Тези простички думи съкровено са изричали нашите предци, когато са дарявали “на ползу роду”. Има ги и вдълбани по мостове и чешми, а в църкви и манастири редом със светците са изографисвани и ликовете на ктиторите, с чиито дарения са съзиждани светилищата.Те са спомогнали за пробуждането на народната свяст, спасили са народа ни от другоезичието и друговерството през дългите векове на робството. С дарителство е свързано и създаването на първите културно-просветни огнища през Възраждането – българските читалища и библиотеките към тях. По-късно, след Освобождението от османско владичество най-големите образователни и културни институции също се създават с финансовата подкрепа на родолюбиви и щедри българи.

 През последните години ролята на дарителството нараства изключително много и става условие за развитие на редица обществени институции, между които и библиотеките.

Днес трябва да отдадем заслужена почит на многобройните дарители на Регионална библиотека “Сава Доброплодни” – Сливен, които са я подкрепяли през целия период на над 65-годишното й съществуване и са спомогнали за обогатяване на нейните фондове, материална база и реализиране на крупни културни проекти с национално и международно значение.Това заяви директорката на Регионалната библиотека - д-р Росица Петрова-Василева за рубриката “Дарителството в Града на 100-те войводи-минало и настояще” по проект на ОДФСливен.

От дарението на Михаил Керемедчиев, включващо 79 книги на български автори, през 1955г. - първата година от създаването на библиотеката, до последните книги на съвременни български автори дарени от ИК”Хермес” в дните на XXIV Издание на Националния фестивал на детската книга – Сливен, 11-13 май 2022г., във фондовете й са постъпили над 80 000 тома книги, периодични издания и нови носители на информация. Тези дарения показват особеното отношение към библиотеката като съкровищница на знания и мъдрост, на съхранена памет.

Не е случаен фактът, че известни български интелектуалци и творци като Константин Константинов, Петър Димитров-Рудар, Георги Джагаров, Надя Неделина, Атанас Славов, Станка Пенчева, Дамян Дамянов и много други подаряват на бибиотеката личните си колекции, както и много ръкописи, документални материали, снимки. Техните дарения са обособени в специални колекции, представени са аналитично  в електронните бази на библиотеката и са достъпни за  изследователите на литературните процеси в България от XX и началото на XXI век. Особено ценни са съхраняваните бележки върху авторски текстове, креспонденция, както и книгите с посвещения от много от класиците на българската литература от миналия век.  

Сред известните дарители на библиотеката не можем да не споменем имената на известните сливналии Георги Арнаудов, Илия Калов, Борис Симитчиев, издателят Желяз Кондев, които спомогнаха за обагатяване на фондовете на библиотеката с книги от периода 1878-1944г. Особено ценни са предоставените от тях краеведски издания, които са съхранената памет за обществено-политическия, стопанския и културния живот на Сливенския регион. Голям дарител на библиотеката е и Негово Високопреосвещенство Сливенският митрополит Йоаникий. Уникална е сбирката от нотни издания с бележки на Мишо Тодоров.

С обособяването на отдел „Краезнание” след 1964г. в библиотеката се започва и организирана работа по набавяне на книги и периодични издания отпечатани в Сливен и региона през Възраждането и след Освобождението до 1944г. В резултат на тази дейност във фондовете на библиотеката постъпват над 2200 заглавия - старопечатни издания, както и книги, брошури и периодични издания излезли от печат след 1878г.. Този ценен фонд се набавя със съдействието на Деян Парпулов, Стефан Султанов и Георги Арнаудов, които като членове на Съвета по въпросите на краезнанието активно участват в събирането и предоставянето на библиотеката на стари краеведски издания. Такива издания постъпват и от редица читалища от региона, а също и от Природоматическата гимназия в града, наследила богатата библиотека на Сливенската мъжка гимназия, от библиотеките към Текстилния техникум и Техникума по електротехника в града, от Сливенска митрополия, от частни лица. Kраеведският  фонд на библиотеката се попълва и чрез дарения от окръжните библиотеки в градовете  Ямбол и Бургас, с които сливенската библиотека работи в тясно сътрудничество за издирване, библиографиране и набавяне на всички печатни издания реализирани до 1944г. в Югоизточна България.

Библиотеката ежегодно получава ценни дарения от много държавни институции, библиотеки, архиви, музеи, университети, научни институти, фондации и др. Най-значими са даранията от книги и периодични издания, които постъпват от Народна библиотека “Св.св.Кирил и Методий” и НДФ “13 века България”. 

В продължение на много години библиотеката получава дарения и от много български издателства. Поради големия брой на издателствата, дарявали книги на библиотеката е невъзможно да ги изброим тук, но имената им са вписани в Книгата на дарителите на РБ”Сава Доброплодни” , която се попълва с всяко дарение.

В последните години се получават като дарения големи книжни колекции и от някои университети. Сред най-големите дарители на библиотеката са Софийски университет “Св.Климент Охридски”, Стопанска академия “Д.А.Ценов”-гр.Свищов, Бургаския свободен универслитет, ПУ “П.Хилендарски”, ШУ ”К.Преславски”, ВСУ ”Черноризец Храбър”, НБУ-София, Югозападен университет-гр.Благоевград и др.   

След 1993г. във фондовете на библиотеката се предоставят безвъзмездно и значителни сбирки от книги на чужди езици: на английски език - от Фондация “Отворено общество”, Британски съвет - София, Американската фондация “Sabre”, Корпуса на мирa, Американски център – София, Агенцията за чуждестранна помощ., ПРООН, Американската конгресна библиотека, Международната банка за книги в САЩ, Фондацията “Darien book aid plan Inc.”/САЩ/ и др.; на френски език – от Френския културен институт-София и Фондация “Библионеф”-гр.Париж; на немски език – от Гьоте институт -София, от Регионална библиотека –гр.Гера, Германия, с която библиотеката има договорни отношения, както и от немски издателства. От 2001г. библиотеката получава и всички издания на Европейската комисия в Брюксел на английски, немски, френски и испански езици. На голям интерес се радват и даренията от различни посолства и културно-информационни центрове. Сред най-интересните дарения можем да посочим сбирките от книги, албуми и филми от Китайското посолство, Аржентинското посолство, Посолствата на Иран, на ЮАР, на Индонезия, на Полша, на Унгария, на Чехия, на Русия, на Португалия, на Испания, на Италия, на Франция, на САЩ, на Румъния, на Япония, на Хашемитско кралство Йордания, на Азербейджан и др. Книги на чужди езици постъпват като дарения и от партньорски библиотеки, организации и фестивали от гр.Печ/Унгария/, гр.Ниш/Сърбия/, гр.Нови сад/Сърбия/, гр.Бар/Черна гора/, гр.Тузла /Босна и Херцеговина/, гр.Дунайска стреда/Хърватска/, гр.Тернопол /Украйна/, гр.Верона/Италия/, Сестри Леванте/Италия/ и др..

Освен книги, след 1992г. библиотеката получава като дарения от български и международни донорски организации и различни технически средства: компютърна, периферна и звукозаписна техника, роботи за програмиране и др. Сред големите дарители трябва да отбележим Фондация “Отворено общество”-София, клуб “Отворено общество”-Сливен, Британски съвет-София, Техничекия университет в гр.Торнхейм /Норвегия/, Фондация “Глобални библиотеки”-България, Посолството на САЩ в България и др.

Интересно е да се отбележи, че в последните години библиотеката е получила и много парични дарения за строителни и ремонтни работи, за реализиране на редица културни проекти, най-значим между които е ежегодно провеждащия се Национален фестивал на детската книга, за отпечатване на краеведски издания, за оборудване на графичен кабинет, за закупуване на технически средства, и на ценни издания. Списъкът от фирми и организации, които подпомагат дейността на библиотеката също е много дълъг и ежегодно се допълва.

Над 10 000 са индивидуалните дарители на библиотеката – от страната и чужбина, както и много сливенци.

Духовността в нашия град през последните две – три столетия винаги е вървяла редом с предприемчивостта му в занаятите, производството, търговията и общия стопански напредък. Тази спойка кърми самочувствието на сливенеца и неговото достойнство. Чрез даренията си за библиотеката, сливенци показват положителното си отношение към нейната изпълнена с възрожденски дух и ентусиазъм културната деятелност.

За всички наши дарители можем с увереност да кажем, че за тях да подпомагат каузата на книгата, на четенето, на библиотеката е проява на култура, човеколюбие и социална активност. Нека се множат и в бъдеще делата им “на ползу роду’, а ние, “ще ги помним и поминуваме”.

Осъществяването на проекта за дарителите на Регионална библиотека „Сава Доброплодни“-Сливен е благодарение на съдействието на директорката д-р Росица Петрова-Василева и служителите на културната институция.

Рубриката „Дарителството в града на 100-те войводи – в миналото и настоящето“ е част от проекта „Дарителството в Сливенския край – Заедно по Пътеките към Доброто“ на ОДФ – Сливен. Подкрепата за Фондация „Обществен дарителски фонд Сливен“ е осигурена по програма „Развитие на дарителството на местно ниво“ от Сдружение „Платформа АГОРА” и Фондация „Америка за България”. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на ОДФ – Сливен и не отразяват непременно вижданията на Фондация „Америка за България” или нейните партньори.

Главни 3 снимки: Регионална библиотека „Сава Доброплодни-Сливен днес

Снимки на известни личности-дарители на РБ „Сава Доброплодни“-Сливен са ни предоставени от културната институция за проекта на ОДФ-Сливен.