Рубрика "Дарителството в града на 100-те войводи - в миналото и настоящето"

Благодетелят на IV ОУ „Димитър Петров“ Сливен

d0b7d0b0d0b2d0b5d189d0b0d0bdd0b8d0b5.jpg

През 2022 г. се навършват 80 години от създаването на IV-то основно училище. Затова в днешната ни статия ще ви разкажем за неговия благодетел и патрон Димитър Петров.

Неслучайно му отреждат специално място в Енциклопедия, том I, Дарителски фондове и фондации в България 1878-1951. За него пише Борис Симитчиев в книгата „Имена които да помним“, в която авторът подробно описва портрети на 70 видни сливенци. В „Регионален седмичник за образование и култура 6+“ от 12 май 1995 година, 32 бр. е отделено каре с неговия лик и кратък текст за благодетелството му със завещание, в което пише „Завещавам на Сливенската градска Община един и половина милиона лева, с която сума да се построи основно училище на общинско място и което училище да носи моето име“( сега IV основно училище).

Димитър Петров е благодетел, дарител, родолюбец, опълченец, чиновник,търговец, общински съветник, роден в град Сливен (ок. 1854-7 дек.1939 г.), от бунтовния Асеновски род. Кръстен е на Хаджи Димитър, който е бил негов кръстник. От най-ранна възраст таи в душата си генетично заложената омраза против турчина тиранин, пише в Борис Симитчиев.

Кумир му е обезсмъртилият се на Бузлуджа хайдутин и встъпил в шестнайсетата си година, тръгва подирите му.

През Балкана и Дунава Димитър се озовава във Влашко. Чиракува в канторите на богати сливенски търговци, помага в печатницата на Любен Каравелов. Успява да се впише в хъшовските среди, слуша огнените революционни слова на Стамболов, който става втори негов кумир. Прави опит да се включи в преминаващите през Дунава в България чети на Филип Тотю и Панайот Хитов, но не е приет, тъй като е малък и поради липса на физически качества .При обявяването на Освободителната война той е един от първите, които се записват доброволци. Зачислен е в Главната квартира като куриер и преводач. За проявена смелост при изпълнение на възложените му задачи е удостоен с кръст за храброст.

След Освобождението Димитър Петров се установява в град София и постъпва на работа като експедитор в пощата. По нареждане на Стамболов е назначен за началник на затвора „Черната джамия“. Отвратен от порядките там, опитва на няколко пъти да уведоми самия Стамболов най-вече за издевателствата върху брата на неговия покровител и работодател във Влашко Любен Каравелов-Петко, но не му е обърнато внимание. Безкомпромисен фанатик на справедливостта, той остава с покосена вяра и помръкнали илюзии за бленувания свят на свободата. Разрушен е за него и митът Стамболов. Той напуска и се връща в пощенското ведомство.

Оженва се за унгарка, която получава голямо наследство от починалата си богата сестра в Америка. Полученото Димитър Петров успява да увеличи чрез търговия с недвижими имоти. Останал сам след смъртта на съпругата си, без преки наследници, болен, у него се ражда идеята да остави богатството си на родния си град, на съратниците си опълченци, на онеправданите от природата- слепи и глухи, на църквата и на роднини.

В дома си на ул.“Граф Игнатиев“№ 38 в град София пред нотариус прави следните завещателни разпореждания, вписани в нотариално завещание № 260,регистър № 1962, нотариално дело № 109/1939 г.:“ Днес, 5 декември 1939 г., подписаният Димитър Петров Димитров на 85 години, роден в град Сливен, завещавам: на сливенската градска община-1500 000 лв. за постройка на едно училище, което да носи моето име;на църквата „Свети Седмочисленици“/“Черната джамия“-б.а./- 100 000 лева; на църквата „Преображение Господне“- 100 000 лв.; на дома на глухонемите- 50 000 лв.; на дружеството на слепите- 50 000 лева; трите дюкяна- кръчма, фурна и млекарница, в продължение на 8 години да не се търси наем от наемателите, след което да се продадат и от получените суми да се образува фонд „Димитър.П.Димитров“ при Министерството на народната просвета за подпомагане на ученолюбиви българчета за усъвършенстване на образованието им; на сестрите ми Иванка и Евгеница и на наследниците на починалите ми сестри Неда и Рада по 300 000 лв. Завещателната ми воля да се изпълни без изменение…“

Два дена след изповядване на завещанието Димитър Петров затваря завинаги очи.

Този дарителски акт, пише Симитчиев, е едно послание, необходима потребност от катарзис, успокоение и утеха за видяното и преживяното от развилнелите се политически страсти след Освобождението на самотния, търсещ обществена опора честен и скромен родолюбец. В изпълнение на волята на завещателя Сливенският градски съвет през 1942 г. построява училището IV прогимназия "Димитър Петров".

През годините името на училището е сменяно на Димитър Благоев, сградата е използвана за болница и редица други цели, което е в нарушение със завещанието на благодетеля. Важното е, че днес сградата е училището, което носи неговото име - на Димитър Петров.

Отстрани на главния вход на училището всеки ден от барелефа с неговия лик Димитър Петров посреща и изпраща учениците на IV основно училище в град Сливен. Барелефът е дело на склуптора Николай Султанов и официалното му откриване е на 24 май 1995 г. В  сградата на учебното заведение, образът му радва от един портрет децата. Тъй като няма запазена снимка на родолюбивия българин, а само блед отпечатък във в. „Изтокъ“ от 1935 г., сливенският художник Митко Бакалов, въз основа на този отпечатък, прави графична рисунка, която се намира в училището.

В ОУ "Димитър Петров" се обучават 460 ученици от първи до седми клас. За обучението и образованието им се грижат 41 педагогически специалисти, в това число и ръководството на училището. Девет човека администрация и обслужващ персонал подпомагат дейността на учителите и се грижат за цялостната визия и чистота в училище. 

ОУ "Димитър Петров" е иновативно училище от учебната 2017/2018 година с проектно-базирано обучение и JUMP Math (система за изучаване на математика по един забавен и по-достъпен начин за децата) в начален етап, като от учебната 2021/2022 година доразви и надгради иновацията и в прогимназиален етап.

Учениците участват в много състезания - училищни, общински, международни и олимпиади, като заслужено печелят грамоти и награди.

Съвременните факти доказват, че делото на Димитър Петров не е било напразно и никога няма да бъде забравено. 

 

Осъществяването на проекта за дарителите на Сливен е благодарение на съдействието на редица културни институции, сред които Народно Читалище „ЗОРА“ и директор на ОУ „Димитър Петров“ Сливен – Маргарита Иванова.

Източници на информация, предоставени ни от Библиотека „ЗОРА“-„Имена които да помним. Портрети на 70 видни сливенци“-автор Борис Д. Симитчиев, Регионален седмичник за образование и култура 6+ от дата 12 май 1995 г.,32 бр.

Източници и снимки, предоставени от директорката Маргарита Иванова на ОУ „Димитър Петров“- Енциклопедия, том I, Дарителски фондове и фондации в България 1878-1951 и архивни материали на училището.

 

По публикацията работи Александра Иванова

 

Рубриката „Дарителството в града на 100-те войводи – в миналото и настоящето“ е част от проекта „Дарителството в Сливенския край – Заедно по Пътеките към Доброто“ на ОДФ – Сливен. Подкрепата за Фондация „Обществен дарителски фонд Сливен“ е осигурена по програма „Развитие на дарителството на местно ниво“ от Сдружение „Платформа АГОРА” и Фондация „Америка за България”. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на ОДФ – Сливен и не отразяват непременно вижданията на Фондация „Америка за България” или нейните партньори.

Начална снимка-Димитър Петров

Снимка 2: ОУ „Димитър Петров“ Сливен

Снимка 3: Графика на Димитър Петров

Снимка 4: Ученици от ОУ „Димитър Петров“

Снимка 5: Димитър Петров- IV основно училище в град Сливен.