На 9 септември се навършват 76 години от едно събитие, което остава в българската история като преломен момент между два коренно различни обществени строя, краят на Царство България и началото на Народна Република България. В разгара на Втората световна война, когато Съветската армия преминава в настъпление след битката при Сталинград, и достига до Румъния през август 1944, България все още е съюзник на Нацистка Германия. Под заплаха от военни действия от страна на СССР, България скъсва отношенията си с Третия райх, опитвайки се да запази суверенитета си. Въпреки тези усилия, в нощта срещу 9 септември 1944 г., българското правителство, в което са привлечени няколко демократични партии, е свалено. С помощта на силите на Трети Украински фронт на Червената армия, начело на страната застава правителство на Отечествения фронт, оглавено от Кимон Георгиев. Така България попада в съветската сфера на влияние и поема по пътя на социалистическото развитие. В месеците до края на 1944 г. следва вълна на саморазправа с неудобните без съд и присъда, до сформирането на т.нар. Народен съд. Данните за броя на убитите през този период, според различни източници варират между 15 000 и 40 000 души. Само за четири месеца Народният съд издава 9 550 присъди, от които 2 730 смъртни и 305 доживотни. Сред осъдените като врагове на народа са министри, депутати, генерали, журналисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители. Тези кървави събития имат и своя предистория, когато по силата на Закона за защита държавата в сила от януари 1924 до октомври 1944 г., безследно изчезват в масови гробове именити писатели, журналисти и обществени фигури като Гео Милев и Йосиф Хербст, а поетът Никола Вапцаров е разстрелян.

Историята, свързана с периода около Втората световна война остава болезнена тема за българите, които не могат да забравят разказите на своите близки, живели именно в тези години. От една страна са архивните документи на тоталитарния режим от недалечното минало, от друга –свидетелствата за мрачни репресии и саморазправа с противниците на управляващите преди и след 1944-та.

Допреди тридесет години, датата 9 септември 1944 г. се свързваше с победата над хитлеро-фашизма, премахването на капиталистически строй и изграждането на едно социално справедливо общество. След 10 ноември 1989 г. обаче, когато България отхвърля тоталитарния режим като форма на управление и сменя курса на политическото си развитие, официалната българска позиция определя този ден като „военен преврат“, довел до ликвидирането на демокрацията в страната ни.

Интерпретацията на всички тези събития не е еднозначна и затова следва този период от историята да бъде разглеждан заедно с причинно-следствените връзки, довели до него. А до обективното тълкуване на съвременната история ще бъдем далече, докато в колективната памет на българина тези събития имат различен знак.

Това, с което всички са съгласни е, че случилото се през втората половина на 40-те години от миналия век коренно променя развитието на съвременното българско общество и най-вероятно ще продължи да оказва влияние и в бъдеще.

Източник: БНР