Във връзка с наболели проблеми в сектор „Здравеопазване“, не само в град Сливен, но и в цялата страна, касаещи гражданите и необходимостта от промени, които занимават цялата общественост, потърсихме за коментар д-р Димитър Павлов, дългогодишен лекар с богат опит и автобиография, както и общински съветник от групата на ПП ГЕРБ-Сливен.

Нека първо припомним кой е той, връщайки се назад във времето:

Д-р Димитър Павлов завършва СПУ „Неофит Рилски“ в гр. Твърдица, област Сливен. През 1984 г. завършва ВМИ-Варна с профил медицина. През 1990 г. съответно в МУ-София –специалност „Вътрешни болести“, след което до 2002г. се отдава на защита в Гастроентерология/Специалист по горна и долна едоскопия, Специалист по ултразвукова и доплер диагностика на коремни органи/. През 2003 г. защитава магистърска степен специалност „Здравен мениджмънт“ във ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий“. В периода 1984 г.-1990 г. заема длъжността „Началник медицинска служба“ в поделение 26860-гр. Сливен, след което работи 17 години във Военна болница-Сливен в гастроентерологично отделение до 95-та г. и ординатор до 2007 г. За година изпълнява и длъжността Управител на МЦ “Военна болница“ ООД-Сливен. От 2008 година до настоящия момент д-р Павлов е началник на гастроентерологичното отделение в МБАЛ „Хаджи Димитър“ - Сливен. Член е на Съюза на учените в България, Българска асоциация по ултразвук, Български гастроентерологичен клуб и на Научно дружество по гастроентерология. Д-р Павлов е член на УС на ПП ГЕРБ-Сливен и настоящ общински съветник. Семеен, с деца и внуци.

Преди да продължим с интервюто, изтъкваме личното желание на д-р Павлов да коментира въпросите като частно лице, а не като представител на политическа партия.

Интервю с д-р Димитър Павлов:

- Д-р Павлов, предвид че сте практикуващ лекар и общински съветник, как ще коментирате „За“ или „Против“ сте Здравната каса да финансира частни болници у нас?

- Реформата в здравеопазването започна през 1999-2000 година, с която се промени първоначалната доболнична помощ, а след това и болнична помощ. Съобразно нея и закона за лечебни заведения, и здравеопазването, частните и публични лечебни заведения са равнопоставени. Това означава, че и едните, и другите имат право на публичен ресурс. Второто, на което ще акцентирам е, че парите следват пациента. Това беше принципът. Пациентът решава къде да се лекува. На практика е така с известни рестрикции. От преди 6-7 години започна да се говори за дефицит на средства за болнично здравеопазване. Тогава Здравната каса започна да въвежда така наречените лимити. Обяснявам. Например дават на една болница „Х“ лева. Съответно тя ги разпределя по отделения на база кой какъв обем има и ако направи Х+Y, надлимитната сума не се плаща или се плащаше след проверка на Здравната каса, дали съответните пациенти са се нуждаели от хоспитализации или са направени в интерес на повишаване на обемите. Тогава се заплащаше тази надлимитна дейност. От всичко изброено дотук имам предвид, че парите следват пациента, но с въвеждане на лимити на практика се оказва, че парите не го следват навсякъде. Частните, държавни, общински и ведомствените лечебни заведения са равнопоставени. Въпросът, дали да се дава на едните, а на другите-не, за мен е несъстоятелен, макар че шефът на Здравната каса постави публично въпроса частните болници да се финансират с частен ресурс. И съответно беше атакуван, защото изходната позиция беше за равнопоставеност. Частните болници за разлика от държавните, или дълготрайните материални активи, като сграден фонд, оборудване и т.н. е с частен ресурс. Не се ползва държавен, общински или друг публичен ресурс, т.е. направени са инвестиции. Самият факт, че една голяма част от населението предпочита частната болница, а не държавна, говори, че се котира от пациентите. Има резон в това, защото ако сравним само легловата база, условията, комфортът и обслужването между частната и държавна болница, в която се настанява болният, ще открием съществени разлики. Разбира се, че има болници с публичен ресурс, които са еталон за здравеопазване и се усеща по наплива на пациенти.

- Тук изпреварихте следващия ми въпрос. Как да тълкуват гражданите изказването на управителя на НЗОК Дечо Дечев в национален ефир по повод финансирането на частните болници, след което последва негативен отговор?

- Изказването на Дечо Дечев е дискриминационно. Посочвам цифри. Има лечебни заведения за болнична помощ, от които около 131 са частни. Като леглова база са около 15-20% частни, останалите са в държавни, общински, санаториуми и т.н. Например в една Словения процентът на тази леглова база стига 40%, във Франция също има покриване на тази база от публичния ресурс, а в Холандия всички болници са частни. Холандия е еталон за модерно здравеопазване като леглова база, оборудване и ниво на качествено здравеопазване, както и ниво на заплащане. Например за гастроентеролог с определени нива и компетенции заплащането е от порядъка на 15 000 евро. В техните договори има една любопитна клауза, че освен в болничното заведение на друго място нямаш право да работиш. Сега да се върнем в България, която също е членка на ЕС. Тук има лекари, които работят на по три, четири места. А в Холандия са достатъчно обезпечени от публичния ресурс в дадена частна болница, че не им се налага да ходят на второ, трето или четвърто място.

Системата в Здравната каса е така наречената система „Бисмарк“ по подобие на германската. Тя предвижда да има не една НЗОК, а няколко. В Германия има около 100 здравни каси. За демонополизация на здравната каса се говори от десетина години и никой нищо не прави до момента, а където има монопол, има изкривяване на ценообразуване, на търсене, на предлагане и т.н.

Следователно от до тук изброеното, на този етап, не може да се говори дали да се дава или не от публичния ресурс на частните болници. Казано е вече за равнопоставеност.

Второ: В Сливен при толкова болници имаме само едно отделение по Инвазивна кардиология, а то е базирано в частна болница. С пациент с миокарден инфаркт, на който до 30 минути максимум трябва да му се окаже специализирана помощ, а това отделение го няма, какво следва? Лично аз познавам хора, на които им е оказана тази помощ в рамките на 30-те най-важни минути и са живи. А ако имаше закъснение дори с една -две минути? Заклеймяват се частните болници, че едва ли не търсят само леки случаи, но помислете, ако едно лечебно заведение започне да поема само леко болни, на даден етап то няма да има никакви болни, защото самите пациенти ще започнат да го избягват, когато разберат, че не може да им се окаже достатъчно квалифицирана помощ. Да не говорим, че леко болните са в доболнична помощ, а тежко болните се нуждаят от болнична помощ.

Аз мога да коментирам от позицията на практикуващ лекар, който е бил и в държавния, и в частния сектор, така че след толкова години практика мога да си позволя да изказвам мнение. Частните болници са лишени от периодичните финансови инжекции от страна на МЗ, а при държавните, ако натрупат дългове след време задълженията им се опрощават. А в частната болница няма кой да ти опрости едно задължение.

- Какво предлагате, за да се осигури пълна прозрачност на разходите в здравеопазването, знаейки публичната тайна за корупционни практики в системата? Как предлагате да се контролират сделките с публичен ресурс в здравеопазването?

- Веднага отговарям с въпрос: В частна болница корупция може ли да има? Задайте си въпроса защо. Частникът трябва буквално да прехвърли от единия си джоб в другия или сам себе си да източва. Няма как.

Публичният ресурс идва от здравните вноски на една голяма част от населението, която вади от джоба си, но има и процент от гражданите, които не дават за осигуряване и са извън системата. 8% от заплата отива в Здравната каса. Този ресурс се изразходва чрез подписване на Национални рамкови договори или както е тази година с Анекс към договора. В него са разписани дейностите за доболнична, болнична помощ и т.н. Искам да кажа накратко, че всичко е залегнало в документа и е прозрачно кое къде и за какво отива. Трансферите от МЗ към Здравна каса също –за ваксинации, инвитро, онкоболни са видни по документи.

Друг е въпросът, когато говорим за услуги, отговарящи за хигиена или доставка на храна. В частната болница собственикът договаря онова, което му е най-изгодно, за него и съответно за потребителя. Трудно може тук да има корупционен елемент. За публичните болници може да има съмнения, но аз не бих могъл да коментирам, защото лично не съм виждал. Аз все пак вярвам, че има контрол, така че, където има нарушения, има и наказания. Всичко е разписано в Националния рамков договор, но какво може да се подобри? Говори се за електронна здравна карта. Това дава възможност на пациента да следи какво е натрупано по неговата и как се изразходва. Другият възпиращ механизъм за злоупотреби е доплащането. Целта е пациентът да бъде заинтересован от изразходването на ресурса. Това е един от начините за контрол.

Друго, върху което трябва да се помисли е една част от дейностите в болнична помощ да се изтеглят в доболнична. Трябва да има адекватни цени, предвид изразходваните консумативи, остойностяване на медицински и лекарски труд, дезинфекция, амортизация на апаратура. Има дейности в доболнична помощ, чиито цени са неадекватни, ако когато пациентът постъпи за същото в болница, цените са в пъти по-високи. Много се говори, а нищо не се прави в тази насока.

- Как ще коментирате следното. Всеизвестно е, че има общопрактикуващи лекари с големи практики от порядъка на над 2000 пациенти. Възможно ли е в такъв случай за 30 дни от месеца да получиш качествено обслужване, при положение, че лекарите в работното си време трябва да се занимават с обемна документация, отколкото с прегледи?

- В закона за лечебните заведения е разписано, че един личен лекар, в зависимост от броя пациенти, които са записани при него, трябва да има определена практиката по отношение на брой лекари, фелдшери и сестри. Когато практиката е над 2 500 души трябва да има или допълнителен лекар, или фелдшер. Законодателят е помислил за това. Друг е въпросът, доколко се спазва. Контролът е от страна на Здравната каса и РЗИ, но ще споделя едни цифри. През 2000 година бройката на джипитата е била над 5000, а към 2016 година е намаляла с около 500-600. т.е. отчита се намаление, а по-тревожното е, че не навсякъде може да се осигури необходимият брой лекари. Едно е да има нормативно изискване, а друг е въпросът дали може да му се отговори, като например в селата в Родопите. В Ябланово, Котленско, има само един личен лекар с една акушерка и една сестра. Той трябва по норматив да поема една част, а другите да ги връща ли? Какво трябва да направи в този случай лекарят? На хартия нещата изглеждат лесно.

- Д-р Павлов, а като представител все пак на ПП ГЕРБ, не мога да не ви попитам следното. Публична тайна беше за фалшивите ТЕЛК-ови решения. Защо толкова се забави държавата?

- В малките населени места е ясно, че хората се познават, общуват помежду си и добре знаят кой е болен и от какво. Въпросът тук е, кой в случая е виновен, лекарите в ТЕЛК или друг? Затова нека поясним какъв е механизма на вземане на ТЕЛК-ово решение. Пациент с дадено заболяване минава през съответния специалист. Той извършва прегледи, изследвания и на тази база пациентът се изпраща в ТЕЛК. Там му се дава определен час, а от ТЕЛК му дават съответните документи, които се изискват. Изследванията не ги прави ТЕЛК, а специалистът. Лекарят в ТЕЛК не може да направи задълбочен анализ на даден пациент „Х“, защото няма апаратура. Трудно може да се каже дали грешката е в ТЕЛК или в специалиста, който е издал документа, а това, стига да имат желание компетентните органи, по обратен път лесно може да бъде проверено. Така, че ако има нарушения този, който ги е направил, трябва да си понесе и отговорността. Искам да кажа, че контролът и санкциите водят до регулация. За мен това е важно и като данъкоплатец, защото тези пари, вместо да отидат по предназначение за реално нуждаещи се, изтичат някъде другаде, а съответно това засяга и мен като гражданин. Няма никой по-силен от държавата.

- А кой трябва да започне проверки?

- Това е работа на Министерство на здравеопазването.

- Срещаме граждани, които са убедени, че докато има търговския момент, т.е докато в медицината има ЕТ, ЕООД и т.н., няма да има качествено здравеопазване с хуманен характер. Вие как ще коментирате това мнение на хората?

- По закона за лечебни заведения един лекар може да бъде ЕТ, ООД, ЕООД, но може да бъде и свободна професия. Първите три са търговски дружества. Каква е разликата? Единствено в наименованието. А какво значение има дали е свободен или ЕООД и т.н., когато говорим за качество на работа? Качеството на лекаря се определя от желанието му за работа, квалификация и опит. Ако искаш да си добър лекар, етикетът е последното, за което трябва да мислиш. Последното е добавка. Това е, ако искаш да бъдеш добър лекар.

- Какво трябва да направи държавата, а и обществото, че да върнем младите специалисти, които са зад граница по родните им места? Как да задържим тези, които сега завършват?

- Започвам със статистиката. През 2006 година в България имаме около 34 000 лекари, а през 2016 г около 29 500. Това намаление го отчитам на починали плюс заминали зад граница. По данни на БЛС около 2 600 са заминали извън България да практикуват в чужбина. Много е ниско заплащането. Аз визирах една Холандия и съответното трудово възнаграждение, но не споменах как поемат квалификациите и участието е научни конгреси. Ако в България се постигне средностатистическо заплащане съизмеримо със Източна Европа поне, това би била едната спирачка за изтичане на кадрите ни. Второто, което последните години спира младите надежди в медицината да останат тук е отношението на хората към едно от най- натоварените - спешното отделение, негативната медийна политика спрямо лекарското съсловие, защото само който не работи, той не греши. Още повече, че статистиката го доказва. Колкото и да се стараеш да не допуснеш грешка, на 1000 манипулации в една има усложнения. Няма лекар, който да не иска най-доброто за пациента си. Лекарят се превърна в лесен обект на посегателство на пациенти. Колко посегателства върху лекари имаше в Спешните? Това също допринася до решението да си хване докторът куфара и да замине и се установи в страна, където трудът му ще се заплаща много по-добре, а отношението на пациентите ще бъде поне уважително, някъде, където тази професия се цени и т.н. Как да ги спреш тогава тези млади хора, които търсят по-добър живот, поле за реализация и адекватно отношение и заплащане? Друг вариант за спирачка е студентите „Медицина“ -държавна поръчка трябва да поемат ангажимент към данъкоплатците на страната, защото те не са били частни студенти, а около 6-7 000 лева е семестъра на всеки един. Това означава този финансов ресурс на държавата да ги задължи от 3 до 5 години да упражняват професията на територията на България, защото в крайна сметка този финансов ресурс е от нашите данъци за обучението им, така че те имат някакъв ангажимент към обществото.

- Националната здравна карта е предстояща реалност или все още недостижима цел в страната ни?

- Тя е приета от Министерски съвет. Целта е на база население, възрастово разпределение да се направи разчет за даден регион какви са нуждите от лекари, зъболекари, специалисти по здравни грижи или среден медицински персонал, нуждите от болнична и доболнична помощ. Болниците от какви нива на компетентност и леглова база. На тази база се определя примерно в Сливен колко болници, колко доболнична помощ, включително и специалисти и нива на компетентност. Тази карта дава моментната характеристика, защото има миграция, от която следва промяна в населението, също и висока смъртност. Тази карта ще се променя. Тя е по-скоро механична. Тя не отчита например факта „Парите следват пациента“. Какво имам предвид? Пациентът може да е от Сливен, но да има желание да се лекува в София, в Стара Загора и т.н. Не отчита обаче че, голяма част от пациентите в сливенските доболнични и болнични заведения са от Ямбол, Карнобат, община Сунгурларе. Една справка от НЗОК и РЗК ще покаже лекуваните от къде са. Това за мен са недооценените моменти.

- Защо толкова години „висеше“ казусът ТУБ болница в Сливен?

- От 2010 година има решение за ликвидация. Срокът е бил до 2012 г. Сменят се едни ликвидатори, назначават се нови и в крайна сметка всичко е довело доникъде. Твърдеше се, че ликвидаторът не може да извърши, заради липса на финансиране. Отпуснати са пари на ликвидатора и излезе съобщение от МЗ, че до началото на 2019-та година ликвидацията ще е факт.

- На финала няма как да не ви попитаме „За“ или „Против“ ваксините сте, предвид сложната епидемиологична обстановка.

- България е с най- много задължителни ваксини в имунизационния календар в Европа. До 12-я месец на новороденото ваксинации и реваксинации са около 13 манипулации. За мен, лично е страшно натоварване на крехкия организъм. В Япония ги отложиха с времето, докато поне малко организмът укрепне. В държави като Франция, Белгия, Италия от Западна Европа е препоръчително, а не задължително. Всъщност, страните със задължителна ваксинация са от бившия Източен блок, т.е. бившия соцлагер. И все пак статистиката сочи, според Световната здравна организация от 74-та г., че едра шарка няма. Единствено се поддържа в лабораторни условия вирусът на едрата шарка. Забелязваме, обаче че почти всяка година има някаква епидемия от морбили в даден район на страната. Това е следствие от недостатъчния обхват от ваксинирането. Искам да кажа, че да има резултат от едно ваксиниране, трябва да има обхват от поне 96% от населението, за да се избегне епидемия. Най-важното, на което акцентирам е, че подобни заболявания водят след себе си усложнения, които са много сериозни. Има усложнения и при ваксиниране, но казват че това било по- малкото зло. Но аз си мисля като човек, че на този, на когото му се случи, е зло за цял живот. Не можем да дадем еднозначна препоръка. Няма как да гадаем, но отговорът тук е задължително ваксиниране, защото не можеш да пуснеш детето си на ясла, градина, ако липсват съответните ваксинации в имунизационния календар. И все пак тези ваксинации предпазват от епидемии, защото нека не подценяваме, какво може да причини една заушка или морбили, и подобни.

30.01. 2019г.

Александра Иванова