На 9-ти септември- в памет на Майка Велика,ятачката

Снимка: личен архив на Аликсандра Иванова, (Майка Велика или баба Велика)
09.09.2018 / 21:43

Точно на 9-ти септември ще Ви разкажа една истинска история. Не, това не е художествен труд, нито предизборна кампания. Просто една истинска история.

Предполагам, че някои хора ще ме обвинят, че съм провокатор, други- ще се чудят, защо разказвам, трети- вероятно ще си помислят, че са ми "платили" или ще изтълкуват историята като подстрекателство към политически акт. Знам ли?През последните четири години се нагледах и наслушах на размисли и страсти политически.

Толкова хора с толкова различно съзнание, но аз не бих могла всеки път, когато тръгна да публикувам и пиша, да се питам: "Кой какво ще си помисли, нали?Не е редно".

Та такаааа

Разказвам.

Може да Ви се стори странно, но една от моите прабаби е била ятачка, по-скоро сестрата на моята прабаба откъм майчина и дедова линия, в Еленския балкан. Казвала се е баба Велика. На единия хълм бил родът на дядо ми, син на баба Деша, а на срещуположния - на баба Велика- майка на дядо Крум и баба Пенка, а именно две сестри.

Разказвам това само, за да знаят младите хора колко е странен животът, а политиката и революциите-още повече.

Баба Велика, известна като Майка Велика сред партизаните, почти всяка нощ ги посрещала, когато те се спускали от гората. Палела пещите, пекли хляб и месо, грижела се за тях, затова я наричали „Майко Велико“.

Хранила ги, изслушвала ги, грижела се за тях, а на сутрината, преди да съмне, ги изпращала в тъмното. Нейната сестра и моя прабаба Деша, майката на любимия ми дядо Симеон, всяка сутрин ставала рано, за да види пуши ли къщата на баба Велика, защото е умирала от страх за сестра си, а е и знаела, какво се случва в „яташката къща“. Баба Деша е майката на онзи мой дядо, на който са му отнели всичките земи, гори, градини, и когато не прежалва бялата кобила и не му е дало сърце да я даде, го подкарва народната милиция.

Та,....за баба Велика.

Веднъж притичва едно комшийско дете и казва на баба Велика , че към тях идва жандармерията. Баба Велика събира оръжието, което са криели в тях и го слага пред плевника на двора и пуска домашните животни. Качва се на синовала и с вилата започва да хвърля сено върху оръжието, хвърля и гълчи по биволите, които веднага се скупчват около сеното.

Пристигат жандармерията и започват обиск навсякъде, със шишовете на пушките са ровили в сеното на синовала, но никой не се е сетил, че всъщност оръжието е било пред очите им. Велика е била много ербап жена и в такива случаи, а е имало и други, тя е запазвала самообладание и винаги се е справяла със ситуациите.

След девети септември, никой от партизаните не я потърсил, нито тя ги е търсила за нещо.

Минават години от народната власт и идва време, когато баба Велика се премества да живее при дъщеря си в София.За зла участ, тя е зле с краката и много трудно подвижна. Решава да потърси някои от патризаните, за които е знаела, че са в София и вече генерали, за да й помогнат. Отиват с баба Пени- дъщеря й в ЦК на БКП. Седнала баба Велика близо до охраната и не щеш ли вижда един от момчетата от отряда. Той я забелязва. Затичва се при нея и казва: „Майко, майко Велико, какво правиш тук, как си?" Тя му разказва за какво е дошла, а той я моли да изчака, ще се качи догоре белким и веднага ще слезе. И до там. Никога повече не го вижда. Всъщност, потърсват и командирът на отряда, за който са знаели, че и той е в ЦК. И чува баба ми Велика, когато охраната долу е съобщила кой ги търси, от слушалката: „ Кажи им, че ме няма.“

Или както казваше моята баба Христина:,,Изтъках си платното и ти ритнах бърдото!"

Същата майка Велика не е имала и народна пенсия, макар да е била години наред ятачка.“Майка“ Велика след дълги години боледуване, завършва живота си в пълна мизерия, а съпругът на дъщеря и е изведен посред нощ и безследно изчезнал, защото е имал в София….книжарница.

 

Разказа:

Александра Иванова

Сливен

9 септември 2018г.

 
 

Copyright © 2008-2019 Наблюдател | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев