Йордан Йовков е роден на 8 ноем. 1880 г. в Жеравна и умира в Пловдив на 15 окт. 1937 г. – български класик, преминал през много етапи в своето творчество. Разказите му ни пренасят в автентична реалност, която изважда на показ проблемите на войната, на времето, на българското село, проблемите на човека с неговите неволи и надежди за по-добър живот. Йордан Йовков оставя трайни следи в сърцата на читателите – майстор на късия разказ и един от най-превежданите български писатели – негови произведения са включени в антологии на над 37 езика, а книгите му са издадени на над 25 езика. Лично за мен част от най-покоряващите разкази са събрани в сборника „Старопланински легенди”, за написването на които е допринесъл учителят Данаил Константинов, изпращайки легенди, предания и народни песни от Жеравна. Малко са българите, които не са се докосвали до творбите на Йовков, а за тези, които тепърва ще се запознаят с творчеството му споделяме част от любим разказ: „…Дойдоха Петрови заговезни. Мръкна се и над черната тъмнина над селото, като дъжд от падащи звезди, светеха запалените стрели, които децата хвърляха. Изгря месецът и кориите зашумяха тържествено, тежко, като стара песен, която се лее на трапеза. Дойна излезе на двора, погледна месеца, послуша кориите, после мина в градината и спря на онова място, гдето се срещаха със Стефана. Не се чуват стъпки, не иде никой. Тогава тя излезе навън. Целият Боцур се белее, като че е постлан с бели платна. Планината се отпуснала, почива. Само долу горите са тъмни, тъмно е и в дола, където е воденицата на Стефана. Едно прозорче свети там, едно око гледа, окото на Стефана. Очите й се премрежват от сълзи и това око започва да мига, започва да я вика. И тя върви, без да знае какво прави, без да може да се възпре. Какво има, ако отиде да посрещне Стефана? Сега е Заговезни. Сега хората се прощават, прегръщат се и се целуват… Прегръщат се и се целуват. И тя върви напред, не върви, а лети. Спуща се в дола и възлиза нагоре. Прозорчето свети, но воденицата е спряла…” (Из „Кошута” на Йордан Йовков).

Всяко негово произведение е обаятелно, носещо наслада от богатството на родния език, от красотата на природата, която оживява под перото на Йовков. Изключително много негови съвременници си спомнят и споделят за срещите си с него. Един от тях е Константин Константинов, който пише с уважение и топлота: „Той беше мъчен човек, в най-хубавия смисъл на тая дума. Между него и другите почти винаги се чувствуваше разстояние; но в сдържания и студен облик нямаше и сянка от евтиното високомерие на парвеню, а само дълбоко съзнание за значителността на делото, което вършеше и което бе негова съдба. Ала коравата и бодлива обвивка мигновено се стопяваше, когато хората, сред които се намираше и нещата, за които говореше му биваха близки. Една атмосфера на благородство и доблест, на рицарство – без страх и укор – обкръжаваше личността му – и тая мъжествена духовност е характерна също той и за цялото негово творчество…” (ДА – Сливен, ф.407К, оп. 3, а.е. 14, л.7). Други спомени могат да се прочетат в книгата „Йовковите архиви разказват. Документи и спомени”, съвместно издание на Държавна агенция „Архиви”, Дом-паметник „Йордан Йовков” и Регионален исторически музей – Добрич, в което са публикувани част от кореспонденцията и лични документи на Йовков, интервюта и спомени за живота му.

В процеса на издирване на данни за Йовков прави впечатление, че документалното му наследство не се пази на едно място, а е разпръснато, което прави трудоемко събирането и обработването на цялата информация, свързана с личния и творчески път. Голяма част от предадените от роднини, близки и приятели на писателя документи се съхраняват в Централен държавен архив – София, Научен архив при Българската академия на науките – София, Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” – София, Български исторически архив, Дирекция „Държавен военноисторически архив” – Велико Търново, Отдел „Държавен архив” – Варна, Регионален исторически музей – Добрич, Дом-паметник „Йордан Йовков”, Мемориална музейна сбирка , посветена на Йордан Йовков в с. Красен, Добричко ( Из „Йордан Йовков. 1880-1937. Летопис на неговия живот и творчество". Т. 1. Изд. Фабер, 2012 г, с. 366 – 372). Но колкото и да е разпокъсана информацията, за изследователя пропътуваните километри не са нищо, щом ще може да види и разлисти богатството, съхранявано в културните институции.

Радина Йорданова, Държавен архив – Сливен