Сливен беше домакин на онлайн форум, посветен на Плана за възстановяване на Европа

Форум
28.04.2021 / 14:22

Най-важните акценти от срещата

 

На 21 април в Сливен се проведе онлайн форум на тема „Планът за възстановяване на Европа от кризата – европейски, национални и местни измерения“. Организатори и домакини на форума бяха Европейски информационен център „Европа Директно“ – Сливен и Община Сливен.

Целта на събитието беше да запознае възможно най-голям кръг от заинтересовани страни от Югоизточна България с Плана за възстановяване от кризата и пандемията с коронавируса, както и с неговите национални и местни (регионални) измерения, конкретните ползи за гражданите, бизнеса и общините региона.

„Днешният ден и месец са много важни за България. Предстои да бъде разгледан и приет Националният ни план за възстановяване и устойчивост, който да бъде внесен в Европейската комисия и да бъде сключено Споразумение за партньорство“ – заяви при откриването на форума кметът на Община Сливен Стефан Радев - „Планът за възстановяване на Европа е основата, върху която всички страни-членки изготвят своите национални планове за възстановяване и устойчивост. За България това касае подготовката и изготвянето на националните оперативни, териториални планове за справедлив преход, интегрирани териториални стратегии за развитие, планове за интегрирано развитие на общините (ПИРО), както и концепции за интегрирани териториални инвестиции“. Той заяви, че Община Сливен е отворена за диалог и партньорство с други общини за реализиране на местни, регионални и национални проекти през новия програмен период.

„Този форум е много навременен предвид събитията, в които се намираме в настоящия момент и Планът е много важен за нас като организации и като държава. Този план е нашето бъдеще за следващите 10 години. Днес са и дебатите в националния парламент относно този план. Надяваме се все пак да бъде приет и навреме внесен в Европейската комисия.“ – това заяви инж. Стоян Марков – заместник кмет на Община Сливен и водещ на събитието, който е създател и дългогодишен координатор на Европейския информационен център в Сливен, който тази седмица навършва 16 години от създаването си.

Асим Адемов – член на Европейския парламент от групата на ЕНП/ГЕРБ, член на Комисията по земеделие и Комисията по култура и образование в ЕП, поздрави всички участници и приветства организаторите за тази инициатива да информират гражданите от първо лице по тази изключително важна и актуална тема.

„Преди години никой от нас не можеше да предвиди мащабите на кризата, нито ефектът й върху всеки един аспект от живота ни, както и върху всеки сектор на икономиката. COVID-19 ни изправи пред такова по размерите си предизвикателство, което изисква солидарност и съвместни усилия, защото нито една държава сама по себе си не може да се справи поотделно. И именно тук е ролята на Европейския съюз, който в отговор на кризата предложи най-амбициозната си бюджетна рамка в своята история. В размер на 1,8 трилиона евро Европейският план за възстановяване е насочен именно към преодоляване на кризата, причинена от COVID и към инвестиране в бъдещето. И когато говорим за Плана за възстановяване трябва да си дадем сметка за глобалния контекст, в който се правят реформите. Това е борбата с климатичните промени, пандемията от COVID -19, технологичното изоставане на Европа спрямо САЩ и Китай. И всичко това подтикна Европейският съюз да излезе с нова стратегия за растеж и заетост, която да залага на нов тип инвестиции в иновации, в зелен преход и в дигитализация. Какво означава това за България? По Плана за възстановяване България ще има достъп до общо 29 милиарда евро през новия програмен период по линия на европейските фондове. Тук влизат, разбира се, средствата по традиционните политики на ЕС като кохезионната и общата селскостопанска политика, но също така и средствата по линия на Механизма за възстановяване в размер на 12 милиарда евро, до които България ще има достъп след одобрение на Националния план за възстановяване и устойчивост, който придоби публичност през последните дни. За първи път в историята на членството ни в Европейския съюз България ще разполага с такъв огромен ресурс за инвестиране в модерна, устойчива и зелена икономика, която реално да допринесе за по-висок стандарт на българите и да подобри реализацията на младите хора.“ – заяви г-н Адемов.

Г-н Адемов посочи двете теми, които той следи отблизо в Европейския парламент, а именно образованието и земеделието. По отношение на инвестициите в образованието през новия програмен период те ще бъдат насочени именно към модернизирането на образователната среда с широк достъп до нови технологии, както и в изграждане на уменията на бъдещето, за да могат младите хора да се адаптират към постоянно променящите се изисквания на пазара на труда. В това отношение обучението в природни и инженерни науки, изкуствен интелект, роботика, информационни технологии ще бъдат водещи.

В сферата на земеделието реформата на Общата селскостопанска политика играе важна роля за подкрепа на зеления и цифров преход - 40% от бюджета на новата обща селскостопанска политика ще бъде насочен към мерки, свързани с околната среда и климата, в това число намаляване на употребата на пестициди, химически торове и антимикробни средства, преход към биологично производство и др. Иновациите и дигитализацията са също силно застъпени в новата Обща селскостопанска политика с възможности за инвестиции в прецизно земеделие, block-chain технологии, съветнически услуги, трансфер на знания между наука, практика и др. В допълнение, към 7-те милиарда евро за България по новата ОСП от 2023 г. българските фермери ще разполагат с 880 милиона евро през 2021 – 2022 г. в така наречения преходен период, от които 200 млн.евро са по линия на инструмента „Следващо поколение ЕС“ (Next Generation EU). Това са средства, които ще се изразходват по настоящите правила на Програмата за развитие на селските райони за преодоляване на последиците от КОВИД на ниво стопанства, както и за подготовка на зеления и цифров преход. Наред с това, Националният план за възстановяване и устойчивост предвижда и публични инвестиции от половин млрд.евро за подобряване на хидромелиоративната мрежа и за изграждане на цялостна електронна информационна система в земеделието.

Г-н Адемов обърна внимание на две важни неща, които трябва да се имат предвид, за да не допуснем грешки, за което впоследствие можем да съжаляваме. Първото много важно нещо е, че нямаме много време за губене и това трябва да бъде добре разбрано от бъдещото правителство, защото благодарение на работата на цялата българска администрация под ръководството на вицепремиера Томислав Дончев, България разполага със завършен проект на Национален план за възстановяване и устойчивост заедно със 100 проектни предложения за инвестиционни мерки по всички стратегически насоки на плана. Той заяви, че се надява новите управляващи да стъпят на този опит в името на националния интерес и да спазят сроковете за съгласуване на плана с Европейската комисия. Защото ако се започне поредното пренаписване на плана, рискуваме да загубим цялата инвестиция, тъй като сроковете са кратки. Реално 2/3 от средствата трябва да се вкарат в изпълнение през тази и следващата година, а останалите до 2023 г. Всички проекти трябва да бъдат разплатени до 2026 г.

И второто важно нещо е, че трябва да останем обединени по националните приоритети и да не допуснем важни политически разногласия да саботират възможността за реформи в името на по-доброто бъдеще на нас и на нашите деца. „Сега в този тежък момент се нуждаем повече от всякога от политическа стабилност и предвидимост, за да проведем нужните реформи. Надявам се разумът да надделее над популизма и да не се допуска да се блокира свършеното досега“ – заяви в заключение евродепутатът.

Цветан Кюланов – и.д. ръководител на Представителството на Европейската комисия в България също смята, че темата за Плана е доста важна и е добре максимален брой хора да са ангажирани, да се интересуват и да следят какво се случва, защото става въпрос за българската икономика, става дума за местната икономика, развитието на градовете, на регионите и става дума за промени в икономиката, които така или иначе се случват, промени в икономиката, които ние чрез Плана за възстановяване и устойчивост се опитваме да ускорим и промени, които ще засегнат всеки един от нас. Г-н Кюланов очерта накратко основните приоритети на европейския План за възстановяване, докъде сме стигнали и какво остава да се свърши.

„Основните приоритети на Плана са: възстановяване и устойчивост. Възстановяване от една много особена по роди си криза, която засегна всички държави-членки, но не ги засегна по един и същи начин. Някои от държавите са по-засегнати, техните икономики и преди кризата са били уязвими, така че тези държави имат нужда от подкрепа и солидарност на общоевропейско ниво и миналото лято се постигна съгласие те да я получат. Едновременно с това приоритетите, които сме си поставили на ниво Европейски съюз и са зелен преход и цифровизация на икономиката, продължават да са водещи принципи. Защото това е начина, по който икономиката да стане по-устойчива. Ние не знаем каква ще бъде следващата криза, предишната беше финансова, тази е здравна, но можем да направим икономиката по-устойчива, така че каквато и да бъде следващата криза, тя да е по-устойчива, отколкото е сега. Няма как да се подготвим за всички видове кризи, защото в такъв случай просто нямаше да има кризи в света, но чрез реформите, които се надяваме всички държави-членки да извършат, идеята е наистина европейската икономика да е по-устойчива на каквато и да е друга криза, която ще дойде.

На местно ниво всяка държава членка трябва да изготви своя национален план, който се състои от инвестиции и реформи. Тези инвестиции и реформи трябва да помогнат на държавата да възстанови икономиката си от кризата и да й помогнат да повиши своята конкурентноспособност, така че на европейско ниво в един бъдещ момент ние да не изоставаме от другите, а напротив – да задаваме дневния ред.

Като процес, националните планове по правило трябва да се изпратят до края на м.април към Европейската комисия. Вече стана дума, че доста държави членки забавят това подаване, имаме изказвания и на изпълнителния заместник председател на Комисията – Валдис Домбровскис и на говорителската служба, че този краен срок не е края на света. Това, което наистина е важно в плановете, е те да са максимално качествени, завършени и максимално подкрепени от обществото, така че да се премине максимално бързо към тяхното изпълнение, когато те бъдат финансирани и одобрени от Комисията.“ – заяви г-н Кюланов.

Теодор Радонов – ръководител на Представителството на ЕИБ в България запозна участниците с ролята на Европейската инвестиционна банка в изпълнението на Плана за възстановяване. Той заяви, че Българският национален план за възстановяване и устойчивост е изграден върху 4 стълба, а именно: Иновации, Преход към климата и опазване на околната среда, Свързаност и Социална справедливост. Ако успеем да използваме адекватно и ефективно тези инструменти, предоставени от Европейския съюз в пакета на „Следващото поколение ЕС“, то бихме могли да осигурим значителна подкрепа за насърчаване на устойчивия и приобщаващ растеж на България, насърчавайки основно климатични инвестиции, както и дигитализация на основни ключови сектори.

„Това е добре заложено в българския план и също така съответства и на основните приоритети на Европейската инвестиционна банка, а именно финансиране на инвестиции, свързани с климата и дигитализацията. ЕИБ в тази посока ще бъде и основен партньор по Механизма за справедлив преход. Както знаем там има три стълба: Първо ще има Фонд за справедлив преход, който ще предоставя подкрепа за развитие на умения и квалификации, нови компетенции, нови бизнеси, стартиращи предприятия, малки и средни предприятия, където групата на ЕИБ ще може да подсигури необходимото съфинансиране на този фонд. Вторият стълб ще бъде фокусиран основно върху частния сектор и близо 75% от него ще минат през InvestEU, който ще бъде управляван от Европейската инвестиционна банка посредством всички финансови инструменти, които предлагаме, голяма част от които са на разположение и към момента в България. И третият стълб на Механизма за справедлив преход е така нареченият Механизъм за заеми от публичния сектор, който се управлява на 100% от Европейската инвестиционна банка и се състои от заеми на ЕИБ, насочени към конкретни проекти в публичния сектор с подкрепата на безвъзмездно финансиране от Европейския съюз.“ – заяви г-н Радонов.

Той посочи, че ЕИБ също ще мобилизира и своите консултантски услуги, за да подпомогне подготовката на всякакъв тип допустими проекти. Периодът 2021 -2030 г. ще е едно критично десетилетие за климата и околната среда. И следователно целта, която е поставена от Европейския съюз, а именно 50% намаляване на емисиите, е изключително положителна стъпка и за да постигнем това, което е доста сериозна цел, ще са необходими значителни инвестиции в тази посока. Инструментът за възстановяване и устойчивост е част от пакета инструменти, които ще подкрепят този тип инвестиции и всички национални планове за възстановяване и устойчивост ще трябва да отделят поне 37% от бюджета си за климата и съпътстващите го инвестиции.

ЕИБ разполага с финансовия и консултантски капацитет в подкрепа на подготовката на тези планове. Понастоящем ЕИБ обсъжда с повече от половината държави-членки потенциални възможности да се кооперират заедно, да инвестират заедно с държавите към дадените планове. ЕИБ следва основно препоръката на Европейската комисия да предлага финансови инструменти за трансфери от Инструмента за възстановяване и устойчивост към националния компонент на всяка държава в InvestEU.

Според г-н Радонов, финансовите инструменти са един изключителен добър начин да максимизираме въздействието на безвъзмездното финансиране, което се получава от Комисията, мобилизирайки частен ресурс и по този начин увеличавайки ресурса и достигайки до по-голям брой конкретни бенефициенти.

„Като „климатичната“ банка на ЕС, през 2021 г. и занапред ще увеличим финансирането на проекти с положително въздействие върху климата и устойчивостта на околната среда. Групата на ЕИБ ще продължи да подкрепя растежа на заетост по-конкретно чрез съфинансиране заедно със средствата от Европейския съюз в приоритет на публична инфраструктура и ускоряване усвояването на тези безвъзмездни средства.

Ще работим за по-нататъшното развитие на нашето сътрудничество с централната и местната власт в България, свързано с инвестиции в климата, дигитализация, кръговата икономика, също така регионалното сближаване, градското развитие, градоустройството и транспорта. Така че има много различни варианти, в които ЕИБ ще подпомогне Плана за възстановяване. Можете да разчитате със сигурност на подкрепата на ЕИБ като банка на Европейския съюз и сме решили твърдо да постигнем тези цели.“ – каза г-н Радонов.

Г-н Иван Иванов - директор на дирекция „Централно координационно звено“ към Министерски съвет, се включи в нашия форум, за да запознае публиката с ключови елементи от Националния план за възстановяване и устойчивост и детайли от процеса на неговата подготовка.

„Това е комплексен документ, съдържащ реформи, инвестиционни проекти, които като цяло са с доста секторна компетентност. Бидейки в центъра на събитията, мога да споделя какви бяха основните процеси, логиката, която формира плана като такъв. Това е нещо, което правим за първи път. Говорейки за Кохезионна политика и Споразумение за партньорство, това са документи, които знаем как се правят, знаем какви са стъпките и къде са трудните моменти в изготвянето им, колко време ни трябва. Знаеше се, че предстои нещо изключително амбициозно, в момент, когато сме изправени пред толкова тежка криза, на която трябва да отговаряме с общи усилия.“ – заяви г-н Иванов.

Той разказа накратко за начина, по който е подготвен Планът: „Първата стъпка беше да се вземе решение за политическото лидерство. Планът беше анонсиран като документ, който ще бъде базиран върху програмата за реформи, която се изготвя от Министерство на финансите. Затова логично беше министърът на финансите да бъде с ключова роля в процеса. Но едновременно с това се налагаше и политическо лидерство на възможно най-високо ниво и това лидерство беше поето от вицепремиера Томислав Дончев. Преди да започнем работа по този план ние бяхме в доста напреднала фаза на подготовка на останалите документи: на Споразумението за партньорство, на оперативните програми и на този етап трябваше да търсим допълняемост с тях, т.е. да не повтаряме мерки, а да заложим такива, които по същество да доразвиват, да запълват областите, които не са покрити от оперативните програми.“

Работна група с участието на представители на различните министерства първоначално работи върху Националния план въз основа на общи насоки, тъй като Европейската комисия в този момент все още не е готова с официална версия на темплейт. В този вариант се идентифицират областите, които Споразумението за партньорство и оперативните програми не покриват. Това е и вариантът, който е публикуван през м. октомври миналата година и който е изпратен на Европейската комисия, за да се стартира диалог с нея.

Проектът на плана е представен от вицепремиера Томислав Дончев на публични онлайн обсъждания. „Над 90 писма получихме с противоположни предложения, но основното, което всъщност се опитаха да ни кажат представителите на неправителствения сектор, както и на сдруженията на синдикатите, на бизнеса, е, че всъщност трябва да насочим средства и за икономиката, а не да мислим изключително и само за създаването на подходяща среда за нейното възстановяване.“ Основните промени във варианта са на база на мненията на тези представители с определяне на 900 милиона лева, които да бъдат за технологична модернизация и дигитализация на предприятията. Допълнителни средства са предвидени за дигитализация на уменията на работната сила. Тези средства са първите пари, които трябва да подпомогнат бизнеса, за да се възстанови за максимално кратко време и след това да бъде надградено с оперативните програми.

Едно от основните послания в рамките на неофициалните обсъждания с Европейската комисия е да се подсили частта на Плана, свързана с прехода към нисковъглеродната икономика, като много силен акцент е поставен върху зелените политики, защото това е приоритетът на новата Комисия. И това е вторият елемент от промените в Плана, свързан с конкретни реформи, насочени към повишаване на енергийната ефективност, към намаляване на административната тежест за бизнеса и домакинствата в процеса на реновирането при предприемане на мерки за повишаване на енергийната ефективност; трайно решаване на проблема, свързан с подкрепа на финансирането на проекти за повишаването на енергийна ефективност на енергийно уязвимите домакинства, засилване на пазарните стимули за възобновяеми източници и др. Една от реформите е да се направи интервенция в областта на административните и промишлените сгради, тъй като до момента тя е насочена изключително към еднофамилни и многофамилни сгради.

В новата версия на Плана е включено създаването на Фонд за декарбонизация, както и знаков проект, насочен към насърчаване на възможностите за пренос на водород.

В заключение г-н Иванов каза, че основната дилема е срокът за представяне на Плана, който е 30 април 2021 г. Единият вариант е да се изпрати Плана, който е подготвен и е коментиран с Европейската комисия в посочения срок, или новото правителство да започне с преработката на част от приоритетите. Според него и двата варианта са възможни. Предимството на първия вариант е, че ще има достъп до финансиране още от края на месец май, т.е. първите схеми, които са ключови за бизнеса, ще могат да стартират още от месец юни. Ако се вземе решение за преработка, то ще трябва техническо време. Трябва доста детайлна работа по отношение на самите инвестиционни намерения, които да бъдат съответно допълнени. Трябва да се работи по индикаторите и по разходите, което според г-н Иванов ще отнеме технологично време и при добре сработени екипи ще са необходими поне 2 или 3 месеца.

Силвия Тодорова – консултант иновации и стратегическо планиране представи как си кореспондират общинския план за интегрирано развитие с Плана за възстановяване на Европа и с Националния план за възстановяване и устойчивост. Тя направи уточнението, че при разработването на общинския план екипът се е водил единствено от насоките на Европейската комисия, тъй като паралелно процеса по разработка на Националния план протичаше паралелно. Независимо от това в дефинираната стратегическа рамка и идентифицираните проекти се забелязва много висока корелация между плановия документ на общината и съответно националните стратегически документи. Във визията и в стратегическата рамка на общината има няколко основни елемента и те съответстват с националния план за възстановяване и устойчивост и въобще с политиката на Европейския съюз за развитие – това е зелена община, дигитална и транспортно свързана и иновативна община, икономически атрактивна такава. По-нататък г-жа Тодорова подробно представи на участниците връзката между дефинираните приоритети и цели в ПИРО със стълбовете и компонентите на Националния план.

В последвалата дискусия участниците обсъждаха въпроси като как на практика ще се изпълнява плана, как ще се усвояват средствата, дали ще бъдат облекчени процедурите, дали има възможности за редакция на вече представен план и др.

Интересът към форума беше много голям. В онлайн събитието се включиха представители на местни и регионални власти от Югоизточен и Северен централен региони, представители на европейски информационни мрежи, браншови организации и бизнеса, неправителствени организации, медии, граждани.

Благодарим на всички партньори и участници за възможността заедно да реализираме основната цел на форума, а именно представянето на Плана за възстановяване на Европа от кризата пред възможно най-голям кръг от заинтересовани страни от Югоизточна България и страната.

 

Пълен видеозапис на форума можете да гледате на следния линк: https://www.youtube.com/watch?v=SgLDq9FQfV0&t=150s

 

Полезни връзки: План за възстановяване на Европа

Национален план за възстановяване и устойчивост

Проект на План за интегрирано развитие на Община Сливен 2021 - 2027

 

С благодарност,

Екип „Европа директно – Сливен“

 

Цялата отговорност за съдържанието на настоящата публикация е на информационен център «Европа Директно» - Сливен. Мненията изразени в нея не отразяват официалната позиция на европейските институции.

Информационен център "Европа Директно - Сливен" е част от информационната мрежа Europe Direct и се поддържа от Фондация Европейски младежки инициативи, съфинансиран от Европейския съюз.

„Европа Директно” е информационен център, който помага на гражданите да намерят отговорите на своите въпроси за Европейския съюз. Центърът предлага всякакъв вид информация, свързана с Европейския съюз, включително за това какви са Вашите права и възможности като гражданин на Европейския съюз и как да ги използвате. Центърът може да предложи отговори на общи въпроси, а така също ако имате съвсем конкретен и специфичен въпрос може да Ви насочи към най-добрия източник на информация и консултации на европейско, национално, регионално и местно ниво.

За общи въпроси относно ЕС, можете да се свържете също и с Центъра за връзка Europe Direct или да се обадите на безплатната телефонна линия от всяка точка на Европа 00 800 67 89 10 11 или онлайн на https://europedirect.europa.eu

Помощ и съвети за Вашия живот, работа и пътувания в ЕС може да намерите в портала «Вашата Европа» - той Ви помага да научите за правата си и да намерите практически съвети, когато пътувате из ЕС: http://europa.eu/youreurope/citizens/index_bg.htm

Още снимки от новината

А.Адемов
Теодор Радонов
Иван Иванов
Силвия Тодорова
Стефан Радев
Стоян Марков 2
Цветан Кюланов

 

 

Свързани новини

Програмата за периода 2021-2027 г. ще подкрепя иновативни МСП
28.04.2021 / 09:07

Общ бюджет от 95,5 млрд. евро, включително 5,4 млрд. евро от плана за възстановяване Next Generation EU

Акцент върху подкрепата за здравеопазване, цифровизация и иновативни...

ЕП иска увеличаване на фармацевтичното производство в Европа, с приоритет за основни лекарства
16.07.2020 / 11:29

Възстановяване на фармацевтичното производство в Европа

Създаване на „Европейска спешна аптека“

40% от предлаганите в ЕС лекарства произхождат от страни извън...

Европейският парламент
15.07.2020 / 09:31

Гражданите на четири държави членки все още се нуждаят от виза, за да пътуват до САЩ. Евродепутатите призовават Комисията да предприеме мерките, предвидени в...

 

Copyright © 2008-2021 Наблюдател | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев