Независимостта на България е провъзгласена с Манифест към българския народ на 22.09.1908г в църквата „Св. Четиридесет мъченици” в град Търново. Независимото българско царство е признато от Великите сили през април 1909г.

Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя. След постигане на Съединението на Източна Румелия с Княжество България българският политически и културен елит започва нелеката борба за постигане и обявяване на независимост.

През септември 1908 г. в Истанбул младотурците извършват преврат, вследствие на което избухва стачка по жп линията Одрин-Белово. В нощта на 22 септември на яхтата „Хан Крум” край Русе министър-председателят Александър Малинов посреща княз Фердинад. Оттам целият политически кабинет поема към Търново, като царският влак спира за почивка на гара „Две могили”. Именно там Александър Малинов написва манифест, под който се разписват княз Фердинанд и всички министри.

След провъзгласяване на Независимостта, започват поредица от заплахи с война от страна на Османската империя, на които България отвръща с мобилизация и декларирана готовност за мирно уреждане на конфликта. С помощта на Русия е постигнато споразумение и през 1909г биват подписани Руско-турски, Българо-турски и Руско-български протоколи. Според Протоколите, съответно, Русия опрощава военните задължения на Турция от войната през 1877-1878г; Турция се отказва от всички финансови претенции към България; България се задължава да изплати на Русия в срок от 75 години 82 000 000 франка. През същия месец империята признава независимостта на България, последвана и от Великите сили.

 България става царство, а княз Фердинанд приема, съответно, титлата „цар”. С провъзгласяването на независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите държави. Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония.