Нещата, които научаваме по време на път

....................................
31.07.2018 / 09:48

Пътуването не бива да се ограничава до сезон, място, компания. Пътуването, освен чисто физическо преживяване, има огромен емоционален, психологически ефект върху нас. А от него не бива да се лишаваме зимата, при лошо време, да ни спират парите или липсата на спътници.

 

1. Пътуването ни прави по-умни. Пътувайки, ние учим много по-добре, отколкото, когато сме у дома. Музеи, история, география, ученето по време на път ни доближава до начина, по който децата учат за света и това събужда приспаната ни впечатлителност. Умението да търсим по вътрешен подтик, а не по натиск отвън. Най-добре се вижда това при децата. Тези, които пътуват и търсят комуникация с мястото, където са, се различават по някакъв особен начин, имат друго самочувствие.

 

2. Пътуването събужда сетивата и инстинктите. Пътуването отваря всичките ни сетива, които също заспиват, когато дълго време сме в рутина. По-отворени сме към новите преживявания, вкусове и гледки. От друга страна, самата динамика на пътуването тренира паметта, ориентацията, чувството за самосъхранение. Иначе казано, човек влиза в по-добра връзка със себе си в своята цялост, а не само в определен аспект, който му служи в ежедневието.

 

3. Пътуването ни прави по-креативни. Хората, които опознават нови култури и хора, намират нови начини да изразяват и себе си. Научаването на занаяти, обичаи, дори религии и вярвания ни прави по-пълни, по-осъзнати и дори може да промени значително живота ни. Креативността обаче има и по-дълбоко ниво - в способността да сме гъвкави в мисленето. Нещо, които учените наричат когнитивна гъвкавост.

 

4. Пътуването ни учи как да сменяме перспективите. Когато пътуваме, независимо от подбудите или поводите, дори бизнес пътуване да е, това ни дава винаги различна от досегашната перспектива. Учим се как да се отдалечаваме от живота си, да го наблюдаваме отстрани. Това от своя страна, ни помага да видим колко незначителни понякога са проблемите ни и кои са важните неща в живота ни.

 

5. Пътуването ни учи на смирение и търпение с другите. Заклетите пътешественици са благи хора, учтиви и изчакващи в комуникацията с непознати. Те знаят, че нищо няма да постигнат, когато са агресивни и изискващи. На това учи именно опитът с различните хора и култури. Освободеното съзнание знае, че всеки човек е важен, във всяка култура има нещо ценно и има неща, които са важни навсякъде по света - гостоприемство, уважение, добри обноски, благодарност, усмивката, ръкостискането.

 

6. Пътуването ни показва начин да бъдем щастливи. Вероятно не единствен, вероятно не общовалиден, но пътуването ни учи, че истинско щастие има не само в самото пътуване, а в очакването за него. Не когато си в нещото, а когато мислиш и го очакваш с нетърпение. Това са миговете, в които сме екзалтирани, различни, окрилени и, да, щастливи.

 

7. Пътуването връща вярата в човечеството. Звучи малко преувеличено, но когато човек пътува дори малко, разбира колко много хората си приличаме, независимо от границите, които привидно ни разделят. Това ни прави близки с непознатите по някакъв сродяващ начин. Обикновено когато сме на път, хората се стремят да ни помогнат, да ни посъветват, да ни упътят по-добре. Можем да се почустваме близки със съвсем непознати, да получим неочаквано гостоприемство или някой непознат направо да ни спаси живота.

 

Не спирайте да пътувате, както съветва старата максима: Поне веднъж годишно отидете на място, което никога не сте ходили.

 

Мария Алексиева

 
 

Copyright © 2008-2018 Наблюдател | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Людмила Калъпчиева | Програмиране и SEO от Христо Друмев