ЗАЩО И КАК ПРАВИТЕЛСТВОТО НА АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ ПРОДАВАШЕ ИНТЕРЕСИТЕ НА МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРИ?

Веднага след Първата световна война под натиска на Съюзническата контролна комисия в България затворите и полицейските участъци са претъпкани с най-видните ни политически мъже, обвинени като военнопрестъпници и виновници за националните катастрофи. (Това ще се повтори и след края на Втората световна война.) Истинските виновници, начело с цар Фердинанд и д-р Васил Радославов бягат в Германия, за да не се завърнат никога и да умрат в емиграция. Провеждат се и редица шумни процеси срещу политическите противници на правителството на БЗНС, като кръгът на виновните непрекъснато се разширява. Разширява се и кръгът на враговете на правителството на Александър Стамболийски, които търсят начин да му се противопоставят с всички средства.

До идването на власт на правителството на БЗНС в отношенията между Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и българските правителства винаги е търсен синхрон и с малки изключения действията са били винаги в една и съща посока, към една и съща цел. Но земеделското правителство има неправилно отношение към разрешаването на националния въпрос и в интерес на добросъседските отношения със Сърбо-хърватско-словенското кралство то започва все по-често да жертвува Македония, докато накрая е пожертва напълно. В тази дейност знамето на предателството на националните интереси се носи от самия Александър Стамболийски и министрите от неговото правителство Александър Димитров, Райко Даскалов, Христо Стоянов, а шпионската дейност на Александър Оббов,  Коста Тодоров, инж. Георги Вълков, д-р Г. М. Димитров и Димитър Мацанкиев в полза на Югославия и Гърция ще бъде доказана и осъдена в шпионските процеси през 30-те и началото на 40-те години на миналия век, и само бягството в емиграция ще ги спаси от въжето, с изключение на Г. Вълков.

Възстановяването на Вътрешната Македонска Революционна Организация (ВМРО) започва веднага след пробива на Добро поле по инициатива на Тодор Александров и неговите съратници. Една от първите и най-важни задачи, която трябва да решават членовете на ЦК – Т. Александров, ген. Александър Протогеров и Петър Чаулев, е снабдяването на ВМРО с оръжие и боеприпаси. За тази цел Т. Александров и ген. Протогеров използват връзките си с българските офицери, като полученото оръжие е изпратено веднага в пограничните пунктове на организацията в Неврокоп, Петрич и Кюстендил. Членовете на ЦК изчакват решенията на Парижката мирна конференция, за да възобновят революционната борба във Вардарска и Егейска Македония. ЦК на ВМРО съдейства и при създаването на революционните организации на тракийските българи, на западнопокрайнските българи и Добруджанската революционна организация, които започват дейността си след Ньойския диктат.

 Във връзка с активната роля, която изиграват за въвличането на България във войните, а и за участието им в тях, Т. Александров и ген. Ал. Протогеров са арестувани малко преди подписването на Ньойския мирен договор (1919 г.) по решение на правителството на БЗНС като виновници за двете национални катастрофи, но с помощта на дейци на организацията успяват да избягат от затвора и преминат в нелегалност. Известно е изказването на Стамболийски от онова време, че ако трябва да ги даваме на сърби и гърци да ги съдят и убият, по-добре е ние да си ги убиеме. От „милоста“ на земеделския водач ги спасява само бягството им от затвора, осъществено от хора на организацията и със съдействието на софийския градоначалник Антон Прудкин.

През 1921 и 1922 г. Александър Димитров и Александър Стамболийски осъществяват важни срещи с министър-председателя на Тройното кралство Никола Пашич, пред когото поемат сериозни ангажименти за разправа с ВМРО и с четничеството, което стряска все още неуверените, но жестоки окупатори на Вардарска Македония, но не само на тези срещи се дължат компромисите на БЗНС по македонския въпрос. (Още на Парижката конференция, именно съдружника на нашите национални предатели Никола Пашич беше заявил, че до десет години във Вардарска Македония няма да остане нито един българин.) Към Министерство на вътрешните работи е привлечен един от най-видните дейци на старата ВМОРО – Гьорче Петров, който става висш български чиновник – ръководител на Комисията за настаняване на бежанците от Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини. В комисията са привлечени и други бивши революционери, сред които е и Павел Христов. С помощта на Гьорче Петров се създават контрачетите, които започват преследването на четите и дейците на ВМРО. (Г. Петров е наказан със смърт от ВМРО, а по отношение на П. Христов Т. Александров заявява, „не трябваше да оставяме Павле да си умре сам!“) БЗНС определено е и със заслуги и за създаването на Македонската федеративна организация в двете и проявления – легалната и революционната, начело на които застават арх. Никола Юруков и д-р Филип Атанасов. Т. н. революционна организация се отдава не само на преследване на четите на ВМРО, но и на грабежи и безчинства над мирното население. Довчерашните революционери, но днескашни ренегати и разбойници обикалят села и паланки и обират след най-жестоки инквизиции планинското население. Тези изроди осакатяват огромен брой мъже и жени, за да изкажат къде крият парите и ценностите си – жените са изнасилвани, рязани са им зърната на гърдите, а мъжете са горени и осакатявани като са им превивани тестикулите. Към всяка контрачета е имало и специален инквизитор „вияч”, който вършел тази мръсна работа. Тези „революционни” действия са вършени с подкрепата на земеделската власт, тъй като към четите е имало и полицейски служители, а не рядко в тяхна услуга са били и някои български военни, хранещи симпатии към земеделската власт. Тъй като четите на ВМРО са предназначени за действия във Вардарска и Егейска Македония, контрачетите преследват революционерите и на тази „чужда” територия в Македония. За да се докарат пред сърбите земеделските управници изработват и специален закон след посещението и разговорите на Ал. Димитров с Пашич. Това е “Законът за престъпните деяния против вътрешния ред, личната и имотна безопасност в чужди държави”, който е публикуван в бр. 141 на „Държавен вестник” на 22 септември 1921 г. Необходимо е да си припомним и една от „бележитите” реформи на правителството на БЗНС – правописната реформа, с която се целяло опростяването на сложния български правопис. Интересно е че един немски кореспондент ще забележи в нея пореден ход за сближаването на българското правителство със сръбското, като чрез това опростяване се цели доближаването на двете азбуки. Може би е случайно съвпадението, но след 9 септември 1944 г. отечественофронтовската власт, в която влизат и министри от бившите кабинети на Стамболийски отново ще наложат тази опростена азбука и то в един такъв момент, когато българските държавници и политици – марионетки за пореден път се канят да вкарат България, като съставна единица в новата Югославска федерация.
През ноември 1922 г. при посещението си в Белград Ал. Стамболийски в интервю за сръбския печат казва дословно следното: „Що се отнася до македонствуващите, те са в по-голяма тежест на нас, отколкото на вас... Ние се борим енергично против тях, но нищо особено не можем да им направим, защото техният щаб е във вашата страна. Само вземете македонците, които са ни дошли до гуша, и направете, ако можете, от тях почтени и мирни граждани." Думи, от които всеки българин трябва да се срамува... Само дни след изявленията на Стамболийски чети на ВМРО, предвождани от войводите Панче Михайлов и Йован Бърльо в първите дни на декември 1922 г. превземат Кюстендил, за да накажат безчинстващите федералисти и да покажат на земеделската власт, че ВМРО няма да се примири с македонската политика на правителството. Оранжеви гвардейци от цялата страна започват да се стичат към столицата, но до сблъсък не се стига, тъй като след демонстрацията четите се изтеглят под най-строг ред зад граница. Федералистите и всякаква друга паплач, която съставляват контрачетите скоро се разбягват, като едни от тях минават в Гърция, а други в Югославия. Тези които бягат в Югославия продължават антибългарската си дейност, след като са назначени на сръбска служба и стават гръбнака на Сдружението за борба срещу българските бандити, т. е. срещу ВМРО. По-късно останалите ненаказани федералисти и контрашайкаджии ще се влеят в създадената през 1925 г. във Виена ВМРО (обединена), за която пряко ще отговаря българския комунистически и коминтерновски деец Георги Димитров, а архивата и всички подписани документи по македонския въпрос на тази организация ще се съхраняват в Съветското посолство в Австрийската столица. Това формирование, характеризиращо се със симпатии както към Съветска Русия, така и към Югославия още в началото на 30-те години ще се попълни с нови членове и съмишленици от сърбоманското крило на отцепилата се от ВМРО група на протогеровистите. Че това не са празни твърдения може да се види и от факта, че федералистките шайкаджии носят на калпаците си петолъчки с кръстосаните сърп и чук, които са им предоставени от кмета на Дупнишката комуна.
Макар и стреснали се от Кюстендилската акция земеделските управляващи скоро след това подписват Нишкото споразумение със Сърбо-хърватско-словенското кралство, което е ново предателство спрямо националните интереси. И с това се опитват да задълбочат твърде неудачния обрат в традиционната българска политика по отношение на Македония. Многократно Т. Александров и Централният комитет на ВМРО отправят предупреждения до Александър Димитров, Райко Даскалов, Александър Стамболийски и другите министри от правителството на БЗНС.
Въпреки несъгласието си с нихилистичната политика на правителството на БЗНС ВМРО се стреми да изглади отношенията си с него и да се върне доверието между тях, за което има редица индикации. Но отношението към ВМРО остава не само враждебно, но и провокативно — преследват се и се избиват без съд и присъда изявени революционни дейци от контрачетите, в които влизат ренегати от македонското движение и които обслужват не само политиката на БЗНС, но и денационализаторската и антибългарска дейност на сръбските и гръцки власти. А след подписването на предателското Нишко споразумение правителството на БЗНС предприема открито крути мерки срещу македонските дейци с цел да угоди на сърбите.
На 7 май 1923 г. се провежда заседание на Министерския съвет. След като се опитва да аргументира дейността на ВМРО като предизвикателство срещу българското правителство, Министерският съвет взема решение да се арестуват в столицата, в Петрички и Кюстендилски окръзи „всички нелегално действуващи лица" и „техните ятаци и идейни вдъхновители и ръководители из горните окръзи, столицата и вътрешността на царството", както и да се разтури Илинденската организация. Че това постановление има ясно изразен репресивен характер, говори нареждането арестуваните да се разпределят в „разни концентрационни лагери в страната" и да чакат там да започне следствието срещу тях, „след като се създаде специален закон за съденето им".
За това колко са сериозни намеренията на правителството на БЗНС, говорят започналите арести по изготвените списъци на дейци на ВМРО и на Илинденската организация от дупнишкия и кюстендилския околийски началници. Земеделската парламентарна група предлага освен наказания за администрацията в Кюстендилско и Петричко, допуснала унижението на разполагащата с парламентарно мнозинство земеделска власт и следните мерки срещу ВМРО и Илинденската организация: „Да се претърси София и се изселят всички подозрителни безработни и нелегални от какъвто произход да са те, както и македонствующи без установено местожителство. Да не се позволява никакъв конгрес на македонствующи в София. Да се арестуват и преследват онези от дружество „Илинден", които се солидаризират във вестника си с действията на нелегалните като укриватели и съучастници. Крайната мярка за излавяне на всички нелегални в новите земи след подготовка на жандармерия, войска и полиция трябва да бъде затваряне на всички пътища в новите земи, спиране на продоволствието, поголовно претърсване на всички населени пунктове там и обезоръжаване."

Противопоставяйки българите от царството срещу тези от легалните и нелегални македонски организации, в „Декларация на българското правителство по държането му спрямо македонците" най-цинично се заявява: „Дават ли си отчет тези заблудени хора за мощта на българския селски народ!" По-нататък в декларацията пише: „България е изправена днес пред един договор за мир, който тя е подписала и е принудена да изпълни, колкото и несправедлив да е той. Този договор потвърди присъединението на Македония, за което се дадоха толкова жертви, към държавата на сърбите, хърватите и словените. Да предяви днес отново страната ни претенции за нея, това значи българското правителство да заплашва целокупността на съседната държава и следователно да иска война и погубването на България... Българското правителство изпълни своя дълг в границите на възможното за защита на нашите сънародници в Македония. То подигна въпроса за правата на малцинствата и защити благотворителните македонски дружества и братства в България. Македонците трябва да отстояват правата си в самата Сърбо-Хървато-Словения и в чужбина; в България те няма кого да убеждават. Българското правителство, за да може да осигури мирния напредък на България и обезпечи нейното бъдаще, желае да подобри своите сношения със съседите си. То е дълбоко убедено, че има и друг начин за разрешение на македонския въпрос от този на авантюрите и войната."
В изявления пред представители на столичния печат министърът на вътрешните работи Христо Стоянов отправя директни заплахи към ръководителите на ВМРО. Той заявява без какъвто и да било свян, „че нелегалните хора от автономистическата организация са плюли върху жизнените интереси на своя народ и под блясъка и опиянението на чуждото злато искат да лочат българска кръв". В изявлението си министърът подчертава, че мерките, които ще вземе правителството на Ал. Стамболийски, са: „край на произволите и на убийствата, предаване на престъпниците за съдене и наказание от законната власт; край на самоволно издаваните присъди и събиране на данъци; край на насилственото подвеждане под клетва и зачитане законната власт и нейните нареждания, както това е в старите предели на царството".

Като резултат на това постановление затворите и създаващите се концлагери се напълват за няколко дни с дейци на легалната и нелегалната македонски организации. Като илюстрация ще цитирам писмото на Арсени Йовков, поет и публицист, главен редактор на вестник „Илинден" и деец на Илинденската организация, който е хвърлен в Русенския окръжен затвор. В писмото, което той изпраща до министър-председателя Александър Стамболийски с копие до министъра на вътрешните работи и до централните вестници, пише следното:
„След като разтурихте легалната Илинденска организация, а оставихте Революционния федеративен комитет, който действа пред очите Ви в София и Пловдив; след като хвърлихте в затвора мен, мирен труженик на перото, без да имате един-единствен факт на конспираторство, а оставихте спокойни в София и Пловдив ония, които събраха насилствено стотици хиляди левове; след като арестувахте десетки кротки граждани, между които даже инвалиди - разсилен на Държавните имоти, а не побутнахте кюстендилските и софийски убийци, чиито имена Ви лично посочихме; след като нарушихте собственото си постановление, като вместо в лагери ни хвърлихте в затвори, за да приравните писателя с апаша - питам: докога ще ни държите тука като доказ за едно флагрантно Ваше нарушение на всякакъв закон? Обаче голата истина е вече известна и нея не ще закрият нито постановления, нито фрази, нито стените на Русенския затвор. Тая истина Ви носи и всичката отговорност."
Правителството на БЗНС, дошло на власт като спасител на България, остава в историята и с антидемократичния акт по създаването на първите концлагери, в които то пращаше не само политическите си противници, но и най-доблестните борци за освобождението на останалите под робство българи, за да угоди на външни сили и на чужди държави.
Това отношение на БЗНС към национал-революционерите ги превръща в противници на правителството на Стамболийски, което е свалено от власт само един месец след приетото постановление... Без да участва официално в Деветоюнския преврат ВМРО подкрепя свалянето на правителството, а нейна чета предвождана от скопския войвода Величко Велянов участва в екзекуцията на Ал. Стамболийски и неговия брат. И както казва народът ни, който нож вади от нож умира.
Предлагаме Ви да прочетете книгата “Правителството на Стамболийски и македонското освободително движение. Според данни на Вътрешната македонска революционна организация. Май 1923 год.”, която е подготвена от ВМРО и с активното участие на Т. Александров през май 1923 г. В нея са разказани, на основата на богата документация и факти тези събития и дейност на правителството на БЗНС. Тя именно е едно от най-сериозните обвинения срещу престъпленията на земеделската власт, обслужваща сръбските интереси и агресивни намерения срещу народа ни и преди всичко срещу българите от Вардарска Македония. Колкото и да е нелицеприятна тази истина тя трябва да се знае от нашите сънародници, тъй като за това, за което се бори Т. Александров и до днес не е изпълнено. Във Вардарска Македония и днес управляват сърбомани и там теглото на тези които се осмелят да кажат, че са българи е неописуемо. Ще излезе вярна онази максима, че „историята учи, че от историята никой не се учи“!

За повече подробности по тази тема може да разгърнете книгата „БЗНС, Александър Стамболийски и ВМРО. Непознатата война“, която издадохме в Библиотека „Сите българи заедно“, като и статията „Убийствата на Александър Стамболийски, Райко Даскалов и Александър Димитров от ВМРО – едно заслужено възмездие“, която ще намерите в едноимения сайт.
Прилагам и факсимилета от оригиналните илюстраци на книгата, макар и с много лошо качество.

Цочо В. Билярски

Повече за любознателните тук

Източник: www.sitebulgarizaedno.com