Завръщане в славните хайдушки времена

Завръщане в славните хайдушки времена
13.07.2020 / 15:15

Продължава инициативата „В славните хайдушки времена“. През месеца ви запознаваме с текстове от книгата „Светът на войводата“, със съставители Дора Куршумова и Николай Бъчваров. Тя е посветена на войводите, хайдушките чети и тежкия им живот в името на свободата. Подходяща е както за деца, така и за възрастни, които искат да научат всичко за хайдушкия живот. Всички малки художници могат да оцветят черно-бялата рисунка, която публикуваме, и да я изпратят на мейла на ОДФ-Сливен: odf.sliven@gmail.com.

 

Вече ви разказахме за войводата в хайдушката чета и неговите отговорности, клетвата на войводата и интересни факти за хайдушката дружина. Днес продължаваме с информация за знамето на дружината и главните помощници на войводата.

 

ЗНАМЕТО

 

Хайдушкото знаме било светиня за дружината. Когато се случвало да бъде пленено от неприятеля, дружината се смятала за опозорена и се саморазтуряла, а хайдутите се пръскали и присъединявали към други дружини. Знамето било поверявано на най-смелия. Носел го байрактарят - главният помощник на войводата. Хайдушки знаменосци били Васил Левски и Хаджи Димитър. Знамето на четата на Хаджи Димитър било голямо и добре изработено. Било зелено, с извезани традиционен лъв върху полумесец и надпис ”Свобода или смърт”. Знамето на Стефан Караджа било ушито през 1866 г. от Султана Русева от Браила, също било зелено, с извезани от двете страни коронован лъв и надписи „На оружия, мили братя” и „За вяра и независимост”.

 

В много от хайдушките песни е възпято знамето:

 

„Млада войвода да стана

на седемдесет юнака

на седемдесет и седем

на три зелени байрака.”

 

или

 

„Че стана Стоян, че стана,

зелен ми байрак подигна,

поведе вярна дружина.”

 

В първите години на възникване на хайдушките знамена те не са имали знаци и образи. На някои места знамената имали кръст. Знамената били старателно ушивани от българки и тайно пазени до предаването им в дружините. Известна като изкусна майсторка била сливенката хаджи Калуда. Изработила през 1860 г. великолепно знаме. То било изшито със злато на зелен атлазен плат. От едната страна бил избродиран образът на спасителя, а от другата - лъв с корона. За знаменосец бил определен хаджи Стефан Копринаджи Минчоолу от Сливен. Друго подобно знаме, на което от едната страна бил избродиран златен лъв, а от другата страна - думите ”Свобода или смърт”, хаджи Калуда приготвила за сливенската дружина, която начело със сина й Атанас хаджи Добрев щяла да излезе през 1868 г., за да се съедини с четата на Хаджи Димитър. На сливенското знаме, подготвено за Априлското въстание, ученичката на хаджи Калуда - Тенинката, била избродирала от едната страна датата 1 май 1876 г., а от другата - „Свобода или смърт”.

 

Хаджи Калуда Василчова Мангърова е родена в Сливен през 1793 г. Тя произхожда от знатен род. Баща й - поп Димитър Икономов, бил свещеник при сливенската катедрална църква ”Свети Димитър” със сан иконом. Майка й - Катерина, била изкусна везбарка. Вуйчо й – Григорий, бил владика при Цариградската патриаршия. Семейството на Калуда, също като други сливенски семейства, дало своите жертви на непосилното турско робство. Един от дедите й бил представен от сливенските турци за бунтовник и бил посечен в Цариград. Хаджи Калуда била умна и хубава. Славела се като една от най-образованите жени на времето си. Знаела и български, и гръцки език. Била най-видната представителка на едно твърде малко познато в страната изкуство - бродирането на плащеници, което научила от майка си, но усъвършенствала при едногодишно обучение в Йерусалим. Нейните изкусно извезани плащеници били изнасяни в православните църкви на Разпети петък от олтара и били поставяни в средата на храма. На голям копринен плат тя рисувала картина, изобразяваща погребението на Христос, с всички подробности, според библейските сказания. След това с позлатени и посребрени нишки тя изшивала релефно образите. Плащениците, които изработвала Хаджи Калуда, били високо оценявани като художествени творби. Освен плащениците, тя шиела много други черковни принадлежности и архиерейски одежди. През 1860 г., когато в Сливен пристигнали сливналиите Иван Карапанчов от Одеса и хаджи Ставри Койнов от Браила, за да организират въстание, хаджи Калуда изработила специално знамето за подготвяното събитие. Знамето било дълго пазено от майката на знаменосеца - хаджи Мария. Жената го носела цяла седмица, запасано на кръста си, а след това, по съветите на съзаклятниците, то било изгорено, за да не бъде открито от турците.

 

 

Друго подобно знаме хаджи Калуда изработила през 1868 г. Много момичета от Сливен изучили занаята везане от нея. Последната й ученичка била Стилияна Георгакиева, която също като учителката си, освен плащеници и други църковни потреби, се прославила с ушито от нея хайдушко знаме. В продължение на половин век /от 1820 до 1870 г./ хаджи Калуда изработила плащениците на голяма част от църквите на Балканския полуостров. Една изработена от нея плащеница била оценена на стойност 100 австрийски жълтици. В Букурещ, Бесарабия, Сърбия, Одеса и Цариград също оценявали високо извезаните от хаджи Калуда плащеници. Плащеницата на сливенската църква „Свети Димитър” също била изработена от нея. Последната довършена от нея плащеница станала притежание на браилската българска църква. Една недовършена от хаджи Калуда плащеница останала при ученичката й Стилияна Георгакиева. Хаджи Калуда живяла до 1871 г.

 

ГЛАВНИ ПОМОЩНИЦИ НА ВОЙВОДАТА

 

Най-важен помощник на войводата бил байрактарят на дружината. Той бил заместник-командирът на четата, в случай, че войводата бъде тежко ранен. Байрактарят трябвало да притежава всички качества, които притежавал и войводата. Избиран бил измежду най-способните юнаци. Понякога за избора се провеждали състезания. Многочислените дружини имали и помощник – т.нар. кючук байрактар. Ако се случело дружината да се раздели на две или повече части, в зависимост от случая, за всеки отряд бил определян привременен войвода. Войводата на голямата дружина заставал начело на най-важния за мисията отряд. При по-голям числен състав на всеки 5 души бил определян отговорник, когото наричали челник. Понякога двама или трима от по-опитните хайдути били назначавани за наблюдатели – т.нар. ”очи” на четата. Те се движели малко по-напред от другите и разузнавали опасностите по пътя. По-големите дружини имали „писар”. Той бил най-грамотният от момците в дружината. Бил задължен да записва провиненията на всеки от дружината, за да може в удобен момент войводата да отсъди справедливо наказанието. Записвал и заповедите на войводата.

 

Инициативата „В славните хайдушки времена“ е по основната програма на фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен“. Фондът осъществява своята дейност с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи”, с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот“.

 

Свързани новини

Военно окръжие – Сливен обявява 190 вакантни длъжности
17.07.2020 / 14:18

О Б Я В А

 

Военно окръжие – Сливен информира, че със заповед на министъра на отбраната на Република България са обявени 190 (сто и...

Започнаха творчески работилници за деца
16.07.2020 / 09:38

Творчески работилници за деца на открито, в сенчеста квартална градинка, се провеждат по проект „Разумните опаковки“. По време на първата работилница...

pixabay.com
13.07.2020 / 12:09

Лек спад в броя на новозаболелите от COVID-19 бе регистриран от 6 до 12 юли в сравнение с предходния едноседмичен период, съобщиха от Областния кризисен щаб....

 

Copyright © 2008-2020 Наблюдател | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев