Двама артисти в света на АМЕЛИ НОТОМБ

Двама артисти в света на АМЕЛИ НОТОМБ
19.06.2019 / 16:09

+ Актьорите Ивайло Гандев и Димитър Марков – в ново амплоа и стилистика

Премиерното представление на „Козметика на врага“ – новият спектакъл на Сливенския драматичен театър, получи много комплименти от дошлите да го гледат представители на артистичната и театралната гилдия, художници, общественици и театрална публика, които не скриха задоволството си от видяното. Отличен за работата си получиха режисьорът Петър Денчев, сценографът Петър Митев и актьорите Ивайло Гандев и Димитър Марков! Откритие за репертоарната политика на театъра е нашумялата романистка Амели Нотомб, която Сливенският театър поставя за първи път у нас.

И защото камерната зала на театъра не допуска многобройна публика, премиерно представление на „Козметика на врага“ ще има и на 20 юни.

По този повод ви предлагам една среща с героите на представлението – артистите Ивайло Гандев и Димитър Марков.

Ивайло Гандев се справя блестящо както с морето от текст, така и с образа на своя герой, със силно и въздействащо присъствие, изработено във всеки детайл. Кой е неговият странен герой, обут в жълти маратонки и шарени чорапи, с раница и небрежен шлифер, който се опитва да завърже разговор на едно летище?

– Моят герой е човек, който винаги прави това, което иска. Зрителите ще го познаят: Обича да се натрапва. Обича да е досаден. Обича да говори непрестанно. Харесва да яде хот дог и предизвиква твърде неприятни за отсрещния възприятия. Той е холандец, казва се Текстор Тексел. Фамилията му Тексел идва от името на един холандски остров, където се е провела последната битка от Втората световна война. По-силно значение носи личното му име – Текстор, което идва от Текст. Текстор е едно от многобройните малки имена на Гьоте. И, както казва Текстор Тексел на Жером Ангюст /чиято роля изпълнява Димитър Марков/: „Твоята версия е безмълвна, а моята версия слага субтитрите на онова, което ти искаш да направиш.“

– Какво се крие зад загатнатия в заглавието криминален сюжет?

– Има криминален момент в спектакъла, но той не е основен. Има съспенс, има драма, има трагедия. Има черен хумор. Не може де се определи точно жанрът. По-скоро това е трагедия, психологическа драма. Криминалната идва на финала.

– Каква е тази „козметика“ на врага? – Заглавието звучи необичайно.

– Всички се питат: защо козметика на врага? Има една интересна философия в текста. В пиесата се казва, че козметиката – това е всъщност „върховният морал, който определя света“. И както казва моят герой: „Не съм виновен аз, че салоните за красота си присвоиха тази прекрасна дума. Козметиката, невежо същество, е наука за космичния ред.“ Самата авторка слага тези думи в устата на героя. Звучи като разкрасяване, разхубавяване на вътрешния враг – онзи, който живее вътре в теб. Онова силно същество, което до такава степен те обладава, че губиш вяра във всичко, което те заобикаля, в онова, което наричаме Господ, в онова, което наричаме висша сила. Това е тъмната страна на човека.

– Как намерихте тази пиеса? Или тя ви намери? Как „влязохте“ в театрализирания роман на Амели Нотомб?

– Това е първото заглавие на Амели Нотомб, което се театрализира в България. Иначе не пиесата, а режисьорът Петър Денчев ни намери нас с Димитър Марков в Сливенския театър и ни предостави възможността да участваме в един драматизиран роман на белгийската писателка Амели Нотомб, която е родена в Япония. Не се бях срещал с творчеството на този интересен автор. Изключително любопитен сюжет! „Козметика на врага“ не е женски роман. Самата Нотомб не звучи като „женски“ автор. Няма момент, в който да се подхлъзнеш в псевдолюбовна история или женски страдания, напротив – това е много мъжка пиеса. Рядко се случва напоследък да попаднеш на режисьор и актьори, които да са абсолютни единомишленици в работата, която вършат. Изключително съм щастлив да си партнирам с Димитър Марков, когото за енти път преоткривам в някои неща, които не съм забелязвал досега, въпреки че с него си партнираме над 10 години в различни постановки на Сливенския театър.

– Петър Денчев е млад режисьор, тази година – носител на наградата на фондация „Стоян Камбарев“ за изкуство. Как се работи с режисьор от неговата „порода“?

– Той е млад режисьор, но зад гърба си има вече над 10 постановки в София, Варна и другаде. Фактът, че той ни е „изискал“ за този спектакъл подхранва егото и суетата актьорска. Целият репетиционен процес беше изключително динамичен, търсещ, вълнуващ. Петър Денчев е мислещ режисьор, много подготвен, когато прави нещо, той следва определена цел, към нас се отнася с доверие, както и ние към него, което не се среща често. Той подхожда към работата много сериозно, прецизен е към текста, перфекционист, прави бележки дори за точното ударение, на което малко български режисьори обръщат внимание. Това те задължава и ти да бъдеш прецизен и да си свършиш качествено работата.

– Какво стои в основата на вашия прочит?

– Жената. Много неща има в пиесата, става въпрос за любовта в по-правилните или по-изкривени разбирания, за приятелство, за едни по-дълбоки търсения в човешката същност – кой в кого живее, кой какво се опитва да извади от себе си на показ, как се представя пред другите, как понася битието си – проблеми, адекватни на нашето време. Ние отделяме все по-малко време на емоциите, на чувствата си, някак си ги обграждаме с повече мисли, което ни пречи да чувстваме реално и да се изразяваме естествено, а стоим зад някакви маски и образи, които сме си изградили, прикривайки същността си, желанията и емоциите си, което в един момент води до много по-страшни неща. Интимният свят на съвременния човек е доста скрит.

– Коя е най-провокативната реплика на твоя герой?

– Че „Сладострастието е върховната цел на живота.“ Тя е някак си отправна точка към онова, което трябва да свърша на сцената. Колкото и цинично, грозно, неморално да звучи, истината е, че 99 процента от човечеството се стреми към това. Жена е причина и за Троянската война.

– Кое беше най-трудното в пресътворяването на по-особената стилистика и естетика в текстовете на Амели Нотомб?

– И моята, и на Димитър Марков роли са доста трудни. Изключително важно в представлението е партньорството. Тук сме двама на сцената и се изисква постоянно следене на реакциите на другия персонаж, на всяко негово движение, което да предизвика съответната реакция. Освен добрия материал, на който стъпваме, смятам, че екипът ни е изключително добър. Щастлив съм да застана до тези хора – режисьорът Петър Денчев, колегите Димитър Марков и Самуела-Ивана Церовска, сценографът Петър Митев, който работи в Сливен „Тектоника на чувствата“, всички колеги от театъра, които минаха през това представлевние.

– Как ще провокираш интереса на зрителя?

– Ако искаш да видиш нещо, което си мислиш, че си, а не си – ела да гледаш. Какво сме готови да скрием, за да оправдаем себе си? Какво сме готови да прекрачим? Зная, че хората, които дойдат да гледат, няма да са в никакъв случай разочаровани.

В „Козметика на врага“ виждаме и Димитър Марков в необичайна за досегашния му натюрел роля – успял в бизнеса си французин, необщителен чистофайник, с куфарче и вратовръзка, лъскав тип с привлекателна външност. Дуетът с Ивайло Гандев–Текстор Тексел се получава естествено и артистично. За работата си в спектакъла и за своя герой Димитър Марков споделя:

– Аз играя ролята на Жером Ангюст – един 40-годишен французин с успешна кариера. Той попада в много странна ситуация на едно летище, полетът му закъснява. Там се среща с този странен холандец, който за един час преобръща живота му. Сблъсъкът с него отключва в съзнанието му неща, от които е бягал 10 години. Те обаче в един момент го застигат със страшна разрушителна сила. По някакъв начин съдбата го застига в сблъсък с персонажа на Ивайло Гандев. Играем психологическа драма.

– Кое е драматичното в образа на Жером Ангюст?

– Като говорим за съдбата, която го застига, можем да стигнем до заключението, че моят образ е почти трагедиен. Но понеже в драматизацията ги няма другите класически компоненти на трагедията, сблъсъкът е по-скоро драматичен. От самото начало не е ясно от какво бяга Жером Ангюст. Каква е всъщност историята става ясно в хода на самата история. Това е една история за бягството от собствените ти първични импулси, които, колкото повече се потискат, толкова повече избуяват и в един момент избиват в нещо много страшно. Това страшно нещо се е случило в миналото. И чак след 10 години моят герой научава някои неща, които е успял да забрави и да скрие и от самия себе си. Това е някакъв психологически феномен за самозащита.

– За първи път ли се срещаш с Амели Нотомб?

– Доста нейни творби са преведени на български език. В България и в Сливен дори вече има нейни почитатели, разговарял съм с тях в книжарниците. За мен това е първа среща с тази авторка. Четох, че тя е твърде екстравагантна личност. Пише всеки ден до обяд и пие кафе от 4 до 12 часа, а след 12 започва да пие бяло вино. Другото интересно за нея е, че не използва социални мрежи и пише на ръка. Издава по една книга на година, всяка есен.

– Какво е интересното в пиесата, която вече заживя своя живот?

– Да започнем оттам, че това не е пиеса, а е роман в диалог. Ние работим по драматизация, направена от Петър Денчев и Веселин Мезеклиев, които са се постарали да го превърнат в драматургичен материал, да го пригодят за театралната сцена. Сюжетът е интересен, с много обрати. Разказва за това как, колкото и умело да се опиташ да прикриеш някое свое ужасно деяние и да избягаш от наказанието, съдбата в крайна сметка те застига.

– Кои са актьорските провокации за Димитър Марков?

– От доста време не съм работил над роля в жанра на психологическата драма. Още повече, че тук става въпрос за диалог между двама души, които са през цялото време на сцената. Като начин на работа, това е много интересно. Голямото предизвикателство е, че представлението трябва да бъде изградено с много голямо сработване между екипа и най-вече с колегата Ивайло Гандев. А ролята ми е много интересна, тъй като самият персонаж предполага едни доста по-елегантни и изтънчени средства от обичайните. Има вътрешна динамика в образа. Става дума за човек, който работи в сферата на продажбите, което за мен като житейска практика бе доста далечно, а трябваше да стане близко. Но всичко това от друга страна ме провокира, защото никога не съм правил нещо такова. Работим с интересен млад режисьор – интелигентен, начетен, много знаещ и в негово лице аз срещнах съмишленик. Това беше много важно обстоятелство. А когато се събрахме тримата, се оказа, че говорим на един език и много лесно се разбираме, което не винаги се случва.

– На какво залагате, за да привлечете публиката?

– Залагаме на интересната и с много внезапни обрати интрига, на динамичния и неочакван прочит, на интересния жанр – това е нещо, което според мен никъде не би могло да се гледа. Това е една история, в която не е ясно кой е добрия и кой е лошия…

– Каква е накрая „поуката“?

– Поуката мога да я изиграя за час и трийсет минути, но не мога да я кажа в едно изречение. Който гледа, ще я усети с вътрешните си рецептори.

… В това представление няма евтина показност. Изградено умно, интригуващо и проницателно, то има всички шансове да бъде забелязано, отличено и представено фестивално. „Козметика на врага“ не само представя двама сливенски актьори в непозната досега светлина и възходящо творческо развитие. То е предизвикателство за една интелигентна среща на зрителя с нашумял нов автор, представя нова естетика, любопитен прочит и в крайна сметка гради нова култура на театралното знание.

Разговора води: Щилияна ВАСИЛЕВА

Още снимки от новината

Двама артисти в света на АМЕЛИ НОТОМБ
Двама артисти в света на АМЕЛИ НОТОМБ
Двама артисти в света на АМЕЛИ НОТОМБ
Двама артисти в света на АМЕЛИ НОТОМБ
Двама артисти в света на АМЕЛИ НОТОМБ
Двама артисти в света на АМЕЛИ НОТОМБ

 

 
 

Copyright © 2008-2019 Наблюдател | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев