райно Попович е роден в с. Жеравна през 1783 г., по-малкият от двамата сина в семейството на поп Сава (Съби) Стоянов и съпругата му Ана. Още от малък Райно проявява любознателност към гръцкия език. Бащата почива, докато Райно е още дете и грижата се поема от по-големия брат Стоян - учител и свещеник в Жеравна. Тези обстоятелства подтикват Райно да напусне селото заедно със свой приятел, за да учи абаджалък в Галац. Разочарован в последствие и с желание да учи гръцки език, Райно Попович се завръща в с. Жеравна да слугува, за да учи черковни книги и елински език при духовник - таксидиот от Св. Гора. Скоро заминава за Сливен, където започва да преподава елински език – занятие, което в родната Жеравна няма почва. В Сливен съдбата среща Райно Попович с Илия Доброплодни, при който продължава да учи гръцки и черковно пеене. Предполага се, че идването в Сливен е към 1805 или 1806 г., а престоят му е около 3 години – колкото обикновено се завършва едно училище. След завършването му, Райно Попович е поканен за учител в Котел и работи 3 г., но иска да напредва още в образоването си. Получава шанса да замине за Св. Гора и да се покалугери, но не приема, имайки предвид  живота на баща си и брат си. Пътят го отвежда до Солун, където постъпва в едно от училищата от 1811-1814 г. и едновременно се издържа, работейки като псалт в църква. Завършвайки, Райно Попович е поканен отново да работи в Котел, но отказва и продължава да учи в Хиос при гръко-елинския учител Вениямин, издържайки се със слугинска работа. Поради липса на средства не завършва и отново се отзовава в Котел, където учителствува до 1816 г. По това време се запознава с даскал Андончо, завършил Букурещката школа и не след дълго се записва да учи в Букурещката Бейска академия. Това става с препоръката и средствата на хаджи Райно от Котел и при условието да се завърне като учител. Там е настанен на квартира при владиката и попада в среда, която го свързва с княз Стефан Богориди и Неофит Дука, разширява неговия хоризонт към литературна, преводаческа дейност и изучаването на различни науки. През 1819 г. се завръща в Котел, посрещнат е много радушно и учителства 7 години. Под влиянието на Богориди на Райно Попович е възложено да уреди елиногръцко училище и печатница в Котел, но условията го спъват. Разваля се и годежа му с хаджи Неновата дъщеря Мария и през 1826 г. напуска Котел. Учителства в родната Жеравна за кратко, но дразгите между духовници и чорбаджии го прогонват към Сливен. От 1828 г. Райно Попович е приет за учител по гръцки в Сливен и настанен да живее в църковно помещение към църквата, където и пее. Не след дълго учителят се жени за 14-годишната карловка Анастасия Гешева и от 1829 -1830 г. се заселва в Карлово. Семейството има син Теофан и четири дъщери – Мария, Ана, Екатерина и Елисавета. Райно Попович учителства в Карлово до 1853 г., като продължава и разширява своята просветителска дейност, обменяйки кореспонденция с Н. Геров, В. Априлов, Неофит Рилски, макар да са на различни мнения относно посоката на българското просвещение. Негови ученици са Сава Раковски, Ботьо Петков, Петър Берон, както и Гаврил Кръстович, към когото запазва особено уважение през годините. Засилва се преводаческата и книжовната дейност на Райно Попович: през 1833 -1836 г. превежда „Христоития”, през 1837 г. завършва „Кратко тълкуване на божествения храм” и др.

Поради неразбирателство с чорбаджиите в Карлово, през 1853 г. Райно Попович отново сменя града  - Котел, после Сопот до 1857 г., когато е поканен за учител в Пловдивското българско училище за учебната 1857/1858 г. Тогава Райно Попович е на 75 г. и няма сили, но споделя, че е със спокойна съвест за изпълнен дълг към Отечеството.

И макар открит елинофил, Райно Попович заема достойно място сред плеядата възрожденци, допринесли за разпръсване на невежеството, борейки се с неблагоприяните условия, черпейки кураж и вяра от славното минало и добродетелите на българина.

Почива на 9 дек. 1858 г.

В научния архив към БАН е регистриран богат личен фонд 4К Попович, Райно и за съжаление в отдел ДА – Сливен информацията за даскал Райно е много оскъдна.

А в Карлово всяка година едно училище празнува своя патрон Райно Попович.

Източник: Държавен архив - Сливен