Кое смятаме за ценно от миналото на един град и как и къде трябва да го съхраняваме. Наследството не е проблем, защото миналото не е проблем, а потенциал, който трябва да опазим за бъдещите поколения, да се учим от историята ни, за да помним и не повтаряме стари грешки, а напротив - да се опитаме да ги избегнем. Наследството от дедите ни не трябва да се разпилява. С цел то да бъде опазено мнозина сливналии, сред които наследници на стари родове, са дарили и продължават да даряват на Регионален исторически музей „Д-р Симеон Табаков“ реликви от семейната си история.

За дарителите на РИМ Сливен ще ни разкаже Дияна Ранкова-главен уредник на музея и завеждаща отдел „Нова и най-нова история“ към културната институция. Според нея музеите като цяло са тези, които съхраняват културно-историческото ни наследство. Затова служителите им се стремят да го опазят и представят на публиката и на следващите поколения, за да знаят как са живели предците им, в зависимост от дарения предмет и информацията, която носи - от кой исторически период е и какви са били по същото време бита и културата на дедите им.

„ Бих се спряла първо върху сградата, в която се помещава регионалният исторически музей „Д-р Симеон Табаков“ в Сливен. Тя е дарена от Невена Желязкова през 1992 година за нуждите на музея. Тя е правнучка на първия български индустриалец Добри Желязков-Фабрикаджията. Сбирките, които притежава институцията са имали нужда да бъдат изложени в по-големи помещения, за да могат да се осъществяват в по- прегледен вид експозиции от различни епохи. „,разказва Дияна Ранкова.

Всъщност, е невъзможно да бъдат изброени всичките дарители на музея, тъй като едни са по-популярни имена, други - не толкова, обикновени граждани, но важно е, че всеки един от тях е дал своя огромен принос за културно -историческото наследство на Сливен. Независимо дали дадено дарение е от много части или е просто една черга, китеник или книга, то е ценно за музея, заради информацията, която носи със себе си. В различните фондове се предоставят на публиката дарения от всякакво естество.

Например, Дияна Ранкова посочи голямо дарение от известната фамилия Папазян. Това са 200 броя предмети, предоставени на музея през 1978 година. Те са свързани с бита и културата и се водят в отдел „Етнография“. Като се започне от различни видове мелнички за кафе, месо, орехи, подноси, вилици, цигарник  до полилей, радиоапарат, редингот, смокинг и шапки. Общо 200 броя, които е невъзможно в една статия да се изброят, а това са  предмети само от една фамилия.

Други интересни дарения се намират във фонда „История на България XV-XIX век“ от Надежда Хитова – снаха на легендарния сливенски войвода Панайот Хитов, посочи като любопитни факти Ранкова. Общо предоставени през 1968 година са 35 броя снимки, писма, вестници, различни вещи. От по-новата история има дарени вестници общо 335 на брой през 1992 г. от Георги Петров Арнаудов.

 „Те носят много информация от времето, когато са били издавани, и ни помагат в работата за определени събития. В тях дори самата реклама говори какви нужди е имал градът ни. Интересно е да се докоснеш до вестник на 100 години.“, каза уредникът на историческия музей, напомняйки важната роля на Георги Арнаудов като публицист, общественик и бивш кмет на Сливен.

Предизвикателство от фонд „Нова история“ е дарението на Русчо Симеонов, направено през 1990 година. Това са 41 брой предимно снимки. Докато е ученик, сливналията с група хумористи издава в-к „Весели страници“ с редактор Никола Фурнаджиев (1919).  Дълги години работи като художник в „Кинефикация“ Сливен. Животът и творчеството му са свързани с родния му град. Като майстор на четката в отразяването на „Сините камъни“ изминава труден път на творческо съзряване и получаване на признание. Специфичната му техника го прави един от уникалните и неповторими автори. В негова чест е поставена паметна плоча до лифта в подножието на „Сините камъни“.

Нещо любопитно, което трябва да се спомене е, че даренията започват още след Освобождението на България от османско иго. Тогава все още РИМ-Сливен не съществува в днешния си вид. Той се образува като сбирка към Народно Читалище „ЗОРА“. Едни от първите дарения са картините на големия художник Димитър Добрович, чиято сливенска галерия и художествена гимназия носят името му с гордост. Дарените картини са 12 на брой през 1905 година.

„Впоследствие започват да се даряват още картини и така се оформя с времето една богата художествена колекция. Когато се разделят народният /сега регионален/ музей и художествената галерия, картините остават в другата културна институция. Не се съхраняват при нас. Що се отнася до съхранявани в нашия фонд картини, нямаме подписи и достатъчно достоверна информация, за да посочим кой е със сигурност авторът на дадена творба. Можем само да предполагаме.“, поясни още Дияна Ранкова.

Професионална гимназия по електротехника и електроника "Мария Склодовска Кюри" /тогава ТЕТ „Мария Кюри“/също дава своя принос за музея през 1988 година със 71 броя предмети за отдел „Етнография“. Дарения за отдела са направени още от Еленка Стефанова Василева от сливенското село Калояново – 62 броя предмети, предоставени на два пъти - през 2017 г. и 2019 г., както и Мария Кунчева с 53 броя ,дадени на музея през 1984 г., 56 предмети са предадени безвъзмездно от служба „Държавни имоти“ при ОНС-Сливен през 1981 г., останали в полза на държавата от покойната Мери Георгиева Парчева. Стефка Николаева Сярова дарява през 2015 г. 52 броя покривки, дантели, тишлайфери, карета и много други.

Други дарения за отдел „История на България XV-XIX век“ са направени от Мария Пенчева на три пъти - 1967,1968,1974 години 26 броя книги,. Милка Стефанова предоставя 34 документа, записани в инвентарната книга през 1965,1966,1968,1969,1970,1974,1980,1988 години. Рашко Георгиев Чакъров дарява през 1968 г. - квитанция от 1966 –та, медно съдче с 53 стари монети. Стоян Ламбов - 44 броя през 1969 и 74-та години. Хараламби Савов - 25 броя, като през 1978 г. - архивни географски карти, през 1993 г. - открити от него през 1978 г. 7 броя писма, а през 1994 г. - исторически документи от равносметки до ликвидационни и търговски договори от съществена значимост.

За фонд „Нова история“ от изброените по-горе в статията са дарявали още Александра Динева Кашлакиева-74 бр. през 1983 г., Стефан Гинев Данаилов-53 бр. през 1989 г., Мария Милкова Стоянова-79 бр. през 1992 г., министерство на отбраната-112 бр. през 2011 г. Във фонда даренията на движими културни ценности на хартиен носител - снимки и документи преобладават, в далеч по-малка степен са предавани и текстилни произведения. С изключение на голямото дарение от 2011 г., когато на музея е предадена голяма бройка военна екипировка.

За фонд „Най-нова история“ дарители са „Декотекс“ АД - 60 бр. и различни политически партии по време на избори - 321 броя, като хартията отново преобладава.

„Все още има хора, които искат да направят дарения за РИМ-Сливен и те предстоят следващите месеци. Например от г-жа Калова - наследник на фабрикантската фамилия Калови получихме дарение. Очакваме и дарение, свързано с покойния маестро Методий Григоров, което ще бъде важна част от културно-историческото ни наследство, с цел да бъде експонирано.“, съобщи още Дияна Ранкова.

През 2021 година, благодарение на съдействието на Държавна опера - Стара Загора, Регионален исторически музей „Д-р Симеон Табаков“ е получил два сценични костюма на покойния световноизвестен тенор и „Почетен гражданин на Сливен“- Камен Чанев. От институцията имат идея те да бъдат изложени като ценни експонати и спомен за големия представител на оперното изкуство. Дияна Ранкова изрази надежда да се отделят повече финансови средства за култура, защото има какво да се покаже и още много какво да се направи.

Припомняме, че Историческият музей в Сливен бе именуван на името на д-р Симеон Табаков. Кметът Стефан Радев и директорът д-р Николай Сираков обявиха преименуването на културната институция на официална церемония пред сградата на музея през 2018-та година, като отец Йоан Петров тогава отслужи молебен за здраве и добруване. Местният парламент беше взел това решение да предложи на министерството на културата за преименуване на музея още през септември 2011 година, но процедурата се оказа дълга. След срещата на кмета Радев с бившия министър на културата г-н Банов, процедурата се задейства бързо и празника на Сливен – Димитровден се оказа подходящ повод. 2018-та г. съвпадна със 100-годишнината от кончината на бележития български енциклопедист. Роден в Сливен, д-р Симеон Табаков се нагърбва с нелеката задача да опише в три тома историята на родния си град като създава „Опит за история на град Сливен“.

Къде е мястото на един музей като РИМ-Сливен в цялото ни съвремие, дигитализация, глобализация и забързано ежедневие?

„Всеки музей, независимо исторически, природонаучен, археологически, има своята неизменна функция. Посетителите на Регионален музей „Д-р Симеон Табаков“ се докосват до историята. Могат да усетят времето, развитието на човешкото общество от появата на човека до първите писмени сведения за населението по днешните български земи. Ако отидете до Етнографската къща, ще видите как са живели дедите ни. Добивате представа за обичаите, които са израз на културата ни през вековете. Така всеки може да направи паралел между културата днес и в даден период от време. Традициите, езикът, общото минало, училището са тези, които обединяват българите като общност и национална идентичност. Имаме и музеи на образованието в други градове, където сегашното поколение може да проследи как то се е развивало - от дървените чинове, писането на пясък до днес, когато децата имат достъп до по-бърза информираност и възможности, които им предлага дигитализацията в 21-ви век. Би било добре да осъзнаят прогреса на времето. Днешното, а и бъдещите ни поколения, имат възможност да разберат онези светли личности, събудили духа на българина за знания. Това „събуждане“ на българина го подтиква към осъзнаване и желание за отхвърляне на петвековното ни робството, като пример, но за всичко това трябва време. Време, в което се наслагват редица събития, съчетано с пробуждане. Хубаво е нашите институции, в лицето на музеите, да показваме повече и повече културата ни, за да могат особено децата, а и по-възрастните да разберат откъде сме тръгнали, къде се намираме в момента и да се ориентират накъде трябва да поемат в бъдеще. Кое е светлото бъдеще. Уроците на историята са много важни, а който може да чете и разбира, ще взема по-правилни решения. Някои събития, които сега наблюдаваме, вече са се случвали. Изходът е намиран, така че и днес можем да се поучим. Можем да вземем идеята как да се случи, защото изход винаги може да се намери от дадена ситуация.”, добави още Дияна Ранкова.

По публикацията работи

Александра Иванова

Осъществяването на проекта за дарителите на РИМ-Сливен е благодарение на съдействието на д-р Николай Сираков-директор на РИМ-Сливен и служителите на културната институция. Специални благодарности от ОДФ-Сливен на Дияна Ранкова – уредник в музея и завеждаща отдел „Нова и най-нова история“.

Главна снимка: РИМ-Сливен днес

Следните снимки са предоставени от РИМ-Сливен:

1.Масичка, с инвентарен номер 4523Е, Дарение от Мери Парчева;

2 и 3 - Елек, с инвентарен номер 5288Е, Дарение от ТЕТ "Мария Кюри";

4.Съд за разбиване на яйца, с инвентарен номер 4092Е, Дарение от Папазян;

5.Кърпа за хранене, с инвентарен номер 4790Е, Дарение от Мария Кунчева.

Рубриката „Дарителството в града на 100-те войводи – в миналото и настоящето“ е част от проекта „Дарителството в Сливенския край – Заедно по Пътеките към Доброто“ на ОДФ – Сливен. Подкрепата за Фондация „Обществен дарителски фонд Сливен“ е осигурена по програма „Развитие на дарителството на местно ниво“ от Сдружение „Платформа АГОРА” и Фондация „Америка за България”. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на ОДФ – Сливен и не отразяват непременно вижданията на Фондация „Америка за България” или нейните партньори.