Днес е един от най-големите християнски празници, който отбелязваме един ден след Лазаровден-Цветница. 

Цветница се празнува в православната, католическата и протестантската църква винаги в неделя, една седмица преди Великден. Позната е още като „Връбница“, „Цветна Неделя“, „Вая“ и „Палмова неделя“ и носи огромна символика за българите.

В миналото за всеки голям празник се отбелязвал с редица интересни традиции и обичаи, част от които са запазени и до днес.  

Цветница или "Връбница" е християнски празник, свързан с библейската история за влизането на Исус Христос в Йерусалим по време на еврейската Пасха, няколко дни след възкресението на Лазар. На този ден, Божият Син бива посрещнат в града с палмови клонки и цветя, подхвърляни от вярващите.

"...Това тържествено влизане било необичайно. Спасителят, съпроводен от Своите ученици и от множество народ и незлобиви деца, се приближавал към Йерусалим не на кон, а възседнал малко осле. Мнозина режели зелени палмови клонки и ги държали в ръце, други ги постилали под нозете на Спасителя и възклицавали: „Осанна! Благословен е идещият в името Господне, царят Израилев!“ (Вижте в Лука 19:38).

На Вая или Цветница или Връбница в църквите се отслужва молитва, с която се благославят върбовите клонки. Тези клончета се раздават на всички вярващи, които задължително ги носят вкъщи и ги закичат на входа на дома си, под формата на букетче или венец. Други ги увиват около главичката на детето си с надеждата то да бъде закриляно, здраво и благословено. Имен ден празнуват всички, които носят имена на цветя, храсти или дървета.

Върбовите клонки носят здраве и предпазват от зли сили. Те символизират палмовите клончета, с които са посрещнали Исус Христос при пристигането му в Йерусалим.

Цветница е един от най-пъстрите, красиви и големи празници в българския религиозен календар. Макар и значително по-малко, в редица села и малки градове в България, все още се организират лазарски групи, които вземат участие в обичаите за Цветница.

В съвременния свят, почитането на традиции като Кумичене е ключово за запазването на богатството и красотата на родния фолклор.