Жан Виденов основава партия

Снимка: Архиви
11.05.2021 / 08:59

Жан Виденов се завръща в политиката със своя партия – „Лява алтернатива“. Тя ще участва в предсрочния вот през юли в коалиция с други партии.

 

Кой е Жан Виденов?

 

Жан Виденов - Жан Василев Виденов е български политик, министър-председател на България през 1995 – 1997 г. и председател на Българската социалистическа партия от декември 1991 до декември 1996 г.

Подава оставка от заеманите постове след масови протести заради хиперинфлация в страната. Кризата оттогава е наречена на него „Виденова зима“.

Понастоящем е преподавател в пловдивското Европейско висше училище по икономика и мениджмънт и идеолог на младежката радикална комунистическа организация „Че Гевара“.

1. Биография - Ранен живот - Жан Виденов е роден в Пловдив на 22 март 1959 г. Завършва Пловдивската английска гимназия, а през 1985 г. – специалността „Международни икономически отношения“ в Московския държавен институт по международни отношения с арабски език (като първи чужд език). Като студент е приет за член на Българската комунистическа партия (1983). Избиран е по време на следването си във вузовския комитет и в градския комитет на ДКМС. В своя V курс е капитан на отбора на института по бридж, който печели първенството на град Москва.

От 1985 г., след дипломирането си, Виденов работи в Пловдив – в предприятието „Биотехника“ и по-късно в БССП „Автоелектроника“ (1989 – 1990).

2. Политическа кариера - От 1986 г. работи в апарата на Димитровския комунистически младежки съюз.

В началото на 1990 г. е избран за член на Висшия партиен съвет на БСП, а през ноември същата година – за член на неговото Председателство. През 1991 г. на конгрес е избран за председател на БСП с подкрепата на неговия предшественик Александър Лилов.

3. Министър-председател - След победата на БСП на парламентарните избори през 1994 г. Жан Виденов оглавява нейното правителство. Според представители на лявото крило на БСП това довежда до победата на БСП в местните избори през 1995 година. Според изследване на Института за пазарна икономика некомпетентната финансова политика на този кабинет довежда страната до тежка икономическа криза. Привърженици на Виденов обясняват фалита на банките с тяхното източване по време на правителството на Любен Беров и на некомпетентната политика на БНБ по отношение на лева. По времето на управлението на Жан Виденов изтича отсрочката за отлагане на погасяването на лихви по външния дълг, сключена от правителството на Филип Димитров. Виденов не успява да договори нова отсрочка, като същевременно България е неспособна да продължи плащанията по дълга, което води спад в кредитния рейтинг на страната и до начало на финансова дестабилизация.

4. Хиперинфлация и оставка - През есента и зимата на 1996/1997 г. страната е в състояние на хиперинфлация. Средната работна заплата главоломно пада (по-късно, през февруари 1997 г., достига 5 – 6 щатски долара), което поражда недоволство и масови протести в големите градове. На 4 ноември 1996 г. 19 членове от ръководството на БСП отправят открито писмо с искане за оставка на Жан Виденов като министър-председател.

На 21 декември 1996 г. на проведения извънреден 42-ри конгрес на БСП Виденов обявява, че подава оставката си като министър-председател на България и като председател на БСП. За председател на партията е избран Георги Първанов. Оставката на правителството е гласувана на 28 декември същата година на извънредно заседание на 37-то народно събрание. Опитите на БСП да състави нов кабинет срещат масови граждански протести, организирани от СДС.

След отстраняването му от ръководството на БСП Жан Виденов се оттегля от активната политическа дейност. През 2000 г. престава да бъде член на ВС на БСП и председател на БСП в Пловдив.

5. По-късна политическа дейност - Виденов дълго време бива приеман за „наивника“ в собственото си правителство, излъган от своите БСП приятели, но все пак до 2009 г. той остава в партията. През 2009 г. обявява, че е напуснал БСП поради несъгласието си с политиката на нейното ръководство и на правителството на Сергей Станишев. По същото време става известно, че под негово влияние в Пловдив се развива комунистическата младежка радикална организация „Че Гевара“, която взима дейно участие в протестите от февруари 2013 г.

6. Научна дейност - Преподава в частното висше училище „Европейски колеж по икономика и управление“ в Пловдив.

Владее английски, френски, руски и арабски език.

7. Сътрудник на ДС - От 1988 до 1990 година е секретен сътрудник на Държавна сигурност (към Окръжно управление на МВР) с агентурно име „Дунав“, в качеството си на съдържател на явочна квартира.

8. Семейство - Жан Виденов е женен за Каталина Виденова, имат син Васил Виденов.

9. Председател на БСП (декември 1991 – 22 декември 1996)

10. Министър-председател на България (25 януари 1995 – 12 февруари 1997)

11. Правителство на Жан Виденов - Правителството на Жан Виденов е осемдесет и петото правителство на Република България, назначено с Решение на 37-то Народното събрание от 25 януари 1995 г. Управлява страната до 12 февруари 1997 г., след което е наследено от правителството Стефан Софиянски.

12. Предистория - В политическото пространство непосредствено преди изборите се оформят няколко политически блока. Демократичната левица (БСП, БЗНС „Александър Стамболийски“ и ПК „Екогласност“) печели 43,5% от подадените гласове (125 мандата) срещу 24,23% (69 мандата) за СДС. За Народен съюз (БЗНС-Народен съюз и Демократическата партия) остават 13 мандата. Останалите коалиции (Демократична алтернатива за републиката и Патриотичен съюз) не успяват да прескочат 4-процентовата бариера.

13. Политика - Правителството на практика спира реформите за преход към пазарна икономика и вместо това се ориентира към провеждане на „социално-ориентирана“ икономическа политика.

Неговата политика е опит за повторно въвеждане и модифицирана форма на централно планиране, с цел съживяване на държавните предприятия. Делът на контролираните от правителството цени нараства от 18,9% през 1994 до 49% през 1995 г. и до 52,4% през 1996 г., като последицата от този административен контрол е изкривяване на съотношението между търсенето и предлагането. Освен това комбинацията от контролирани цени на произведената продукция и световни цени на влаганите ресурси води до влошаване на финансовото състояние на онези държавни предприятия, чийто производствен процес се основава на внос на ресурси – те стават губещи. Но правителството не само не спира прякото им субсидиране, а оказва силен натиск върху държавните банки да ги кредитират. И не само това, министър Климент Вучев издава заповед предприятията да не плащат задълженията си към банките.

Банковата система играе важна социална роля, тъй като високите лихви дават възможност на много хора да печелят от вложенията си. Играта с лихвите обяснява и популярността на финансовите пирамиди, чието рухване е прелюдия на последвалите събития. Липсата на контрол върху търговските банки им позволява да отпускат необезпечени заеми, които длъжниците не могат (или не желаят) да върнат. Банките разчитат на рефинансиране от централната банка, но когато не го получат – фалират, а длъжниците им се превръщат в „кредитни милионери“. Резултатът е крах на доверието в банковата система (банкова криза) в началото на 1996 г., инфлация и хиперинфлация (акумулираната инфлация за 1997 г. е 310%, за първите четири месеца на 1997 г. достига до 438%).

Правителството е принудено да преразгледа програмата си и да вземе решение за закриване или приватизиране на губещите предприятия. Избухват обаче големи спорове около списъка на предприятията за ликвидация и процесът спира. Успешна е само сделката за приватизация на комбината за калцинирана сода в Девня.

Правителството успява да проведе масова приватизация, при която срещу специални бонове всеки българин може да получи дял от държавните предприятия. Тя обаче има малък ефект, тъй като самите приватизирани предприятия нямат достатъчно средства за модернизация, за да станат печеливши, и боновете се съсредоточават в приватизационните фондове, които ги изкупуват.

През 1996 г. се наблюдава и негативният феномен на „източване“ на държавни предприятия от икономически групировки, застанали на входа и на изхода им (загубите се покриват от държавата, а печалбите отиват за групировката). Правителството предлага и закон за работническо-мениджърски дружества (РМД), но не успява да го приложи. Това прави правителството на ОДС, начело с Иван Костов.

През пролетта на 1996 г. избухва и „зърнена криза“. Износът на зърно е либерализиран, но се оказва, че е изнесено повече от допустимото зърно. Хлябът започва да не достига, а правителството не се решава да използва пазарните механизми за преодоляване на кризата, тъй като това би повишило цената на хляба. Тези кризи водят в крайна сметка до икономически колапс. Зимата в края на 1996 г. е наречена „Виденова зима“ поради рязкото намаляване на хранителните продукти, повишаването на инфлацията (превърнала се в хиперинфлация в началото на 1997 г.) и фалита на множеството банки.

 

 

Свързани новини

Тържествено връчиха на голямата ни спортистка Станка Златева званието "Почетен гражданин на Ямбол"
21.06.2021 / 18:06

"Днес, на празничната си сесия, Общинският съвет на Ямбол тържествено връчи на голямата ни спортистка Станка Златева званието "Почетен гражданин на Ямбол"....

..................................................
21.06.2021 / 17:30

От 22 юни се разрешават свижданията при пациенти с болничен престой над 5 дни, по преценка на лекуващия лекар относно здравословното състояние на пациента и риска...

На 28 и 29 юни в Котел ще се извършат безплатни очни прегледи от от д-р Десислава Узунова и мобилен екип
21.06.2021 / 09:36

От 11:00 ч. до 16:00 ч. на 28 и 29 юни /понеделник и вторник/ в град Котел ще се извършат безплатни очни прегледи. Те ще се състоят в Залата на Общински съвет- Котел. Всички...

 

Copyright © 2008-2021 Наблюдател | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев