Кметът Стефан Радев: От новата икономическа зона между Сливен и Ямбол ще спечелят и двата града

снимка: Стефан Радев
13.09.2018 / 19:42

Господин Радев, все още ли е критично финансовото състояние на община Сливен?

 

– Финансовото състояние на общината действително беше критично. Само преди две години и половина имахме просрочени задължения в размер на над 25 млн. лева. Изготвихме план за финансово оздравяване, който следваме и до днес. Сред поредицата от мерки, които взехме, бяха емитиране на общински дълг, проведохме изключително успешна облигационна емисия, успяхме да рефинансираме старите банкови кредити и разплатихме натрупаните капиталови задължения. Използвахме и безлихвен заем от правителството във връзка с изпълнението на оздравителния план.

 

Мерките ни бяха насочени към оптимизиране на разходите и увеличаване на приходите на общината. През този период успяхме да решим и всички проблеми с делата, които се водиха срещу община Сливен. Част от тях спечелихме, постигнахме добро споразумение с кредиторите. На други кредитори успяхме да изплатим задълженията.

 

Остава само една дело – претенцията на МОСВ за първия етап от водния цикъл по програма ИСПА за 4 млн. лева. Спечелихме делото на първа инстанция, остава съдът да се произнесе и втора инстанция.

 

Какви са в момента просрочените задължения на общината?

 

– Към края на юни просрочените задължения са под 2 млн. лева, което ни дава надежда, че до края на годината ще решим проблема. Вече сме в нормите по този показател според Закона за публичните финанси. Според мен обаче трябва да ликвидираме изцяло просрочените задължения, за да можем да говорим за добро финансово състояние на общината.

 

Какво доведе община Сливен до това тежко финансово състояние?

 

– Основната причина според мен е лошата финансова дисциплина. Това включва правенето на много разходи, без да има източник на финансиране, както и недостатъчното оптимизиране на разходите. Като умножим това по много години, сумите стават големи.

 

С какво е по-различен бюджетът на община Сливен тази година?

 

– Бюджетът ни е около 100 млн. лева, като числото е относително постоянно през годините. Това, което се променя, е, че назад във времето бюджетът се е използвал по-скоро като инструмент за трупане на дългове, отколкото като финансово планиране. За 2015 г. например бюджетът е изпълнен около 55%. Това означава, че планираните приходи са изпълнени 55%, а разходи се правят независимо от това. Нашият стремеж е да изпълняваме 100% бюджета, като през 2017 г. вече изпълнението е 75%. Бюджетът ни трябва да стане реален финансов план и инструмент за управление, а не инструмент за трупане на дългове.

 

Кои са възловите европейски проекти, които ще променят облика на Сливен през тази и следващата година?

 

– На първо място това е проектът за интегриран градски транспорт, който стартирахме през тази година. Проектът е на стойност 14 млн. лева. Вече подновихме автобусния си парк, като купихме 27 автобуса на стойност 8.9 млн. лева. Предстои обновяване на над 140 спирки на градския транспорт и изграждане на 10 км велоалеи.

 

Изпълняваме проекта за синя зона на три етапа, като в момента върви подобряване на базата на превозвача, доставката на автобуси, въвеждане на информационна система. Започва и изграждането на велоалеите.

 

Правим ремонт на кръстовището „Розова градина“, който завършваме в края на есента. Това е най-тясното място в комуникацията на града. Нерядко там се образуват задръствания и има нужда от съоръжение, което да улесни движението на превозни средства и пешеходци. За обекта получихме национално финансиране в размер на 2.2 млн.лева. Започваме проект за облагородяване на градската среда в поречието на р. Асеновска. Предвиждаме изграждане на парк, на велоалеи и съоръжения за игра на децата, спортна площадка. Подобен проект предстои и в кв. „Република“. Започваме цялостен ремонт на 4 детски градини. По ОП „Региони в растеж“ разполагаме с 25 млн. лева. През следващата година предвиждаме да направим цялостно обновление на бул. „Хаджи Димитър“. Правим и ремонт на селата в община Сливен в размер на 1 млн. лева, предоставени ни целево от държавата.

 

Как ще решите проблемите с водоснабдяването в общината?

 

– Целият пакет от инвестиции във водния сектор за община Сливен е в размер на 60 млн. лева. Той включва изграждане на канализацията и довеждащ водопровод от пречиствателната станция, както и изграждане на извеждащ водопровод от пречиствателната станция и инвестиции в подобряване на водоснабдяването. Предстои да се подпише договора по ОП „Околна среда“. Особено важно е да реализираме два ключови проекта – изграждане на канализация на сливенския кв. „Речица“, в който живеят над 5000 жители, както и пускането на пречиствателната станция за питейни води.

 

А как ще подобрите икономическия потенциал на община Сливен?

 

– Предвиждаме изграждане на нова индустриална зона на мястото на бившето летище в Сливен. Това е терен, за който в момента разработваме ПУП. Той е с площ 2500 дка, със самолетна писта. Разработваме концепцията и се надяваме тя да бъде печеливша за нас. Ще работим съвместно с Министерството на икономиката и държавното предприятие „Индустриални зони“, като направим общо дружество.

 

Новата икономическа зона ще бъде разположена на пътя, който свързва Сливен и Ямбол. Мнението ми е, че ако започне да се гледа на нашите два града като на общо икономическо пространство, ще спечелят и двата региона. В двете общини има над 200 000 жители. Големите инвеститори в Сливен – „Е.Миролио“ и „Язаки“, на практика са инвеститори и в Ямбол. Те вече гледат двата града точно по този начин – като общо икономическо пространство.

 

Какви са предимствата от близостта на двата града?

 

– Аз разглеждам тази близост по-скоро като двойно по-големи възможности за хората, имайки предвид дори културния календар на общините или наличието на работна ръка. Разстоянието от Сливен до Ямбол от 28 км се взима едва за 20 минути. Ако гледаме на двата града като общо икономическо пространство, това означава и удвояване на възможностите на набиране на подготвени хора, два пъти по-голям местен пазар. Надявам се да реализираме идеята за двойно разширяване на пътя между Сливен и Ямбол.

 

Сливен е сред градовете с най-много ромско население. Как решавате проблемите на малцинството?

 

– Образованието е това, което може да подобри перспективите пред ромите. Завършихме и оборудваме нова детска градина на територията на ромския квартал „Надежда“ с капацитет за 150 деца. Имаме проблем с ранното отпадане на ромските деца от училище. По официална статистика ромското население в община Сливен е от порядъка на 14-15%.

 

За мен по-скоро проблемите касаят група от хора, които трудно завършват образованието си, проблемът не е етнически. Нашата цел е да създадем инфраструктура, да работим с децата, за да имат те шанса да се развиват успешно.

 

 

Интервюто взе Сашка Панайотова, „Капитал“

 
 

Copyright © 2008-2018 Наблюдател | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Людмила Калъпчиева | Програмиране и SEO от Христо Друмев