Ако неграмотността и мизерията се слеят...

Снимка: Дойче Веле
05.12.2018 / 22:49

Последните дни се сблъсках с непредвидени и поучителни ситуации. Всичко се случи само за мигове в рамките на два дни. През първия ден се сблъсках за пореден път с Лицето на неграмотността и простотията. Макар първоначално да бях втрещена, впоследствие се запитах „Защо се учудвам?“

Всеки ден слушаме и гледаме по новините за опростачването на българското общество, за глад на кадри, за насилие, за наркотици по училищата, за напускане държавата от кадърните младежи и т.н. Знаем си вече.

На следващия ден, късно вечер, срещнах друго лице-Лицето на мизерията.

Лицето на неграмотността и Лицето на мизерията в два поредни дни. Признавам, че малко в повече ми дойде.

Не си мислете, че тези лица бяха от малцинствените групи.

Ще разкажа за срещата си с Лицето на мизерията.

Лицето на мизерията беше млада жена, около 40-те, също като Лицето на неграмотността. Това, което аз видях, беше висока, стройна жена, с руси коси, малко над раменете, и буквално опакована от петите до шията с няколко пласта дрехи, за качеството на които веднага се досетих, че са или от стария скрин , или от магазин Втора употреба. От подутите клепачи и изкривения от болка израз на лицето и разбрах, че беше плакала. А от основни черти се досетих колко е била някога красива. Сега изглеждаше измъчена. Видях я как брои стотинките с дългите фини пръсти. Държеше едно пакетче кафе 3 в 1. Преди да дойде нейният ред попита:

„Извинете, но коя дата сме, защото у дома нямаме ток?“

Този въпрос, отправен не към мен, ми беше достатъчен, за да навържа в последователен ред всичко, което за минутки забелязах в тази жена.

След нея бях аз на опашката с клиенти. Излизайки, видях жената, която никога не бях срещала преди, да седи с топлото кафе на пейката. Тя плахо, но с приятен и мил тон, се доближи и учтиво ме попита:

-Мога ли да ви помоля да ми продадете една цигара, защото в магазина не продават на бройка?

Отговорих и, че не е нужно, не е необходимо да ми плаща за цигара. Разбира се, че ще и услужа. Но тя продължи:

„Не. Аз настоявам да си платя цигарата.“

Толкова се почувствах неловко и побързах да я прекъсна, подавайки и цигари, че не се усетих как казах:

„-Г-жо, защо така? И аз съм човек!“

А тя, милата, само преглътна и нищо не си казахме повече.

Когато на следващия ден я потърсих в района, на пейката, около Маркета, не беше там. Запитах се, колкото и странно да звучи, но как е? Осъзнавах, че бяхме абсолютно непознати.Дали вече има ток у тях? През какво ли беше минала тази жена? Най- вероятно през всичко онова, през което голямата част от българското общество беше и продължава да минава.

Замислих се, колко е обезценен човешкият живот в моята Родина.

След двете срещи- с Неграмотността и Мизерията опитах да си представя в бъдещето, какво би било, ако Лицето на неграмотността и Лицето на мизерията се слеят в едно?

Какво ли щеше да излъчва тогава човекът?

И двете срещи ми се случиха по празниците Варвара-Сава-Никулден. Това беше урок.

 

Какво ли ни очаква, ако Лицето на неграмотността се слее с Лицето на мизерията, защото се нагледах на „чудовища“ през Прехода?

 

Александра Иванова

5 декември 2018г.

Град Сливен

 

 

 
 

Copyright © 2008-2018 Наблюдател | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Людмила Калъпчиева | Програмиране и SEO от Христо Друмев